Турският президент Реджеп Ердоган пристига във Варна за срещата Брюксел – Анкара с четирима министри – с външния министър Мевлет Чавушоглу, с министъра за ЕС Йомер Челик, на икономиката Нихат Зейбекчи и на търговията Бюлент Тюфенкчи – ясен знак, че с всички средства (анализаторите предупреждават включително и за сериозен рекет), битката от тази страна ще е най-вече за пари.
Турция ще си иска спешно новите 3 млрд.евро от ЕС за удъ̀ржаните на нейна територия близо 3, 5 млн. сирийски бежанци. Ще очаква още либерализация на визовите пътувания на турските граждани в европейските държави и изгодна актуализация на митническия съюз с Европа – кислород за бизнеса. Пак за пари ( но вече като политически дивидент) ще е и пазарлъкът, свързан с последните операции на Турция в Сирия – разчистването на сметките в Африн чрез знаковата операция „Маслинова клонка“. За Ердоган е важно никой, вкл.Брюксел, да не му пречи „да върне имперското самочувствие и сила на турците, да не допусне никой отвън, както не допусна и силите на Гюлен отвътре, да къса парчета от принадлежащите на Турция исторически територии и земни богатства“ и така президентски да подхвърли още малко дрога на своето население. За да му замъти колкото може повече главата и отклони вниманието му от все по-притеснителния му бит. Има защо.
Икономическата картина в Турция, меко казано, хич не е розова. Външният дълг на Турция е равен на повече от половината от БВП на страната, като това е най-високото му ниво след 2003 г.
Само през 2017 г. Турция натрупа нов дълг от 12.9 млрд. долара (47.4 млрд. турски лири), което значи увеличение от 58%, сравнено с 2016 г., когато годишният бе 9.8 млрд. долара (29.9 млрд. турски лири). Като цяло външният на Анкара вече гони 432,3 милиарда долара.
Инфлацията в Турция е също на най-високото си ниво от 14 години насам. Годишната стигна почти 12% при обявена цел от централната банка 5%. Чуждите инвестиции продължават да спадат, вътрешните се увеличават за сметка на дълга – най-вече за показен просперитет и все повече небостъргачи . В същото време все повече малки и средни предприемачи фалират.
„Политическата обстановка в Турция е отровна за инвестиционния климат в страната“, коментира наскоро световна икономическа централа като сочи като причини овладяването от режима на много фирми, чиито собственици са били нарочени за помагачи и съмишленици на превратаджиите на Гюлен. Както и невъзможността за защита на бизнеса заради тоталното подчиняване на съдебната власт.
Ердоган опитва всячески да свали икономическото напрежение, показва мускули в региона и по света, помпа с пропагандно говорене и действия страховете на обикновените турци и от движението „Гюлен“, и от ПКК, с кюрдите вътре, както и извън страната.
Той вини Европа, че блокира приобщаването на Турция към ЕС, НАТО – че не го подкрепя в битката с тероризма, че еврообщността го експлоатира да държи мигрантите далеч от границите, като дава само празни обещания за финансова подкрепа и постоянно търси причини да държи Анкара в регионална и международна изолация.
Има причини Ердоган да дойде с голяма кошница искания и очаквания в началото на новата седмица на срещата във Варна, която до последно стоеше под въпрос. Актуално и заради незаконните действия на Турция в Източното Средиземноморие и в Егейско море и конфликтите с Кипър и Гърция , и заради новата ескалация на напрежението в Сирия след Африн и турската „Маслинова клонка“, и заради новата вълна на нарушаване на човешките права в самата Турция, вкл. на европейски граждани, години след опита за преврат, за който е винен невъзвращенеца Фетхуллах Гюлен.
От позицията на силата, която държи шлюза пред милионите сирийски бежанци на границата с Европа, но в готовност когато си поиска да го отвори и да предизвика стихия, Турция ще опита да постигне максимума в „отпушване“ на отношенията с ЕС, най-вече в пари и други икономически ангажименти със споменатите визи, мита, както и в инвестиции. Рамково Анкара не приема и блокирането на преговорите за присъединяването й към ЕС, но, ако постави и този въпрос по-остро, то ще е по-скоро от куртоазия, защото Турция е доста наясно със себе си, а и сега „има далеч по-значими каузи“.
