„Не гледай тъпо, българино, гласувай! Гласувай за нас с Берона”, обърна се към BG избирателите през 1991-а Жорж Ганчев, кандидат за президент. Първият у нас по-едрокалибрен шоумен с влизане в политиката, на първия свободен пряк вот за държавен глава взе 854 108 гласа.
Взе ги ей така, от раз, просто дрънкайки на китара, с приказки небивалици за негови звездни холивудски роли и компании и тем подобни изпълнения, като през 1996-а, вече с ромски подгласник, пак без политическо усилие, без програма и платформа, за каквито нямаше ни капацитет, ни афинитет, дръпна още сто хиляди народни гласа за личен рекорд.
937 686 от гласувалите тогава малко над 5 000 000 гласоподаватели дадоха на света да се разбере, че желаят точно този вид man/ showman да ни представлява там и у нас и да лидира националния ни демократичен път.
На първия вот победи все пак политиката и държавен глава стана философът, демократ и антикомунист Желю Желев, а на вторите, с над 2 500 500 гласа националният избор бе за кандидата на обединените десни сили Петър Стоянов и неговата и ясна, и дръзка до риск президентска програма – членство в НАТО и ЕС, категоричен нов цивилизационен избор на България.
Шоуто и шоумените обаче не спряха и как иначе при тази доказано добра родна почва за растеж.
През 2001-а на сцената бе спуснат иновативен шоу продукт с код НДСВ, движението Симеон Втори. Превърнатата задкулисно в партия царска особа обеща елементарно чудо. За числом и словом 800 дни да оправи всички българи.
На вече пробвания жоржганчевски с разширение избирателен състав друго не му трябваше. 1 952 513 гласа от вЕрващите и литкащите по лакардии и месии обърнаха пътя на държава, но така и си останаха неоправени. И поединично, и вкупом.
От шоу движението с царствения лидер така и нищо не остана освен горчивият гаден привкус от за дълго спряното време, от някаква подозрителна фамилна реституция и от едно мръсно особено зачатие на същества от вида КОЙ, от които няма отърваване и до днес.
Както няма отърваване, видно, и от шоуполитическите упражнения по български.
Отдавна се заричаше, отдавна ни подгряваше, но най-сетни ни ощастливи само преди дни лично най-големият от десетилетия екранен мен, турбо чалгамен.
Слави Трифонов, дами и господа! И партия с балет.
С новия политически сезон тръгва Неговият спектакъл – политически проект, именуван „Няма такава държава“. По едноименния шеметен уличен хит на Славишоуто:
„Не ми говорете за закон и конституция.
В тая държава всичко е проституция.
И последната илюзия умря
в тая страна.
На власт е глупостта.
Добър вечер, уважаеми зрители.
Спите ли?
Или чакате да дойдат поредните спасители?
Уж са все нови, а пак са си същите.
Играят го шефове, гледат мрачно, мръщят се.
Изведнъж става ясно, че са пълни с имоти
Изведнъж става ясно, че са пълни идиоти.
Не ви ли омръзна да ви лъжат на дребно?
Не ви ли омръзна да живеете бедно?
Докога ще си траем – вече става банално.
Толкова ли е трудно да живеем нормално?
Добър вечер, уважаеми зрителю.
Спиш ли?
Пак ли ще търпиш и докога?
Нема такава държава!
Платформа, та дрънка! Как да не събере овации и електорат. Вади ти душицата измъчена с памук. Всичко, което сам не си посмял или могъл да изречеш, изкрещиш, разбереш, ти идва на тепсия, разтоварва гнева ти и те зарежда с мерак за мъст и изборна сила.
Обръщаш палеца надолу, ревваш и ти „Нема такава държавата”. Теглиш една и шута на всичко и всички дотук на политсцената в разкрепостения ритъм на Слави и взимаш най-сетне живота си в свои ръце.
