Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг. Той работи по въпросите на престъпността в България.
През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.
Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.
Във вторник през нощта беше застрелян избягалият от Централния Софийски затвор Владимир Пелов. Стана ясно, че прокуратурата е получавала сигнали почти всеки ден, че той се намира в Ботевград. Става ли дума за полицейско бездействие в този случай? И още нещо: бяхме свидетели и на точно противоположен казус – показният арест на кмета на „Младост” Десислава Иванчева. Какво означава всичко това?
Не мисля, че намирането на един престъпник е толкова лесно. Казусът започна още с неговото бягство. Полицията се опита да го изолира финансово и успя. Той е търсил някакви алтернативи, които са се оказали неуспешни. Полицаите са имали няколко опита да го заловят. Пелов, обаче има изключително дълъг опит в укриването – това е поредно негово бягство (още в средата на 90-те години след първите му престъпления полицията започва да го търси и се случват неговите бягства и укривания). Смета се, че се крие в планината около Ботевград и в самия града. Ако коментираме възможността за залавянето на Пелов в планината то в този случай става дума за наистина много големи ресурси. В този възниква въпроса дали полицията може да направи такова голямо блокада, съответно ефективно претърсване на територията и безопасно залавяне.
Проблемът е, че самото му залавяне технически и огромен риск. При тези обстоятелства, в които Пелов се намира с присъда за две убийства и бягство с използване на оръжие го очаква доживотен затвор. Доживотната присъда на човек с дълъг опит в затвора е равностойна на смърт. В този смисъл той готов на всичко. Може само хипотетично да си представяме какво може да се случи при задържането му. Колко хора може да убие и дали ще се самоубие. Така, че от някаква гледна точка би могло да се смята, че случилото се е „щастливо“ развитие.
Това, което знаем е, че полиция са успели финансово да ограничат беглеца и Пелов не може да се измъкне извън страната. Било е въпрос на време полицията да се сблъска с него. Моята хипотеза е, че вероятно е пристискал стария си партньор/враг за пари. Съществува и друга хипотеза, че не можейки да се измъкне и след месеци укриване. Той решава да си отмъсти на всички врагове и предатели. Съответно Марио Панчев е бил първия. Но това са само предположения.
При предишното брутално бягство от Софийския затвор през 2014 г. , Хосе Мартинез и Николай Николов-Шатката, успяват да излязат извън страната относително бързо. Сега ситуацията е различна излизането през „зелена граница“ е много трудно не само заради българските мерки на гранична полиция, но и заради мерките ни на съседите. Показателно е как убиецът от Слънчев бряг не се опита да пресече през зелена граница, а пробва да мине бързо през гранично пропускателния пункт на Турция.
Тази година започна с едно шесторно убийство. Главният заподозрян също е бил издирван престъпник, когото полицията също не успя да залови…
Търсенето на бегълци е сериозен проблем навсякъде по света. Ако си спомняте Чикагото, колко дълго го търсиха и в Испания, и в Италия, а накрая го намериха в Германия. Въпросните бегълци от Софийския затвор през 2014г., след като се напуснаха страната Мартинез бе хванат едва през 2017 г. в Португалия, другия още се издирва предполага се, че е във Великобритания.
Това че минава някакво време, което ви отнема да заловите професионален беглец – си е част от играта.
Тоест Вие не смятате, че тук говорим за бездействието на органите на реда?
Това, което наблюдавахме е, че МВР имаше 4-5 операции в Ботевград, включително и ден и два преди смъртта на Пелов. Тук може дори да се предполага, че този непрекъснат натиск го е екстремизирал.
Той се е укривал два месеца. Има няколко измъквания, които са като на филм. При първото някакви момчета са ги видели в планината двамата бегълци и са подали сигнал. Докато дойде полицията, те са успели да избягат. Защото, както стана дума, задържането на тези хора е изключително рисково. Това означава, че не може да изпратите двама полицаи с патрулка.
Има случи при предишните издирвания на Пелов патрулна кола го спира за проверка той вади пистолет принуждава полицаите предпочитат легнат на земята и взима колата, или полицаи го преследва, а той започва да стреля. Стрелба по полицаи е изключително рядък инцидент в България.
В този смисъл и двамата бегълци вероятно са едни от най-рисковите лица, които са издирвани в страната. Тези хора едва ли ще преговорят.
Какво ще се случи с другия избягал затворник – Радослав Колев?
