Изначалната идея на християнството е, че изкуплението на греховете и спасението са възможни само чрез страдание. Това го отличава от други религиозни учения, например от исляма. В исляма опрощаването на греховете не зависи от страданието; зависи от молитвата на прегрешилия (затова се молят по пет пъти на ден), а факултативно, по желание се препоръчва извършването на добро. Един грях – едно добро.

Друг е въпросът какво ислямът брои за грях и какво християнството брои за грях.

В ранното християнство изкупването на греховете е ставало само чрез налагане на наказания; чрез душевни и физически страдания. В началото на второто хилядолетие римските папи, пръв Александър II, въвели индулгенцията, опрощаване срещу заплащане.

По време на Първия кръстоносен поход папа Александър II обещал опрощаване на греховете на всички участници, включително на бъдещи грехове. Това в известен смисъл приравнило християнството с исляма – може не да изстрадаш спасението, а да се откупиш. Било като воюваш с неверниците, било – както станало по-късно, като си платиш директно на папата.

Продажбата на индулгенции била основна причина за Реформацията и за появата на лутеранството.

Заместването на страданието с пари може би е отговаряло на променения начин на живот в Европа; но е сериозна ревизия на духа на християнството. Разпъването на Христос и мъченическата му смърт е в основата на религията. Синът Божий страда и се пожертва заради хората, а не е платил заради тяхното спасение.

Откупването съвсем не е било невъзможно и даже в някакъв смисъл е било кодифицирано, записано в някои протоправни системи на семитските, а и на други народи. Даже убийството на човек е можело да бъде компенсирано не с наказание, а с плащане.

Саможертвата и страданията на Христос изхвърлят парите от вярата; тя става личен акт и всеки може да постигне спасение, дори и най-бедният, дори и най-грешният, стига да си понесе страданието.

То не е случайно. Страданието предполага лично участие, парите, а и вършенето на добро може да са отчуждени. Плащаш си и може пак да грешиш. До следващото плащане. Между две плащания човек може да върши всякакви грехове. Нали си е платил и ще си плати.

Съвременният западен свят почти е изключил страданието от ценностната си система; напротив, неговото избягване или намаляване е провъзгласено само по себе си за ценност.

Затова и Европа, а също и голяма част от Америка, са все по-малко християнски и все по-малко си представят спасението така, както си го е представял преди 2000 година Спасителят.

И въпреки всичко – Христос воскресе.

Честит празник.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!