Написах това преди два дни и го пратих в редакцията на „Дебати“. Харесаха го, но ми казаха, че половин час по-рано Иво Инджев им е пратил нещо по същата тема.
Разбрахме се да почака малко, а и самата Елена Йончева обяви, че ще направи сензационни разкрития за корупция, та, дето се вика, информационният повод си остава.
В сряда депутатката пусна записа, който според нея доказва, че Боил Банов е вършил нередни и наказуеми неща.
И какво? Най-обикновена ченгеджийница.
Не че няма корупция и не че няма хора за затвора. Но когато ченгета, доносници и червена номенклатура почнат да ни учат на демокрация, е най-малкото горчиво.
През 84-а почнах да уча философия в Софийския университет и още през първия семестър се появиха едни момченца от университетския комитет на Комсомола, зализани, праобраз на днешните юпита и взеха да предлагат следване в Москва и Ленинград. Имаше общо, мисля 5 бройки, но не за философия като цялостна дисциплина, а разбито – например диалектически материализъм, исторически материализъм, марксизъм-ленинизъм.
За честта на хората в курса трябва да кажа, че липсваше интерес и само двама души заминаха – единият се загуби някъде, а другата колежка я видях в края на века в депутатските листи на БСП.
Сетих се тия дни като погледнах биографията на Елена Йончева.
Нищо изненадващо. Баща – българин, майка – съветска. Завършила в Москва с отличие. Женско копие на бившия си конкубин (мъжкото на конкубина) Сергей Станишев, дете на номенклатура, но от по-нисък ранг.
Но все пак – от института в Москва – направо в единствената телевизия. Ценен кадър.
Като повечето деца на номенклатурата. И като самата номенклатура.
Осигурена ѝ е бърза писта, щото от малка е показала качества. За това, което ѝ е дадено, обикновените българи трябваше да изринат купища пръст и тор, понякога и буквално.
А понякога и да ги ядат. Като единствено ястие.
Сега други деца на номенклатурата, създали си репутация на демократи, ни убеждават, че защитата на г-жа Йончева е кауза.
Но не е. Просто казус.
Колцина български журналисти са виждали накуп 330 000 евро. Па даже и да ги вземат. Колцина са съпровождани от НСО, от тайните служби, докато си вършат работата?
Знам за поне две-три телевизии, които с такива пари връзват годишния си бюджет. И правят не по-слаби неща.
Години наред сме убеждавани, че г-жа Йончева е еталон на обективна и професионална журналистика, образец на младите поколения. Да спиш с министър-председателя, да си депутат и да претендираш за обективност.
Затова и хората мислят за българската журналистика това, което мислят. Под един юрган с властта.
Няма как.
Да не бъда разбран криво.
Това, което прокуратурата прави сега, не може да бъде приемано безкритично. Отвратително е. Вероятно някой прокурор се опитва да си осигури светло бъдеще.
И прокуратурата като журналистиката.
Но г-жа Йончева с цялото си мъченичество не става за кауза.
Освен за президенти, комунисти и ченгета.
Щото друго не могат да измислят.
