От началото на 1950 г. до 1959 г. България е единствената държава от Съветския блок без дипломатически връзки с Америка. Тодор Живков се оказва първият български висш комунистически ръководител, посетил Америка. Годината е 1960. Корабът „Балтика“, с който пътува Тодор Живков, акостира на американския бряг в 9 ч. сутринта на 19 септември, Манхатан. Със същия кораб са пътували още Янош Кадър и Георге Георгиу-Деж. Според високопоставения съветски дипломат Аркадий Шевченко през по-голямата част от пътуването са плющели карти. Какво още остава зад кадър от тази визита?
При един от разговорите ми с Тодор Живков през 1990 година го попитах дали са играли белот или друга игра на карти с Георге Георгиу-Деж и Янош Кадър на път за Ню Йорк? Той ме погледна с огромна изненада.
Обясних му, че знам за това от спомените на Аркадий Шевченко. В книгата си „Разрив с Москва“ Шевченко описва дългото пътуване на Никита Хрушчов и източноевропейски ръководители с кораба „Балтика“ от Москва до Ню Йорк. Поводът е участие в сесията на ООН през есента на 1960 година.
Шевченко е най-високопоставеният съветски дипломат, поискал някога политическо убежище в Съединените щати. Близък приятел и съветник на Громико. Преди да емигрира той достига поста заместник-генерален секретар на световната организация.
Обещах на Тодор Живков да му изпратя книгата на Шевченко. За съжаление, разговорът ни отиде в друга посока и така не разбрах на какво точно са играли с румънеца и унгареца. Не разбрах и дали е имало четвърти играч.
Според Шевченко през по-голямата част от пътуването са плющели карти.
Намирам само една снимка на Живков от онова посещение. Няма и снимки от самото плаване, освен тази на Хрушчов с негови сътрудници на палубата на пътническия кораб.
В една неотдавна публикувана статия в „Комсомолская правда“ се дават точни данни за това къде и кога „Балтика“ акостира на американския бряг: 9 часа сутринта на 19 септември, 1960 г., Кей № 73 на Източната река (East River) в Манхатан.
В същата статия се описва подробно как е постигнато споразумение с кмета на града за преустройство на Кей № 73. Това решение е взето, защото американските синдикати бойкотирали посещението на Хрушчов. Отказват кораба да престои в пристанището. Същият вестник описва, че в деня на пристигането неугледният кей е бил застлан с килими от съветското посолство. След лайнера „Балтика“ на известна дистанция са плавали един куп други, главно военни кораби на СССР.
Визитата на Живков идва след близо десетгодишно прекъсване на дипломатическите отношения между България и Съединените щати.
От началото на 1950 г. до 1959 г. България е единствената страна от Съветския блок без дипломатически връзки с Америка. Така че Тодор Живков е първият висш български комунистически ръководител, посетил Америка. При това за близо един месец.
От книгата на известния дипломат Райко Николов, който служи по онова време в българската легация във Вашингтон, разбираме кои са били членовете на делегацията, пристигнали с „Балтика“.
Външният министър Карло Луканов, шефът на кабинета на Живков Милко Балев, посланикът на България в Москва Любен Герасимов?!, главният редактор на вестник „Работническо дело“ Георги Боков и шефът на УБО ген.Гръбчев.
В своите спомени „Дипломат в Америка“ Райко Николов, за съжаление, не пише много за различните места, които е посетил тогава Живков. Но едното място е тогавашната столица на хазарта Атлантик сити. За сметка на това обаче опитният дипломат (и според мен ас номер едно на съветското разузнаване във външното министерство на НРБ), разказва много важни неща за срещите на Живков с американски журналисти и за опита на Карло Луканов да осуети тези срещи.
Според Луканов тогавашният „първи“ на комунистическата партия „ не бил достатъчно обигран за подобни разговори“. Все пак е организирано интервю с Едуин Гриц от „Вашингтон пост“. Райко Николов пише, че Гриц отразил това интервю недобросъвестно. Не мога да го намеря в архивите на вестника. (Надявам се по-късно, ако намеря повече информация, пак да пиша по тази тема).
Според Райко Николов главният редактор на „Работническо дело“ Георги Боков пуска цялото интервю в партийния вестник, но прекроява отговорите на Живков. Така, че да са по-удобни за пред съветското ръководство.
Онова посещение на Хрушчов в Америка се помни главно заради обувката на Хрушчов – хлопането с обувка по банката след изказване на филипинския представител, който обвинява СССР за потисничество на Източна Европа.
Вървят спорове около една снимка на Хрушчов оттогава дали държи обувка, но никой не казва, че онова с обувката не се е случило.
Сам Хрушчов в спомените си, издадени на Запад, признава за използването на обувката – за протест. Но бърка след коя реч точно е използвал „чепичната“ правда. Според Хрушчов той бил използвал силата на обувката след реч на представител на испанския каудильо Франко.
Ще завърша с характеристиката на Тодор Живков за Хрушчов. Каза ми: „Той е като буца чернозем. Плодотворна земя, но неразработена“.
И още нещо. Живков не беше чел спомените на Хрушчов. И това ми каза, не виждам защо да не е казал истината. Това много ме изненада. Дотогава мислех, че са му осигурявали цялата необходима информация.
Визитка : Авторът Константин Мишев е бивш кореспондент на Радио „Свободна Европа“ в Ню Йорк. Сега се занимава с неполитически мултимедийни проекти в Съединените щати.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейбук Дебати.
