Гергин Борисов, "Спаси София"
на снимката: Гергин Борисов, "Спаси София"
Гергин Борисов е един от инициаторите на гражданските инициативи „Спаси метрото“ и „Спаси София“, както и техен администратор.
Завършил е информационни технологии в УниБИТ – София и се занимава с проблемите на градската среда от 2001 г.
Активен защитник на идеята метрото да е не просто форма на градски транспорт, но и инструмент в развитието на града.

 

 

Г-н Борисов, днес Комисията по транспорт в Столичния общински съвет изслуша всички заинтересовани страни по въпроса с условията на труд на шофьорите в градския транспорт в София. Ще поговорим и за това, но ми се иска да ви върна малко по-назад във времето. Всъщност разрешаването на проблемите започна след сигнал на „Спаси София” до Инспекцията по труда – какви бяха Вашите наблюдения и защо подадохте сигнала?

Изпратихме сигнала до Инспекцията по труда, тъй като шофьорите в столицата и ватманите се налага да работят многократно над нормите за извънреден труд, записани в Кодекса на труда.

Недостигът на водачи е една от основните причини те да са принудени да изпълняват този извънреден труд. Другата причина е, че ниските заплати, които получават, ги стимулират да полагат извънреден труд, за да си увеличат доходите.

Как ще коментирате предложенията, с които излязоха транспортните синдикати – за 40% увеличение на заплатите, за разреждане на линиите и за премахване на нощния градски транспорт, за който вие и стотици граждани на София се борихте толкова дълго време?

31 хил. граждани се бориха за това. Първо, нека да направим едно уточнение – водачите с техните самостоятелни искания не желаеха закриване на нощния транспорт. Това е предложение на двата синдиката. Не можем да знаем дали това действително, както те твърдят, идва от самите шофьори.

Много от шофьорите, с които ние поддържаме контакт, настояват, че синдикатите нямат никаква връзка с тях и по никакъв начин не взимат предвид тяхното мнение, когато правят каквито и да било предложения. Фактът, че има конфликт между синдикати и работници, е показателен.

Фактът, че именно нощният транспорт с 14-те си шофьора, които работят за него, се оказа препъни камъкът пред над 2 хил. водача за техния извънреден труд, показа, че най-вероятно става въпрос за реваншизъм от страна на синдикатите. Няма човек в София, който да не знае, че „Спаси София” стоеше зад въвеждането на нощен транспорт.

 Знаем за този проблем в столичния градски транспорт от много години – защо чак сега започва да се прави нещо и защо синдикатите не са взели отношение по въпроса до сега?

Кой знае дали са имали отношение? Разбира се, способността на един работник да игнорира проблемите, когато те не са горещи или не са в обектива на общественото внимание, е пословична в българската администрация. Синдикатите в никакъв случай не са изключение.

Общественото внимание беше насочено към този проблем, както знаете след катастрофа. В нея участваше шофьор, който в рамките на над 30 дни е имал само 4 почивни. Нормално е синдикатите в момента да се опитват да се оправдаят, но въпросът защо се допускат такива условия на труд въобще, е основен.

Както колегата ни Зографски каза в зала, задължението да се спазва законът и да се осигуряват нормални условия на труд не е на синдикатите, а е на работодателя. Така че Столична община е тази, която трябва да отговаря на тези въпроси.

Синдикатите може да са имали най-доброто желание да постигнат прекрасни условия на труд, но просто да не им е била осигурена тази възможност. Така че въпросите за това защо градският транспорт е в криза, са си към Столична община.

Как ще коментирате факта, че председателят на един от транспортните синдикати е и председател на транспортната комисия в Общинския съвет, и общински съветник от ГЕРБ. Това конфликт на интереси ли е?

Г-жа Йорданова доста пространно и страстно заяви, че преди всичко е християнка, родолюбка, лъв с асцендент скорпион и каквото и да е, но няма конфликт на интереси по смисъла на закона.

По смисъла на закона обаче и реално, са две различни неща. По смисъла на закона тя може да няма конфликт на интереси, но в качеството си на общински съветник и в качеството си на очевидно любимият лидер на толкова много синдикалисти, не е за пренебрегване нейната способност да влияе, да потушава конфликти, да заглушава и т.н.

Това беше въпросът, който беше отправен към нея – в качеството си на каква тя е в залата днес – на синдикален работник, който се опитва да запази престижа на своите колеги синдикалисти, или в качеството си на общински съветник, чиято заплата плащаме ние, софиянци, които очакваме, че шофьорите в градския транспорт не заспиват зад волана, не изнемогват и не получават заплата многократно под средната за страната.

Как ще коментирате дебата днес по време на заседанието на транспортната комисия – чуха се личностни нападки, обвинения в политизиране и т.н.?

От политици не можеш да очакваш друго, освен да се обвиняват един друг, че политизират въпроси. Предвид, че са хора с ограничено полезрение и че зад всичко виждат нечия сенчеста партийна организация, нормално е да очакваме такива глупости от тях.

Радваме се, че въпросът предизвиква толкова много внимание. Изключително много се радваме, че имаше шофьори, които са дошли днес в комисията и които са готови да отстояват правата си. За нас това е правилният път.

Отстояването на правата започва там, където те биват нарушавани. Шофьорите са тези, които най-много могат да влияят на този процес, независимо дали синдикатите са с тях, независимо дали не са с тях. Щом те са днес в зала и щом има НПО в зала, ние можем само да се радваме.

Очаквате ли да бъде разрешен проблемът така че да има добър изход и за шофьорите, но и за гражданите на София, тъй като, както знаем, разреждането на линиите ще се отрази на начина, по който те стигат до работните си места и до домовете си?

Г-жа Екатерина Йорданова се похвали, че са увеличили бюджета за транспорт. Той възлиза на една много малка част от това, което един град трябва да инвестира.

Един град като Прага, който е сходен по население с малко по-висок бюджет, но спрямо стандарта им на живот не е по-различен, той заделя 25% от бюджета си за транспорт. А ние заделяме около 6%.

Независимо какво се случва и независимо от това до какво решение ще се стигне, градският транспорт продължава да е в криза. Той е в криза, защото транспортната политика на общината през годините се доказа като абсолютен провал.

Колко средства ще бъдат нужни за увеличаване на заплатите на работниците, изчислявали ли сте?

Изчислявали сме за увеличение в размер на 25%. При такова увеличение размерът на средствата, които ще са необходими за това за всички водачи в градския транспорт, са около 6 млн. лева, което възлиза на 0,3% от бюджета.

Това е напълно достъпно, като се има предвид, че Столична община тази година само има преходен остатък от предишния бюджет в размер на 200 млн. лева. Това са 10 ремонта на „Графа”, които видяхме колко могат да бъдат успешни.

Да, тези пари са били предназначени за нещо друго, но това никога не се е случило. Така че с тези пари може не само да се покрие увеличението на заплатите на шофьорите, може да се покрие искането им за осигуряване на нормални санитарни условия, може да се покрие по-голяма транспортна задача, която да позволява да има повече коли на линия и съответно разписанията да са много по-спокойни.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук