От известно време САЩ и Китай са на коренно противоположни позиции по редица двустранни и глобални икономически и политически въпроси. Зараждащата се търговска война между двете най-мощни световни икономики е само част от тази конфронтация. Тя е резултат от новия стил на управление във Вашингтон, както и от значителните културни различия между Запада и Изтока.
Съединените щати като че ли проспаха издигането на икономическата мощ на Поднебесната империя и сега изведнъж се събуждат, осъзнали, че имат силен конкурент, в областта на технологиите, където ще се състои следващото състезание между световните суперсили, подобно на надпреварата в Космоса от времето на Студената война.
От друга страна, Китай не е първата опасност за Америка и нейните търговски интереси, след края на Втората световна война. През 70-те и 80-те в американския печат непрекъснато се прокрадват настроения срещу нарастващата мощ на Япония. Мина доста време, докато Белия дом предприе конкретни мерки – през първия мандат на Бил Клинтън, за да се справи със значителния търговски дефицит с Япония, САЩ поддържаше умишлено слаб долар.
Все още не е ясно дали Тръмп ще включи в арсенала и зелените пари, но това е вероятно, защото ще направи американската икономика по-конкурентоспособна и ще смекчи негативния ефект от увеличените мита.
От няколко месеца САЩ и Китай се заплашват взаимно с драстично увеличение на мита за внос, а в началото на юли администрацията на Доналд Тръмп публикува списък на новите тарифи на стойност 200 млрд. долара, които обхващат авточасти, хранителни суровини, строителни материали. Според изявление на американския президент увеличението на митата за вноса на част от тези стоки на стойност от 50 млрд. долара ще достигне 25%. Китай отвърна, като даде преференциални условия за инвестиции на европейските предприятия.
Линията, следвана от Белия дом е за борба с „нечестната търговия“, като в момента според Статистическото бюро, САЩ внася четири пъти повече стоки, отколкото изнася за Китай. В изявление на официалната страница на Белия дом, Доналд Тръмп посочва, че китайските мита за внос на американски стоки, са тройно по-високи от тези, които САЩ прилага. Някои сектори, например като автомобилния, са с изключително неравностойни мита: американските коли в Китай се облагат с 25%, а китайските в Америка – с 2.5%. Само през 2018, администрацията на Тръмп е установила, субсидиране на 13 различни продукта от стомана, алуминий и гума в Китай, което води до дъмпинг на цените им на международния пазар.А за миналата 2017 г. търговският дефицит на САЩ с Китай се измерва на цели 375 млрд. долара.
Според позицията на Белия дом, кражбата на интелектуална собственост от страна на китайските компании струва на технологичния сектор в САЩ милиарди долари годишно, като при конфискуваните фалшиви стоки, тези от Китай водят с 87%. В доклад до правителството от 22 март, държавната агенция на Търговските представителства на САЩ (USTR), алармира за агресивна политика от страна на Китай в сферата на технологиите, което излага на риск работните места на 44 млн. американски специалисти.
Засечените нелоялни практики се свързват с кражба на интелектуална собственост от американски компании и принудително прехвърляне на технологии. Докладът подчертава, че това се случва основно в автомобилостроенето и информационните технологии. За тези сектори в Китай действат ограничения пред навлизането на чуждестранни капитали, както и високи мита за внос на изделия, което принуждава задграничните компании да обслужват бума на китайския автомобилен пазар, най-големият в света. Чуждестранните инвеститори нямат право да притежават повече от 49% от акциите на автомобилни и ИТ компании в Поднебесната империя и затова са принудени да прехвърлят на местния си партньор правата върху софтуера или други разработки. Подобно е състоянието и в ИТ индустрията: режимът в Пекин, известен още като „Великата защитна стена“(Great Firewall, игра на думи с Великата китайска стена, бел ред.) ограничава достъпа на американските компании за цифрови услуги до китайските клиенти. Схемата за участие на американски и европейски капитали в дигиталния сектор на Китай е подобна на тази в автомобилната индустрия – чрез миноритарен дял в смесено предприятие. Дори в официално отворени сектори, чуждестранните фирми трябва да получат одобрение от китайските регулаторни органи. Процесът, според Търговските представителства на САЩ, е непрозрачен и свързан с политически натиск да се прехвърли технологичния ноу-хау на местни фирми, за да се получат необходимите одобрения. Проблемът с принудителния трансфер на иновации комбиниран със занижената им цена, може да се разглежда като картел, организиран от режима в Пекин, който се договаря от името на местните потребители да получи ключови технологии от чуждестранен доставчик на минимална цена, а това на практика стои много близко до кражбата на интелектуална собственост.
Все пак, да не забравяме, че Китай е комунистическа страна с донякъде пазарна икономика и някои практики от времето на Студената война, когато промишленият шпионаж беше основен способ за набавяне на технологии, не са забравени.
Принудителното прехвърляне на технологии върху китайски фирми им позволява в крайна сметка да се освободят от западния си партньор – практика, която може да засегне световната икономика по различен начин. Този подход може да се разглежда като субсидия за по-малко иновативните местни фирми и представлява скрит данък за чуждестранното предприятие.
Китайските злоупотреби със задгранични технологии нарушават принципите на Световната търговска организация (СТО), международната търговия и инвестиции, и подкопават в дългосрочен план възможностите на китайския пазар да допринася за напредъка на глобалния пазар на иновации.
