Българските газови проекти – първо трасето към „Южен поток“, а после това към „Турски поток“ приличат на пясъчен часовник – за 6 години нищо не се е променило, освен изтеклото време и прахосаните държавни (т.е. на данъкоплатците) пари. При пясъчния часовник пясъкът изтича от едната половинка в другата и после съдът се обръща – като действието се повтаря отново. И при нас е така – въпреки положените усилия и вложените средства – ефектът е нулев – не сме построили нищо.
Спомняте ли си „Южен поток“? Проектът започна в края на 2012 и две години по-късно беше спрян от „Газпром“, след като загуби подкрепата на финансиращите банки заради това, че не отговаряше на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕК ( иначе казано – не покриваше критериите за енергийна независимост на страните от блока). Официално Путин обвини България за краха на газопровода, а нашите дотам се притесниха, че не посмяха да поискат неустойка и да прекратят проектното дружество, собственост на БЕХ и „Газпром“. То просъществува до първото тримесечие на миналата година, когато беше закупено от „Булгартрансгаз“ за около 13.2 млн. лв. Три години и нещо, тази компания функционираше, макар и с намален състав и служителите й получаваха заплати, въпреки че дейността й беше спряна.
В подобна ситуация може да се окаже газовото трасе, което България обяви, че ще строи като продължение на „Турски поток“. За него управляващите набързо промениха газовата стратегия на страната и пресметнаха, че строителството му ще струва около 2.8 млрд. лева. В края на миналата година беше обявена държавна поръчка, а в средата на февруари, „Булгартрансгаз“ я спря временно. Поводът е жалба в КЗК от страна на „Атоменергоремонт“, дружество, свързвано с бизнесмена Христо Ковачки, който държи и голяма част от мините у нас, където често има стачки. Според Христо Казанджиев от БЕМФ, фирмата не разполага с потенциала и ексертизата да изпълни проекта и в този смисъл участието й в конкурса е странно. Проектът е изключително сложен и трябва да се реализира в много кратки срокове. Освен това според експерта „Атоменергоремонт“ не е известно до момента да е строила газовпроводи. Казанджиев изказа още съмнението, че в цялата работа със спирането на държавната поръчка може да има „задкулисни причини“. Непосредствено преди това у нас гръмнаха два скандала с дипломатически привкус. Първият е свързани с разследването за отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гребрев през 2015, а вторият – с венецуелски милиони, постъпили по доверитална сметка на български адвокат. Разбира се, може всичко да е чисто съвпадение.
Припомняме, че поради обжалване трасето на българска територия газовата връзка с Гърция (от Стара Загода до Комотини) беше забавено повече от 2 години. В случая обжалването на търга, което може да не се окаже единствено, вероятно няма да позволи на „Булгартрансгаз“ да завърши отсечката на време – 1 януари 2020. От друга страна, според държавния газов оператор вече са факт договорите за 100% от обявения входен и изходен капацитет на тръбата от Турция към Сърбия. Знае се, че клиентите са „Газпром“ и „Мет“, но не е ясно кой какъв капацитет е запазил. На практика, „Булгартрансгаз“ няма да плаща неустойка, ако забави строителството на проекта, а контрагентите могат да се откажат до 1 април 2019. Всичко това не дава ясни гаранции дали проектът ще се осъществи. Остава отворена и възможността, той да бъде построен и да няма клиенти.
Още несигурност за бъдещето на българското трасе на „Турски порок“ внася новата Газовота директива на ЕС, която трябва да бъде гласувана от Съвета до месец-два. Основната идея на промените е, че при тръбопроводите от трети държави, влизащи в Евросъюза собствеността на газопреносната инфраструктура трябва да бъде отделена от тази на транспортирания газ. Ще се допускат обаче изключения за съществуващи и нови газопроводи, които ще са от компетенциите на страната членка, на чийто територия влиза тръбата от страна извън ЕС. Ако газопроводът продължава и в други държави от ЕС, предоставянето на това изключение от европейските изисквания трябва да бъде съгласувано и с тях, но последната дума ще е на Европейската комисия. Това означава, че „освобождаването“ от новите правила е възможно, но само с благословията на Брюксел.
Не на последно място, „Турски поток“, който беше замислен за заобиколи Украйна от юг, може да се обезсмисли, ако договорът за транзит на руски газ към Европа между Москва и Киев бъде подновен, а засега това изглежда много вероятно. В ход са тристранни преговори с посредничеството на заместник-председателя на ЕК по въпросите на енергетиката Марош Шевчович. (Сега действащият договор изтича в края на 2019). Предложението, според „Ройтерс“, включва нов 10-годишен транзитен договор с гарантиран минимален годишен капацитет от 60 млрд. куб м. и допълнителен от 30 млр. куб.м. Русия, Украйна и ЕК отново ще седнат на масата за преговори през май. Отношенията между украинската „Нафрогаз“ и руската „Газпром“ са сложни – успоредно с разговорите за нов договор, са заведени насрещни арбитражни искове в Стокхолм, които при споразумение може да отпаднат.
Договорът с Москва е важен за Киев по няколко причини – от една страна, той носи на страната 3 млрд. долара годишно от транзитни такси, което се равнява на около 3% от нейния БВП, а от друга – той е застрахователна полица, че Русия няма да нахлуе в Украйна. От гледна точка на ЕС, пък споразумението, е морален лакмус. То ще означава, че ЕС и в частност Германия, която е водещата страна при вземането на политически решения и която не веднъж е заставала в защита на търсещите убежище в Европа, не поставя икономическите си интереси над националния суверинитет на друга държава, която е в партньорски отношения с блока. „Нафтогаз“ настоява новият договор с „Газпром“ от 2020, да бъде съобразен с европейското законодателство, а не с угодата на „Газпром“. В Украйна предстоят избори и новият президент, който и да е, ще е изправен пред сложна ситуация – от една страна ще трябва да поддържа диалога с Путин, от друга страна не трябва да позволи на руския президент да диктува условията, а от трета – не е добре да се кара с него.
Не на последно място, влияние върху бъдещето на руските газопроводи в Европа ще окажат и новите руски санкции, предложени от членове на Конгреса на САЩ и целящи да попречат на развитието на някои газопроводи, за износ на синьо гориво. Една от мерките на проектозакона забранява финансирането на глобални енергийни проекти, подкрепяни от руското правителство. Според анализатори във Fitch Ratings, това може да забави изграждането на нови експортни връзки, като „Северен поток 2“ на „Газпром“ и европейската част на „Турски поток“.
По такъв начин, много вероятно е българската отсечка на „Турски поток“ да последва съдбата на „Южен поток“. И пясъчният часовник отново ще се обърне. Аристотел на времето беше казал, че „всичко тече, всичко се променя, нищо не остава (същото)“. При нас, обаче – всичко тече – но нищо не се променя. Ние оставаме свързани с Русия, като сякаш не умеем да дефинираме националния си интерес.
