Тихомир Безлов работи по въпросите на престъпността в България. През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията той е автор на редица доклади и социологически изследвания
Г-н Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация. Изследванията и анализите му по различните видове престъпления и корупционни практики (разработване на национален корупционен индекс, трафик и пазар на наркотици, проституция, трафик на хора, контрабанда на потребителски стоки) му спечелват национално и международно признание и водят до използването им в съдебни процеси. Участва в анализа на различни инициативи за превенция и регулация на престъпността и е лектор в Софийския университет по магистърска програма „Глобализация”, както и гостуващ лектор в Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.
Поради широкия обществен отзвук на ареста на кметицата на софийския район „Младост“ Десислава Иванчева и съмненията, които се породиха заради извършеното по демонстративен начин задържане, „Дебати.бг“ се обърна за коментар към г-н Тихомир Безлов.
Защо арестът на Десислава Иванчева имаше такъв широк отзвук, при условие, че тя не е значима политическа или популярна обществена фигура?
В случая с г-жа Иванчева се събират на едно място няколко различни проблема. Първата тема, на която трябва да се обърне внимание, е начинът, по който е осъществена операцията. Втората е, че Иванчева се оказа изразител на яростен протест срещу случващото се в големите градове и курорти, срещу строителните предприемачи и начина, по който те завземат и подяждат националното богатство. Трета тема е ефективността на антикорупционните институции. Ние търсим какво ще е влиянието им като цяло върху корупционната следа.
По отношение на самата г-жа Иванчева може да се каже, че вероятно е имало трудност с начина й на работа. Това, което политическата формация на Кадиев коментира, е, че те са свалили доверието си от нея заради лошия й капацитет, проблемите, които тя има с хората, работили с нея и сигналите, които са имали за проблемното й поведение. Очевидно е имало някакви значителни проблеми с нея, според различни източници.
Що се отнася до залавянето, ако става въпрос за автентичен опит да се изобличат нейните корупционни практики, трябва да се подчертае, че станахме свидетели и на, според мен, зле проведена операция. Доколко са съзнателни или случайни част от събитията, е друго нещо. Начинът, по който бе държана 10 часа преда Спортаната палата, е голяма проблем. Не съм юрист и не искам да коментирам детайли, но не е необходимо колата да бъде спряна в центъра на София и да продължи безкрайно процедурата по броене на парите. Нормално е да се прекара до някое районно, и там пред т. нар. „поемни лица“ се броят парите и се претърсва.
Чуха се обяснения, че така се е демонстрирало, че колата не е местена, за да се избягнат съмнения.
Колата по принцип се е местила, не разбирам защо не са го заловили с посредника, а след това. Не виждам също и защо да го правят в центъра на София. Не съм юрист, но като човек, който се занимава с тази материя, не виждам проблеми да се направи по различен начин.
Очевидно унижаваха кметицата и върхът на унижението бе начинът, по който полицайката й запуши устата. Преченето да говори продължи и с тази клетка, в която поставиха Иванчева. Това сме го виждали само в арабски страни и в Русия. Нашата Конституция казва, че обвиняемото лице може да мълчи, но не може да му се пречи да говори, както коментираха много юристи. Има много проблеми в цялата операция. Какви са причините – дали те са лични или в резултат на неопитност на оперативните служители? Като агенти на ново звено те очевидно нямат този опит. Навремето имаше такива смешни изпълнения – да закриват номерата на автомобилите с вестник. Ако това, обаче, е правено умишлено, за да се види и да е показно, е още по-проблемно. Това е по отношение на операцията.
Демонстративността и безцеремонността ли са причините да остане разпространено впечатлението, че нещата са нагласени?
Това създаде негативна нагласа към случая. Затова участващите в операцията са нещастни, че не се ползват с доверието на обществото. Има и друго – г-жа Иванчева очевидно спечели доверието на хората, това личи от начина, по който победи в изборите с 60%, и от начина, по който говореше какво се случва в „Младост“, как всички тези много силни инвеститори се оплакваха от нея. Тя е алтеранатива, хората изпитват симпатия към нея, изпитват надежда.
Тук идва втората тема – какво успя тя да направи? За част от хората тя е положителен герой, защото успя да спре, да запуши това строителство. Има много силна критика към нея, че тя постигна това с цената на отлагания и нарушения. Може и да е така, но за година и половина тя успя много сериозно да ограничи строителството в „Младост“. Тя, по един или друг начин, постигна това, което обеща предизборно.
Едно от нещата, което й спечели огромно доверие е, че тя успя да засегне няколко големи инвеститора, които със сигурност не спазват правилата. Говорим за строителство на небостъргачи и комплекси, които със сигурност са проблем от моя гледна точка. Проблем в смисъл, че те се опитват да строят в квартал, който е в ужасно състояние. Разбираемо е тяхното желание за печалба, но трябва да има мярка. Вероятно 90% от хората в София биха били против мащабно строителство около дома им. Това трябва да го разбират и хората от общината, които си мислят, че могат да се договорят с инвеститорите срещу някакъв чек. Г-жа Иванчева изразява огромен протест, който прави много интересно как ще се развият нещата – дали ще се излъчи някакъв нов кандидат, който да се противопостави на статуквото.
Третият аспект на случая е оценката на ефективността. Имаме институция с някаква практика – отдел „Вътрешна сигурност“ на МВР. Вижте колко операции годишно имат те и колко има новата агенция /Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, КПКОНПИ – бел. ред./ за времето, от което функционира. Чухме, че 100 човека са работили, но и във „Вътрешна сигурност“ общо са 100, т. е. КПКОНПИ не показва някаква по-висока ефективност, и това в момент, когато имаме огромен интерес към строителство и, така да се каже, поток от сигнали. Какво знаем досега като значителни случаи? Един случай в Септември и този случай в „Младост“, за който всички имаме съмнения в положителния му завършек.
Прави впечатление, че въпреки обявените доказателства, г-жа Иванчева продължава да се ползва със симпатиите на голяма част от обществото – нещо, което рядко се случва. Как ще повлияе това на делото?
Хората са много раздвоени. Симпатиите са нещо много рисково за успеха на делото. Ако такива дела не се съобразяват с това, няма да имат сериозна успеваемост, защото винаги ще остават съмнения за коректността им. Например тук не ми е ясно, при положение, че са имали цялото време на света, защо нещата се свеждат до белязани пари, а няма, да речем, нещо заснето. Ако има, още не сме го видели, ще видим. Има проблем с различната светлина, в която защитата и обвинението представят доказателствата.
Едно от нещата, което е ясно, е, че г-жа Иванчева вече има възможност да съди държавата. Начинът, по който се държаха с нея, дава такива основания. Това е реалистично. Но е ясно също и че хората досега не са на страната на официалните институции. Имат колебания, но не са убедени, и до момента не видях нещо, което да ги убеди. Например в делото срещу бившия военен министър нямаше симпатии към него. В случая със Септември може и да е имало симпатизанти на обвиняемия на местно ниво, но не и в национален мащаб, както се наблюдава в случая с госпожа Иванчева.
