Гледам (а и поиграх малко – повече любителски, по-малко състезателно) футбол откакто се помня. Първият ми футболен спомен е от мача България – Перу (2-3), 70-а година на Световното в Мексико. Бяхме на море в Несебър, всички гледаха мача на единствения телевизор в станцията, беше след полунощ. От играта не помня нищо, помня, че като излизаха, хората псуваха.

После гледах – и помня – Англия – ФРГ на „Уембли“, 3-1 за германците, Нетцер разнасяше англичаните по начин, който по-късно не съм виждал и завинаги станах фен на Германия. Невероятен футбол. След това дойде „Аякс“. Мисля, че никой друг отбор не е повлиял толкова върху играта.

Мислил съм отдавна да подредя в класация отборите, които направиха от футбола това, което е според мен. Тази класация е много субективна. Само моя.

1. „Аякс“. Клубът от Амстердам има четири европейски титли и е роден дом на легенди като Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Джони Реп, Руди Крол, Пит Кайзер, Гери Мюрен, Ари Хаан, Денис Бергкамп, в известна степен – на Марко ван Бастен и на още поне 20-30 футболисти от световна класа. През 70-те „Аякс“ беше абсолютен хегемон в Европа, а през 73-а смачка на четвъртфиналите „Байерн“ (Мюнхен) (гледах го) (гръбнак на отбора на ФРГ, европейски шампион 1972 и след това – през 1974 – и световен) с 4-0 в първия мач. Няма такъв отбор и няма да има вече.

2. „Байерн“ (Мюнхен) наследи „Аякс“ и също записа три поредни титли в Европа от 73-а до 76-а. После има още 2, вече във формата Шампионска лига. Бекенбауер, Сеп Майер, Герд Мюлер, Паул Брайтнер, Румениге, Матеус, Швайнщайгер написаха историята на този наистина велик клуб.

3. „Ливърпул“. Подобно на „Байерн“, „Ливърпул“ има 5 европейски титли, 4 между 76-а и 84 година. И един загубен финал срещу „Ювентус“ през 1985, който промени футбола, загинаха много хора, Брюксел, „Хейзъл“. И незабравимият финал през 2005 в Истанбул срещу „Милан“, обърнат от 0-3 на полувремето. Бил Шенкли, Боб Пейсли, сега Юрген Клоп, Иън Ръш, Стивън Джерард, Майкъл Оуен и You’ll Never Walk Alone – това е „Анфийлд“.

4. „Барселона“ по формални показатели отстъпва на домашния конкурент „Реал“ (Мадрид), но винаги е играла вдъхновяващ футбол. Барселонците имат 5 титли в Европа, но влиянието им върху играта надхвърля статистическите показатели. През отбора са минали Кройф, Марадона, Стоичков, Иниеста, Неймар, сега – геният на футбола Меси, Луис Суарес. „Барселона“ не е просто отбор. Това е религия, кауза.

5. „Реал“ (Мадрид). 13 титли в Европа. Рекорд. Никога не ме е вдъхновявала тази игра. Най харесвам Лука Модрич и донякъде Тони Крос и Бутрагеньо. И Гарет Бейл, разбира се, той не е за този отбор.

6. „Милан“ на Ариго Саки и Ван Бастен, после и на Андрий Шевченко. Преди това – на Ривера. Велик отбор, съсипан от политическите амбиции на Берлускони. Позната история.

7. „Манчестър Юнайтед“. Три европейски титли, Джордж Бест, Боби Чарлтън, Уейн Руни, Райън Гигс, Димитър Бербатов, Пол Скоулс и разбира се – сър Алекс Фергюсън. Велик отбор и дух.

8. „Нотингам форест“ крета днес в английската втора дивизия, но в 1979-80 година беше два пъти европейски шампион. Респект за Браян Клъф, най-вече, но и за играчите. Никой не помни техните имена днес (Тони Уудкок, Стюърт Пиърс, Питър Шилтън (него все пак помнят, да), но те знаеха какво правят на игрището. Наистина добри.

9. „Динамо“ (Киев). 13 пъти шампион на СССР, две купи на носителите на национални купи, Суперкупа на Европа през 1975 след смазващи мачове срещу „Байерн“. Валерий Лобановски направи този велик отбор, отгледал Олег Блохин, Заваров, Игор Беланов, Андрий Шевченко, цяла плеяда страхотни футболисти. „Динамо“ (Киев) от съветския си период най се доближава до тоталния футбол на „Аякс“.

10. „Стяуа“ и „Цървена звезда“. „Стяуа“ стана първият отбор от Източна Европа – европейски шампион. През 86-а румънците играха финал срещу „Барселона“ в Севиля и спечелиха, след като вратарят Дукадам, чието име после не съм и чувал, хвана н`ам си колко дузпи. Страхотни футболисти, със самочувствие и възможности.

10.А. „Цървена звезда“, европейски шампион през 1991 след победа във финала срещу „Марсилия“. Невероятни футболисти, магьосници, начело с главния магьосник Любко Петрович, но и Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев.

Извън класацията: „Славия“ (София). (Щото съм славист и тази класация е субективна). През 80-те „Славия“ беше най-добрият отбор в България. Имах приятел, доста по-възрастен локомотивец, чичо Данчо, на когото всички викаха Котков и след едно 5-1 срещу „Локомотив“ ме срещна и просто ми стисна ръката. НЕма такъв футбол, рече. Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Наско Александров, Георги Гугалов бяха играчи от световна класа, на които по политически (по-скоро психологически) причини не беше позволено да станат шампиони на България. Беше велик отбор, Жужо стана шампион на Холандия с „Фейенорд“ и Кройф, а Чаво взе купата на Австрия с „Аустрия“ (Виена). Велик отбор, наистина.

Е. Това е от мен. И – не забравяйте. Класацията е субективна. Важното е едно – играта да носи радост.

До нови срещи. Само „Славия“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!