И него го заплашва доживотна присъда. Той е осъден на 20 години за убийство и опит за убийство. След това въоръжено бягство, може да се предполага, че също ще получи доживотна присъда.
Смятате ли, че той още е в Ботевград?
Не е ясно. Има сведения, че са били заедно в началото. Но от гледна точка на риска е било по-добре да се разделят. И най-вероятно той се укрива по градове, които познава като например Перник.
Още един казус разбуни духовете през последните дни. Кметът на район „Младост” Десислава Иванчева изнесе данни от СРС-та по делото, според които, най-грубо казано, може да си купиш прокурор за 15 000 лева, който да свърши „услуга”. Какво означава това за демокрацията?
За съжаление има много потресаващи случаи за магистрати, за които има СРС, които съдържателно са безспорни. Друг е проблемът за това как може да се докажат и да се стигне до присъда. Най-големия случай беше скандала във с „Красьо черничкия“ през 2009 г. Проблемът със СРС е, че често криминално проявени лица си говорят всякакви неща. Често пъти цитират суми и имена на високопоставени лица, за да демонстрират достъп до влияние. Доказването на престъплението, обаче е големия проблем за нас.
Имахме едно европейско изследване преди 7-8 години за връзката между организирана престъпност и корупция. Там правеше впечатление, че в Източна и Южна Европа практиката на подкупите сред магистратите е действително голям проблем
Имаше страни в Северна Европа, където нямаха случаи с десетилетия. Във Великобритания имаше случаи за прокурори, които бяха заловени и осъдени, но за съдии например никой не можеше да цитира случай от Втората световна война. Нашия въпрос бе какво е обяснението при такава огромна дискреция на английския съдия.
Стана ясно, че самите английските съдии са първо много привилегирована група – те получават доходи като високо платените корпоративните адвокати от Лондонското сити, но имат много по-малко натоварване.
Второ имат изключителна изолация от външния свят. Съдията не може да има приятелски отношение с адвокати в сфера, в която той гледа дела. Не говорим за криминалния, а за корпоративния свят. Метафората беше, че те са изолирани в „кувьоз”. Имаше примери, за съдия, на който негов състудент, който е адвокат е написала на дъщеря му препоръка за университета. За това съдията трябва да подаде оставка.
Има и обратните примери за богати страни в южна Европа
В Гърция имаше скандал за съдии, на които се откриват банкови сметки през някакви общински съветници. Има многобройни разследвания на съдии в Италия на съдии свързани с Мафията. В резултат на това там се дават огромни права на прокурорите. Случва вълната „Чисти ръце”, но пък прокурорите се политизират и започват да влияят на политическия живот в Италия.
Тук трябва да се каже, че една страна, която много държи на честността на съдиите и неподкупността и предприема такива мерки трябва да може и да си го позволи.
Големият проблем е какво може да плати икономиката. Може да се дават високи заплати и да се въведат системи за контрол, ако икономиката може да го плати. Например, ако прокурорите и съдиите бъдат направени много „свръх платени” на фона на другите професии, това ще създаде много политически проблеми.
Това е тема в България. Бих казал, че бе направен опит да се вдигнат доходите на магистратите рязко преди влизането в ЕС. В резултат разходите в съдебната система съотнесени към БВП излизат, че са едни от най-високите в ЕС. Един магистрат взима повече от народен представител. Високите доходи, обаче не решиха проблема не само според мен. Въпросът е да има възможност система, която ефективно да контролира контактите на магистратите и да отстранява ефективно хората, които си позволяват клиентелни контакти.
В съдебната система има „Етична комисия” към ВСС, но тя няма не се опитва да прекалява в усилията си за контрол при преследването проблемни контакти, влияния на клиентели и пр.
Нали беше създадено ново антикорупционно звено, което трябва да се занимава с противодействието на подобни практики по високите етажи на властта?
Да, те би трябвало да се занимават с това. Друг е въпросът дали имат капацитета. Досега те имат два случая – с Иванчева, и с кмета на Септември.
С Иванчева има много използвани СРС-та и според мен някои от тях са доста проблемни за нея. Не съм съдия, но личното ми мнение в резултат на част от станалата известна информация до момента е , че в крайна сметка тя и инвеститорът са постигнали договореност, а това е корупционно.
Ясно е, че тя е спирала някакви строежи – сигурно е отказала, но тук очевидно има предложение, на което не е успяла да откаже. Това е личното ми мнение. В началото бух доста скептичен, но това, което излезе по делото промени мнението ми за момента. Възможно е да се появи още информация в обратна посока.
