Владимир Путин, Александър Вучич
на снимката: Президентите на Русия и Сърбия Владимир Путин и Александър Вучич

На Западните Балкани  пак се разрази буря в отношенията между държавите от бивша Югославия, които някои анализатори в региона определят като „трагични“, макар че само преди няколко месеца Бойко Борисов искаше час по-скоро да ги интегрира в Европейския  съюз.

В МОМЕНТА
все повече се набива на очи фактът, че напрежението в отношенията между Сърбия и Косово, Сърбия и Македония, Сърбия и Албания, Сърбия и Черна гора, Сърбия и Босна и Херцеговина а от няколко дни и между Сърбия и гражданите на Войводина, от ден на ден става все по-силно и получава все по застрашителни размери. Сърбия е в конфликт даже и с гражданите на Войводина, където преди един ден в центъра на Нови Сад беше свалена табелата с името „Площад на Републиката“ и подменена с „Площад Войводина“. Във Войводина и Черна гора напоследък все повече се говори в негативен план за Сърбия заради  териториалните й придобивки след края на Първата световна война и нанесените щети на несръбското население в кралска Югославия и по-късно в СФРЮ.

ОТНОШЕНИЯТА
й с Македония също не са цветущи особено след като се разбра, че в бягството на Никола Груевски е имало и сръбска следа. След продължително мълчание, Александър Вучич призна, че бившият македонски премиер на път за Унгария минал през Сърбия. След Вучич по една сръбска телевизия бившият му идеолог и съпартиец Воислав Шешел заяви, че „сръбски четници охранявали Груевски до сръбско-унгарската граница „Хоргош“, където го поели унгарските служби“. Като се имат предвид близките, икономически и други  връзки на Груевски с Белград, никак не е за подценяване твърдението на Шешел. За онези, които не знаят, нека да кажем, че след падането режима на Милошевич, Груевски беше съветник на сръбският министър на финансиите, Божидар Джелич.

Факт е, че след подписаното споразумение между Македония и Гърция и заявената позиция на македонското правителство за членство в НАТО и ЕС отношенията между Македония и Сърбия захладняха, даже се и усложниха.

ЗАРАДИ
агресивната си политика към Черна гора властите в Подгорица отказаха влизането на тяхна територия на сръбски граждани –членове на Сръбската академия на науките и Сръбската православна църква заради опитите им да предизвикват  дестабилизация на Черна гора.

Отношенията се влошиха особено през последните седмици с наближаването на 100-годишнината от преврата в черногорския парламент, извършен през 1918 година от превратаджии на крал Александър Карагеоргевич. Белград  е притеснен от факта, че черногорската общественост и голям брой неправителствени организицаии и представители на Черногорската православна църква подготвят петиция, с която да настояват пред държавните институции на Черна гора да заведе дело срещу Сърбия за плащане на репарации вследствие на нанесените от нея щети с окупацията на страната им от армията и полицията на крал Александър а по-късно и от всички останали сръбски режими.

ЩО СЕ КАСАЕ ДО ОТНОШЕНИЯТА
на Сърбия с Косово, преговорите в Брюксел зациклиха заради обструкцията на Белград и все по-голямото вмешателство на Москва в преговорите. С намесата на Русия, Косово не беше прието в Интерпол. Последва реакцията на правителството в Прищина, което въведе на Сърбия 100% митнически такси за внос на стоки от Сърбия, включително и на вестници и лекарства. Последва акцията на косовските служби за сигурност с ареста на четирима сърби, граждани на Косово, заподозрени в убийството на косовския сръбски политик Оливер Иванович в Косовска Митровица.

На 26 ноември в град Печ премиерите на Албания и Косово, Еди Рама и Хашим Тачи подписаха 9 споразумения за „обединение на двете икономики, либерализация на границите, митническо споразумение, взаимно признаване на шофьорските книжки, сътрудничество в областта на финансите в международните институции, провеждането на обща политика за присъединяване на двете страни в ЕС“.

СЪРБИЯ
както можеше да се очаква, се обърна за  помощ към Москва и беше успокоена, че  в средата на януари 2019 г. Владимир Путин ще посети Белград, където ще връчи на Александър Вучич орден на  „Александър Невски“ за специални заслуги.

От информация в медиите посещението на Путин предвижда подписването на договори за сътрудничество в размер от няколко стотин милиона евро, предвидени за инфраструктурни проекти, енергетика, селско стопанство, отбрана, образование и туризъм“.

Това ще бъде 15-ата среща на Александър Вучич с Путин и поредното му отдалечаване от ЕС, което е и целта на Москва. Колкото повече Москва губи влияние в региона на Западните Балкани, толкова повече задушава в прегръдките си Сърбия. Може би неслучайно Вучич в телевизионно предаване по държавната телевизия /26 ноември/ обвини всички дотук изброени съседи във враждебност, възвеличи крал Александър, че разширил територията на страната му, и разконспирира имената на бащата и майката на косовските албанци, „които се казвали САЩ а лелите им били Франция, Англия и Германия“. Това свое епохално откритие доразви с още една информация, че „Сърбия също има баща и майка и те се казват Русия и Китай“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!