Радим Фиала, Геролф Анеманс, Марин Льо Пен, Веселин Марешки, Лудовит Гога
на снимката: Радим Фиала, Геролф Анеманс, Марин Льо Пен, Веселин Марешки, Лудовит Гога

В сянката на грандиозни ( като за нашия комплексиран мащаб) събития, от рода на посещението на Папа Франциск  ( второ посещение на Папа у нас) и злоупотребите на управляващо-опозиционни политици с цел лична изгода, едно полуевропейско събитие със седмична давност потъна в потока на злободневието като корупционните милиони в “гьола Белене”. А не бива. Защото второто посещение на втория по значение политик от втората по своята политико-икономическа тежест в Европа Франция, осъществено в България, си заслужава вниманието.

Марин льо Пен беше тук и се разписа на стената на славата на една партия с внушаващото сила название “Воля”. Но този път тя се появи не за да се снима за поредната пощенска картичка с бившия си русофилски фаворит в България Сидеров, а за да му изневери с конкурента Марешки, към когото се обърна с „Mon cher, Veselin.“ Че е cher, няма съмнение, но колко точно е скъп не ни е дадено да знаем. И тези архивите се пазят в Москва.

Какво води един всъщност първостепенен политик от първостепенна по влияние държава в Европа в ( уви) закотвената на европейското дъно на негативните класации  България на лично гостуване на петостепенен по скалата на социолозите в реалността и прогнозите новоизлюпен политик, какъвто е бензиновият аптекар Марешки? Ще ме прощават чувствителните французи сред следовниците на клана Льо Пен във френската политика, но по липса на друга здрава логика, ще заложа на най-сигурното предположение от англосаксонски произход: за каквото и да говорим, винаги става дума за пари.

Всъщност Льо Пен няма основание да се обижда на тази тема, защото се е доказала по тази писта с разкритието, че се оказа бенефициент на едни милиони, отпуснати от Путин за нейния успешно продаван на голяма част от французите национализъм. Марешки пък, който се промъкна в парламента след ударно подкупване на гласоподаватели по аптекарско-бензинова линия, е направо типичен представител на политическите проекти, изкласили изцяло на финансова основа. Може ли обаче да си купи и френска любов?

Това не знаем. Но отново можем да предположим, че колкото и да е малка България, опитните международни играчи ( дори и в бизнеса) не отказват бонуси с български произход. Това е като във философията на богаташите, които казват, че са станали такива, защото не са пренебрегвали значението на стотинките през целия си живот.

Пример? Ок, ето един.

“Американската телевизия” БТВ нахлу през 2000 г.  победоносно в българския национален ефир, рекламирайки се като партньор на медийния магнат Рупърт Мърдок. Тази акула наистина имаше огромен апетит, но едва ли е разпознавала българския далечен остров в океана на безбрежния световен медиен бизнес преди да му бъде направено съответното предложение, което не може да откаже ( на споменатия по горе принцип – всеки милион е от значения за истински самонаправилия се милионер).  Аналогиите с темата на този текст оставям на читателите. Макар никой от нас да не знае кой точно предлага бонуса в случая и дали изобщо е формиран от продажба на хапчета, а  не от онази субстанция, от която зависим монополно от Русия и от която се произвежда бензина.

Някой ще каже “що за политически коментар, в който не се говори за политика”. И ще бъде прав частично. Точно толкова частично, колкото е вярно също, че спрягането на Марин льо Пен  за приятелка на Марешки, открит от нея по пътя на споделения националистически популизъм, е естествено явление в рамките на взаимното привличане. Тя беше приятелка по линия на ръкостисканията и на Сидеров, но вече не иска и да чуе за него, след като картите на руското влияние у нас се преподредиха в персонален план.

Интересът клати ЕС, който инструментите на кремълската политика за разклащане на европейското единство цели да разбута като кошер, с чиито пчелички руската мечка предпочита да си общува поотделно, готова да се възползва от отслабените съпротивителни сили на колективната защита срещу лакомата руска мечка. В българския кошер някои търтеи на руското влияние се понаядоха с власт и сега иде ред на други да жилят, за да се докажат пред своята матушка. Може да са малки, но го правят от сърце. Пък и много им се иска да пораснат поне с някой и друг милион – ако не избиратели, то в други измерения.

Играта на българчетата с картата “льо Пен” напомня на едно детско лигавене от миналия век, когато момиченцата в училище обичаха да си говорят на “свой език” чрез добавяне на една частица “льо”, разчленявайки думите от изречението. “Льдо льобър льоден”!

“Добър ден”, нищо ново не са открили някои момченца, които в днешно време си играят на политика, заигравайки с националните цели на България до степен, че предлагат референдум за напускане на НАТО – почти като Дьо Гол през 1968 г. Ама толкова “почти”, че има общо с френския език колкото “льопо, льочти”.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!