СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Синият лъв

Оня ден се чух с Ники Лефеджиев от телевизия „Европа“ и като привършвахме разговора, той вика – айде, пък ще се видим на 7 декември в „Синия лъв“. Сетих се, но все пак попитах какво ще има тогава там.

А той вика – годишнина от основаването на СДС.

Казах му, че не съм поканен. А той – как, бе, тебе ако не поканят – кого?

Но не съм поканен. Не жаля, няма за какво.

„Синият лъв“ е, както казваше президентът Петър Стоянов за Македония, „най-романтичната част“ от историята на моя живот, като се изключват някои влюбвания. И разлюбвания.

През 2005 бях редактор в „Дневник“, работех във вестник, който харесвах, пишех почти всеки ден (не като в „24 часа“ примерно) и един ден ми се обади Петър Стоянов. Тогава – лидер на СДС. Ще възстановяваме „Демокрация“, искаш ли да си главен редактор.

Не се колебах. Беше въпрос на чест, на честност.

В същия ден се видях и с предишния президент – Желю Желев. По работа. И му казах. А той въздъхна и рече – като да си купиш фабрика на 9 септември.

Както и да е.

Харесахме за редакция „Синия лъв“ до Народния театър, който беше даден под наем на СДС по закона. „Синият лъв“ навремето беше много модна кръчма, не ходех често, но веднъж вечерях там с Иван Кръстев и Стояна Георгиева и им разказах какво мисля за Иван Костов, в резултат на което Стояна ме намрази от сърце.

В онзи момент „Синият лъв“ беше руина. Последният наемател – сестрата на Явор Дачков, поне така ми казаха средецките седесари, си беше тръгнала. Всичко беше изкъртено – мивки, ламперия, мазилката се ронеше, от тавана падаха парчета.

С малко пари и с много желание си направихме чудна редакция.

Беше седмичник, затваряхме го в петък и в този ден дъщеря ми Ангелика, тогава на 3 години, не ходеше на детска градина, а идваше с мен в редакцията. Пиеше топъл шоколад, разхождаше се наоколо и беше щастлива. Ние пък си приключвахме вестника.

После отивахме в“Дон Домат“, аз пиех бира, тя ядеше крем супа от картофи, а по-късно идваше Мартин Димитров, тогава млада надежда на СДС, и играехме белот.

Ех.

И сега Ая, като минава покрай „Синия лъв“, въздиша. Отначало казваше по нещо, сега само въздиша.

Аз също.

Знам, че някои неща не могат да се върнат.

Но ме е яд за начина, по който седесарите затриха и този вестник.

Средецките седесари много страдаха, че не могат да прибират наем от сградата. И да си пият на корем. Когато Пламен Юруков затри вестника, тутакси отвориха кръчма и вече бяха щастливи.

Това казва много за СДС и защо потъна.

Мога да разказвам още много неща, включително и как др. Петър Москов и Димо Гяуров ме изнудваха от името на Мартин Заимов да се махнем от „Синия лъв“, та да се направи предизборен щаб през 2007.

Но мисля, че съм го разказвал и по-рано.

Та. Не знам какво ще се празнува тази вечер в „Синия лъв“. Дано поне тези, които идат, да знаят.