Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг. Той работи по въпросите на престъпността в България.

През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.

Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.

 

 

 

Г-н Безлов, защо според Вас в свой доклад ЕК порицава България, Малта и Кипър, че имат програми за даване на „златни визи” или гражданство срещу инвестиции при положение, че поне още 10 европейски държави имат такава практика?

Мога само да гадая защо така се е случило. Една от хипотезите ми е, че те са поръчали изследователски доклад и, доколкото разбирам, са получили по-критични материали от тези страни, а за другите просто не са успели да направят достатъчно добър анализ.

България е попаднала в този анализ, тъй като са видели проблемите с процедурите, които има в Министерството на икономиката в случая.

По-големи ли са проблемите в нашата страна в сравнение с другите?

Видяхме другия проблем за българските граждани от съседни държави и скандала в Агенцията за българите в чужбина.

В този случай за петте години, в които има статистика, имаме малко по-малко от 300 човека, които са получили „златни визи” по две различни процедури, между другото. Можем да направим сравнение с други страни, например Испания има 25 хил., Унгария – около 20 хил., Естония – близо 17 хил. и т.н.

Това показва, че ако бяха лесни условията, и тук щеше да има потоп от желаещи да си извадят визи. От неофициалните справки се вижда, че става дума за съкратените „златни визи” за инвестиции от 1 млн.  евро и от тях се възползват около 20 човека годишно.

Очевидно България не е някаква дупка, в която влизат рискови лица в ЕС през този „златен фонд”, да го наречем.

С какво България е привлекателна за хората, които търсят „златни визи” или достъп до ЕС при положение, че тези хора явно не са бедни след като могат да инвестират такива суми, и от кои държави идват най-често те?

От справките се вижда, че за последните пет години има най-много руснаци (около 75 души), след това са китайците (около 40 души) и пакистанците са на трето място (20-30 човека). Горе-долу това са желаещите.

Това, което се очерта като проблем, е, че банките са намерили една схема, която е доста иновативна, но очевидно не е много известна. Схемата е, че вие получавате заем от банката за въпросните 1 млн. евро, давате право на банката да купи държавни ценни книжа от ваше име и ги оставяте като залог на банката.

Това, което вие практически плащате за съответния период е лихвата, на която банката ви е отпуснала по кредита минус лихвите, които ще получите от притежанието на държавните ценни книжа.

Държавните ценни книжа са български, т.е. това се приема за инвестиция в български активи. Всъщност вашите разходи са лихвите, които излизат над лихвите на държавните ценни книжа, плюс адвокатските разходи. Така вместо да платите примерно 1 млн., фактически влизате с 50-70 хил. евро.

Това е евтин ход, но очевидно не е много популярен, защото не е много легален и не се е развил като практика. Предполагаме, че става въпрос за единици.

За съжаление един от проблемите е, че няма контролен орган, който да каже къде са точно тези пари. Трябва да има разписана процедура, че това се признава за инвестиция, а еди-кое-си не може да се признае за инвестиция. Това всъщност е проблемът.

Около скандала с Агенцията за българите в чужбина се чуха предложения тя да се закрие, да се създаде нов орган или да се направи министерство за българите в чужбина. Вчера и Министерството на правосъдието предложи законодателни промени, но кое според Вас е решението, за да може наистина да се създаде контролен орган, който да следи за тези проблеми?

Със сигурност решението не е просто да затворите нещо. Това, че ще затворите Агенцията за българите в чужбина и няма да имате проблеми с тези корупционни практики, според мен не е решение.

Имаме сънародници, които иска да живеят в България. Имаме и недостиг на работна ръка, имаме интерес да привличаме тези хора. Би трябвало да има канал, който да е достатъчно честен, за да могат те да се връщат в България.

Друг е проблемът какъв процент от тези хора, които се връщат, остават в страната, а не отиват в някоя друга богата европейска страна, за да работят. Би трябвало да има някакъв механизъм тези хора наистина да остават в България. Трябва да се направят механизми и практики, а не просто да се зачерква нещо.

В момента има предложение на Министерството на правосъдието тази опция за „златните визи” да се затвори и да си нямаме проблеми. Но защо „да си нямаме проблеми”, защото някакви чиновници не си вършат работата, при положение, че виждаме страни като Гърция и Португалия, които ще си разширяват модела на „златните визи”?

Това носи големи приходи на страната. В момента, в който този човек купи „златна виза” и тръгне да живее в тази страна, той започва да инвестира допълнително. Опитът показва, че това е добър модел.