Срещу всички нейни претенции ЕС отговаря с принципните си изисквания за спазване на европейски икономически и човешки права, за прекратяване на извънредното положение в Турция и на произтичащите от него поголовни репресии, за зачитане на общоприети световни принципи и норми.
Последно Брюксел настоява решително Турция да прекрати незаконните действия в Източното Средиземноморие и в Егейско море. Да спре да пречи на проучванията за петрол и газ в крайбрежните води на Кипър. (Само преди месец се стигна до ситуация турски бойни кораби да блокират италианската енергийна компания „Ени“ да започне работа в района. Анкара твърди, че планираните проучвания ще нарушат правата на жителите на Северен Кипър – самопровъзгласената република, призната само от Турция).
ЕС е категорично срещу Турция и на страната на своя член Гърция и в друг конфликт в района. Властите на Ердоган задържаха двама гръцки военни, които според Атина са пресекли по невнимание границата между двете страни заради лошо време. Турция ги обвини в шпионаж и ги осъди по бързата процедура във военен трибунал. Вероятно, според международни наблюдатели, с цел да бъдат изтъргувани срещу осемте турски военнослужещи, които поискаха политическо убежище в Гърция след опита за преврат в Турция през 2016 г. Атина отказва подобно решение, като само преди ден обяви, че възлага специални очаквания на регионалната среща между ЕС и Ердоган във Варна и посредничество на премиера на България Бойко Борисов.
Пак в защита на политически и човешки права Брюксел отхвърля и новата агресия на Турция на сирийския фронт – операцията „Маслинова клонка“. Не приема за оправдание на масовите убийства и на новата ескалация на напрежението в Сирия тезите на Ердоган „за опити за създаване нова държава в турския Югоизток за превземане на Турция отвън, подобно на опита за превземане, но отвътре, от превратаджиите на Фетхуллах Гюлен“.
Всички тези много сложни въпроси няма как да не са част от дневния ред на започващата във Варна утре европейско-турска среща, форсирана с поемане на немалък имиджов риск от страна на българското европредседателство. Дневен ред, който я форматира като свръхинтригуващ форум, който дори да остави засега всички въпроси без ясен отговор, ще улови важни показатели за тонуса на едната и на другата страна. Срещу икономическо-политическите претенции на Турция (истински притиснат до стената звяр, но със силни рекетьорски карти срещу Европа) ще премери сила самата Европа като общностен защитник на най-важните ценности и свободи, на мира, гарант на демокрацията и върховенството на закона. В период, когато е силно уязвявана за вътрешна обърканост и външна колебливост.
Извънредно трудно е да се прогнозират резултати на определено свръхкомплицирания форум, започващ утре във Варна, както и да се формулира кое би било успех и кое – провал. Голямата цел е, обяви последно домакинът на форума Бойко Борисов, „да остане диалогът, възможността да бъде потвърден вторият транш по споразумението с Анкара, мигрантите да останат в Турция и да гарантираме външните си граници“. Уточни още, че „ без да се натоварваме с никакви очаквания, няма лошо да се проведе неколкочасова среща и да се кажат всички претенции не през медиите, а очи в очи с нашите съседи“.
Висш български дипломат също очерта долната граница на целите като каза, че „самото случване на варненската среща е успех“.
От средите на разузнаването в характерен стил прогнозираха „резултатност 50:50“ със следната конкретика: „Има данни, че нито Турция ще отстъпи на исканията на Европейския съюз в сферата на правата на човека, в сферата на това да намали преследването на хората, които са обвинени в Турция, че са участвали в опита за преврат, нито Европейският съюз ще отстъпи по отношение на визите или на натиска на Турция в бърз порядък да бъдат изплатени тези траншове. Т.е. следва да се очаква умерен, балансиран резултат от тази среща, в никакъв случай неблагоприятен завършек“, заключиха службите в помощ на подготовката на форума.
Никой, и измежду най-големите критици, не си позволи да говори за провал. Само за вътрешна употреба, на доста по-ранен етап на разговора за форума, с премерена доза скепсис президентът Румен Радев обърна внимание единствено, че „не е без значение и ролята на България в срещата на 26 март между европейските лидери и Турция и тя не бива по никакъв начин да се свежда до „разнасяне на шербет“.
