Създаването на данъчни преференции за чуждите компании, само, за да преместят бизнеса си в Съединените щати, е глупав ход.
Преди около 7 години, САЩ насочи вниманието си към един проблем, който е общ за много правителства. Всяка година хората се опитват да не платят данъците си и цифрата достига до около 2.5 трилиона щатски долара. Това е значителна сума, която може да бъде вложена в борбата с бедността, подобряване на инфраструктурата или за намаляване на данъците на изрядните платци.
Днес, въпреки усилията от миналото, САЩ е напът да се превърне в най-добрата офшорна зона, където богатите крият парите си. И както изглежда страната се справя добре като „касичка“ за световния елит.
През 2009-та, когато бюджетният дефицит се увеличаваше и избухна скандала с швейцарската банка UBS, Г-20 (клубът19-те страни с най-големи икономики, плюс ЕС) се споразумя, че повече няма да се толерира мрежата от райски данъчни кътчета, които осигуряват финансов комфорт на компании, разкриват забулени в мистерия сметки и така подтикват към неплащане на данъци.
Година по-късно САЩ въведе Закона за прозрачност на задграничните банкови сметки. Той предвижда всяка чуждестранна финансова институция да докладва пред властите (Службата за събиране на данъците в САЩ) самоличността и активите на евентуалните американски данъкоплатци.
Заради заплахата, че може да загубят достъпа си до американската финансова система, над 100 държави, в това число и традиционните райски кътчета, като Бермудите и Каймановите острови, се съгласили да дават информация.
Очакваше се, че САЩ на свой ред ще започнат да споделят данните за сметките на чуждестранните лица със съответните правителства. Но това остана мираж. Преди дни, американският Конгрес отхвърли неколкократните предложения, отправени от администрацията на Обама за промени в Данъчния кодекс. В резултат на това, Министерството на финансите не може да изиска от американските банки да разкрият подробности за притежателите на банкови сметки, както и за баланса им.
Съединените щати не успяха да приемат т.нар. „Общ стандарт за отчитане на приходите“, който представлява световно споразумение, според което над 100 държави, автоматично предоставят една на друга данни, даже повече от това, което изисква приетия през 2010-та Закон за данъчното съответствие на чуждестранните сметки (FATCA).
И ако останалите държави осигуряват прозрачността, която Съединените щати поискаха, от своя страна, те малко по малко се превръщат в новата Швейцария. Финансовите институции, които държат капиталите на световния елит като „Ротшилд“ и „Трайдент Тръст“ са преместили „чувствителните сметки“ от офшорните зони в Невада, Уайоминг и Южна Дакота.
Нюйоркските адвокати, активно рекламират страната като „паркинг за скъпи активи“. Кампанията гласи, че да речем руски милиардер може да инвестира доверително в недвижими имоти, като нито американските власти, нито тези в родината му ще разберат кой е собственикът.
Такова ниво на сигурност и скриване на самоличността на собственика не може да гарантира дори Тихоокеансият остров Ванатау, меката на райските островчета.
Донякъде всичко това може да се разгледа като много умен ход: закриват се всички офшорки. Следва кражба на бизнес модела. Ако това е така, Америка губи позициите си в много области от търговията до промените в климата. Вместо да използва мощта си за установяване на справедлива система за световно управление, САЩ настоява за специален статут, но отказва да го спазва. Това не е лидерство.