Например Гърция беше позволила да се инвестира в недвижими имоти. От миналата година вървят дискусии как да се позволи и други инвестиции да се приемат като основание за „златна виза”.

Във Великобритания след случая със Скрипал възникнаха много критики и беше обявено, че няма да се издават повече „златни визи”, т.е. няма да се дава повече гражданство срещу 2 млн. паунда, които трябва да се инвестират (такива са условията там). В рамките на една седмица Лондон се отказа от този подход.

Въпросът е да се създаде правилна процедура за контрол и от друга страна да се види защо толкова малко хора търсят нашата възможност за „златна виза” – скъпа ли е?

Нашата „златна виза” като цена е на равнището на гръцката. Очевидно е, че ако си купите недвижими активи в Гърция, те ще са по-скъпи, по-атрактивни и по-доходоносни, отколкото в България и трябва да търсите по-ниска цена.

Именно това направи Латвия. Тя въведе този модел на „златни визи” веднага след кризата си през 2007-2008 г. и целта й бе да съживи пазара на недвижими имоти. Там позволиха срещу 70 хил. да се получи такова разрешение в селски имот и малко над 140 хил. в големите градове или директно в Талин. Интересът тогава бе огромен.

Това, което ги кара да се отдръпнат от този модел е на първо място фактът, че кризата преминава и пазарът на недвижими имоти се раздвижва, и второ, че огромният процент желаещи да получат латвийски документи са руски граждани. Латвийците са много чувствителни по отношение на руското присъствие. След това се случва анексирането на Крим и те започват да ограничават този модел след 2014 г.

Техният подход е да предложат по-ниски цени и съответно да търсят възможност да се конкурират с южните страни като Испания, Португалия и Гърция. Ние би трябвало да търсим някакъв собствен път и да си измислим форми на контрол.

Това, че са ни споменали, трябва да се разгледа внимателно и да се види какво са имали предвид в самия документ и в аналитичния доклад, който Комисията ще представи.

Трябва да се видят проблемите и да се решат, а не просто да се зачеркне нещо, което очевидно е работеща практика не само в ЕС. Общо взето няма богати и развити страни, които да нямат такъв модел за купуване на гражданство, независимо дали е в Австралия, САЩ или някаква друга страна.

 Бих искала да Ви помоля да коментирате и една друга актуална тема. Вчера Германия и Франция подписаха нов договор за сътрудничество, може ли да се счита това за създаване на съюз в съюза и как може това да се отрази на България в бъдеще?

Много е рано да се каже какво точно се е случвало и какви ще са конкретните стъпки. Една от идеите, които видях, че Германия и Франция коментират, е възможността да създадат общи въоръжени сили. Знаете, че Германия има комплекс от Втората световна война, няма ядрено оръжие, а Франция има.

Очевидно се търси създаването на една по-голяма и ефективна армия, която се канят да превърнат в ядро в ЕС. Видимо е, че има страни, които няма да влязат в тази единна европейска армия и са против нея. Вероятно обаче страни като България и като цяло държавите в Източна Европа биха се присъединили.

Проблемът на това решение е всъщност, че ще създаде възможност да има инструмент за водене на външна политика от страна на Европа през силата си, защото само с портфейла не става.

Продължаваме да виждаме какво се случва с конфликта в Сирия и Ирак. Силните, които продължават да решават проблемите, са САЩ. Европа практически няма никакъв инструмент за ефективно военно влияние, което на практика значи ефективно дипломатическо и икономическо влияние. Това е една от големите стари теми на Франция и Германия според мен.

Другият проблем е възможността да влияят като цяло на важните пазари в Европа. Ще видим дали това ще се превърне в някакво ядро за бъдеща интеграция на континента, но все пак е някаква първа стъпка. Опасенията са, че когато се обединят силните в един съюз, слабите остават в периферията, но те и сега са в периферията.

Това, че си обявен за равен, не значи, че си равен, защото,  ако гледаме реално, това, което се случва в ЕС, това, от което се интересува Източна Европа, са фондовете, които може да получава.

Целия бюджет на ЕС се състои горе-долу от 1% от целия БВП на страните-членки (всяка държава отделя 1% от своя БВП за вноската си в ЕС, бел. ред.). За сравнение, федералният бюджет на САЩ е практически 12% от БВП на отделните американски щати.

Т.е. има много малко отделяне на средства за ЕС. От тук започват и много други проблеми – нямате финансов министър на ЕС, а имате валута, следват ред системни проблеми.

Така че на това споразумение може да се гледа както като на позитивна стъпка, така и като на риск за по-слабите.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!