Няма как и държавата, тази новата, де, да не цъфне и върже . И всичко ще е на пет. И бюджет, и закони, и реформи, и брюкселските мониторинги, и банковите европейски стрес тестове, и Шенген, и чакалнята, и еврозоната, ще бъдат съсечени отведнъж корупцията, всички крадци, олигарси и подлоги, обществените поръчки ще текнат по мед и масло и само за обществено благо.
Заплатите ще са заплати и в евро, пенсиите – пенсии, болниците ще са болници, училищата – училища, футболът ни – футбол, студеният резерв – студен резерв, НАП ще НАП, побягналите от България за оцеляване ще се завърнат до дни, ромите скоростно ще облагородят гетата и ще се поевропейчат, престъпността ще секне, хората с инвалидност ще заживеят като в Швеция, ще се обърне демографският тренд. И още, и още.
Няма как и от „Фолксваген” да не се разкаят за допуснатата с Измир грешка. Защото, нали, тая държава по Трифонов, няма да е вече оная държава!
„Аз и моите колеги бяхме инициатори на референдум, на който гласуваха 3 млн. и половина българи, а политическата класа се подигра с нас. Тя се направи, че този референдум не е съществувал. Волята ви на гласували бе пренебрегната, а щом е така, утре ще е, както съм предупредил на протестите. Че „ако политическата класа не иска да ни гледа отвън, ще ни гледа отвътре“, изрече за последно по вечерному шоуменски Слави преди да скочи официално от екрана в политиката и да избере най-ценното:
„Обратното на „Би Ти Ви Несвободата”, обяви той .
Случайно или не Трифонов именно с този си лозунг за избор – на обратното на НЕсвободата с цел НЕмащата я държава да бъде преправена в държава – копира един друг специален шоумен, най-хитовия световен от последната година. Новият президент на Украйна Владимир Зеленски.
Зеленски, и той като наш Слави се метна в политиката изневиделица, бидейки дотогава просто популярен комик от дълъг сериал, с хиляди прониквания по домовете и мозъците на редовия електорат, ката ден.
Превръщайки се, досущ като Слави тук, в нещо като вечерен антистрес хап за уталожване на тежка зависимост. Като лек срещу житейска неудовлетвореност и безсилие пред политиците и недържавата, хап, без който няма заспиване.
През 2015 г. телевизия „1+1“ в Украйна започва да излъчва сериала „Слуга на народа“ или „История на следващия президент“. Главният герой в него е редовият учител по история, някой си Василий Голобородко, в ролята -Зеленски, който внезапно изригва срещу всичко в държавата, проядена до дъно от корупция и несвобода.
Негов ученик заснема монолога му с телефона си и го пуска в интернет. Клипът на гнева получава милиони гледания, става хит. Учениците му го убеждават да се кандидатира за президент и Голобородко печели. Измита от политическата сцена всички и всичко без усилие. По същия начин, по който след сериала го прави и шоуменът Зеленски. Само с две лесносмилаеми от възможно най-широка публиката послания: искам само свобода и държава, която да не е крадец, а слуга и да счупя системата.
С лозунг за свобода, макар и под семплата форма на „обратното на несвободата на Би Ти Ви” започна политмаршът и на тукашният му колега – Дългия. И той ще върви срещу държавата, казва, срещу държавата „на корупция и политическа проституция”, както се пее в хита му „Нема такава държава”.
„Силно екранно популярен и неизменно зареден с гняв, Трифонов успя да пробие през мембраната, която разделя зрелището от реалната политика, да превърне аудиторията в електорат и да започне да „продава“ своя странен, безформен политически проект в рекламната пауза между мръсни песни, чалга ритми и вицовете за тъщи”, описа много точно случая „Слави ”, нашенския Зеленски, виден културолог и социален антрополог.
Съзнателно избран и следван ли е Зеленски или е налице случайно подобие, е трудно да се каже и би било по-скоро спекулация. Но, има мегдан за препратки и предположения. Зеленски е много апетитен за консумация случай, определено. И той проби онази странна мембрана, разделяща зрелището от политиката и с шемет успех, скоростно продаде своя истински странен, безформен политически проект.
Буквално размаза противниците си – и по-стари, и по-нови политически играчи с опит и кариера, без да има и обявява каквато и да било програма, платформа, стратегия, без участие в дебатите, без избор на политически спектър, без излагане и защита на собствени тези и визия.
Тръгна към президенството, после и към парламента и ги превзе. Въоръжен единствено с онова „искам едно, да счупя системата”. Което всеки разбра така, както можеше и искаше, откъдето всъщност дойде и убийствената сила и убедителност на неговата „идейна платформа”.
Месеци по-късно, след като всичко вече бе приключило, говорителят на Зеленски заоблича и политически проекта. Обяви, че „Слуга на народа”е последователна либертарианска партия.
За какво по-точно иде реч, електоратът не попита. Непосилно, а и напълно излишно усилие, след като работата е вече свършена.
Иначе по дебелите книги пише, че при либертарианство имаме сложен микс от политически философии, събрани под обща шапка ЗА максимум индивидуални естествени свободи и оптимална колективна свобода в паралел с единното разбиране, че e добра само ДЪРЖАВАТА, КОЯТО Я НЯМА, която е невидима, защото не допуска каквато и да било намеса в човешкия живот, личните свободи, вкл.бизнеса, правенето на чисти пари.
За либертарианци са се обяснявали и анархисти, и монархисти, и поборници на бездържавния социализъм, и теоретици на свободния капитализъм, както и автономистки марксисти, разясняват познавачи на материята. Добавят, че тук последно избират да се позиционират дори разбивачите на вече овехтелия и крайно порочен световен банков пазар, чието верую са криптовалутите.
Има защо да се очаква, че точно в празната и у нас ниша на либертарианство, по подобие пак на Зеленски, постфактум може да пробва да се сложи и новият политик Слави. Чудно ще му пасне.
Досега и той го е играл все срещу системата. Със славитрифоновски гняв. Громеше и пародираше левите, после със същата страст и цинизъм и десните, после центристите, атакистите и подобните им, всички при него бяха в кюпа наедно с Милко Калайджиев, Йоло Денев, Володя Стоянов, Софи и Лили.
Не щадеше ни царе, ни премиери, ни президенти, институции и партийни централи. Завършен либертарианец, значи, и разбивач.
Какво следва от партията „Няма такава държава”на Слави Трифонов предстои да видим и изживеем. Първите от голямата група на системно дънещите се иначе социолози-пророци вече смогнаха да сътворят на пожар първите си „представителни”изследвания и вдигнаха политическия рейтинг на Дългия до чутовни висини.
По народно доверие той бие вече Бойко Борисов, даже кметицата Фандъкова. Диша във врата на президента, някакви си десетина пункта го делят и от върха на омбудсманката.
Има потенциала да изиграе колегата си Зеленски : превъплъщение от комик и шоумен в президент, казват едни.
След лакейското интервю с премиера, няма и сянка от съмнение, че Слави вече е купен от Борисов с цел да изпълни задачата да очисти обърканите патриотари от неговото обкръжение и да заеме мястото им на стабилна властова патерица, убедени са други анализатори.
Срещу което идва и трета версия: мъртво роден проект е, Трифонов изпусна момента след прецакването с референдума, когато, ако знаеше какво прави, можеше да напълни площадите и да срине системата с революционния антипартиен гняв на гласувалите в неговото допитване 3 милиона и половина българи.
Иначе казано, интересното предстои. Какъвто и да завършекът, тръпка пак има. Както имаше с Жорж, със Симеон, с площадните истерии на Волен в черни рокерски одежди, с гражданите за европейско развитие, с Бареков и Джамбазки. Всички разбивачи на системата дотук.
Ако пропускам някого, моля за извинение. Иначе, българино, затегни все пак коланите. Каквото и да е, ще друса!
