От уважение към волята на преобладаващата част от украинските избиратели ще си спестя примамливата констатация, че с избора на Володимир Зеленски хората в тази централноевропейска държава (напомням, че географският център на Европа се намира в Украйна) си “купиха на зелено” млад и зелен собствен ръководител.
В едно отношение и моя милост прилича на тези избиратели: не знам и няма как да знам какво се кани да прави със своето президентстване новият държавен глава на Украйна. Той може и да знае, макар да изглежда съмнително. Но старателно избегна да навлиза в подробности за намеренията си. Това, освен че звучи подозрително и навява лоши мисли за неприятни изненади, е причината мнозина, включително и авторът на тези редове, да се въздържат от прогнози. Защото те не могат да се базират върху нищото.
Тази ситуация на информационна безтегловност може да се промени всеки момент. Достатъчна е една пресконференция, на която Зеленски да попълни празните места във въпросника за неговите приоритети, за да се окаже, че текстът, който четете в момента, е остарял безнадеждно. Но тъй като не е известно дали и кога това може да се случи, читателят ще трябва да се задоволи на този етап с констатации в рамките на уравнението с много неизвестни.
Някои от предизборните обещания на комика наистина прозвучаха леко комично. Защото той заяви, че Украйна може да си върне Крим, ако властта в Москва се смени. Това можех да го кажа и аз, вашият скромен слуга, без да съм “Слуга на народа”, т.е.без да съм Володимир Зеленски в ролята на скромния учител, спечелил изненадващо изборите за президент в един телевизионен сериал. Един кандидат да управлява една дълбоко ранена държава в конфликта й с руската мечка би трябвало да има рецепта за лечение, а не да залага на надеждата мечката сама да се оттегли от задния ти двор, който е завладяла със сила и коварство.
На пръв поглед победата на Зеленски, при това с такава категорична преднина, се вписва в световната тенденция извънсистемни играчи да се изстрелват от политическия вакуум направо на върха на политиката. И все пак 41-годишният актьор не е типичният популист, подобен на италианския му колега от комедийния бранш Бепе Грило с неговото абсурдистко движение “Пет звезди”, пробудило склонността към анархия на Апенините. Нито е колега на шоумена милиардер Доналд Тръмп по произход и биография. Общото между тези персонажи е предимно в липсата на каквато и да било политическа предистория на невероятната им история да станат победители в едно политическо състезание с нулев политически опит.
Едната от много неизвестни величини от бъдещето, което започва буквално от вчера в Украйна, е как точно Зеленски смята да се пребори с олигарсите, при положение, че зад гърба му наднича един от най-видните персонажи на олигархията, чиято телевизия “1 + 1 “ стана гнездото, от което звездата на Зеленски изгря и трансформира своята популярност в политическа платформа без…политическа платформа. Или почти без такава.
Всички наблюдатели са съгласни, че става дума за протестен вот срещу досегашния президент Порошенко, който пое щурвала на украинския кораб на вълните на майдана и руската окупация на Крим, но явно не успя да убеди пасажерите, че няма вина за това, че им се повръща от него. Протестът успя. Ами сега? Гладът за протести накъде ще избие?
По логиката на практика, подсказана от съседа Путин, най-прекият път към “народната любов” (но без наличието руския финансов ресурс от продажба на суровини, употребяван за укротяване на опърничавата част от руското население), Зеленски би могъл да насочи с предимство вниманието си към решаването на външнополитичската задача с най-голям вътрешен негативен ефект върху икономиката и националната сигурност, т.е. към някаква форма на разведряване на напрежението с Русия. Най-напред в Източна Украйна, а някой ден и по отношение на окупирания от Русия Крим. Заявленията на Зеленски и по тази толкова болна тема до момента се свеждат до изразена готовност за преговори. Звучи като крачка напред в сравнение с твърдата позиция на Порошенко, но при липсата на пояснения от страна на Зеленски при какви обстоятелства би преговарял с Путин се връщаме на изходната точка на признанието, че не знаем нищо по въпроса, за да можем да си представим неговото решаване или придвижване в някаква посока.
Общите приказки в предизборни декларации на победителя на изборите за необходимостта страната да запази прозападната си ориентация са единствената котва, за която можем да завържем дрейфащият във водите на неизвестността украински кораб. Тъкмо рязката смяна на посоката от страна на президента Янукович в края на 2013 г. изведе на площада в Киев първите демонстранти срещу управлението му. Те настояваха Украйна да не се отказва от евроинтеграцията си въпреки мефистофелското предложение на Путин Русия да отпусне на страната 15 милиарда долара за тази цел като “ алтернатива” на планираното подписване на предприсъединителния договор между Киев и Брюксел във Вилнюс през ноември. Днес още повече украинци подкрепят интеграцията с ЕС и НАТО. Зеленски няма как да не се съобразява с този факт.
Дано не прозвучи като прибързана оценка, но относителната въздържаност на реакциите на Москва, която се отърва от гневния Порошенко, но се сдоби с непредсказуемия (?) за света Зеленски е сред индикациите, че прогнозираният от загубилия надпреварата досегашен държавен глава апокалипсис в Украйна не е гарантиран. Може да се окаже, че и Зеленски няма лесно да отстъпи в конфликта, причинен от Москва. В Кремъл със сигурност знаят много повече по въпроса, но държат в ръкава си картите в очакване на развоя. Неизвестното плаши обикновено, но може и да изненадва приятно, ако облаците се окажат плодоносни, вместо буреносни.
Парадоксално на пръв поглед, но тъкмо казашката лекота, с която препуснаха така волно един срещу друг с извадени компроматни саби украинските претенденти за държавни атамани нанесе най-големия удар на смълчания пред тази невероятна, напълно невъзможна в условията днешната на руска автокрация гледка. Едва ли има руснак, който да не си е казал ( със завист) “ това у нас не може да стане”. Засега на ум или в кръга на семейство пред телевизора. Което е най-голямото поражение на руската пропагандна, базирана на гръмогласната лъжа за управлението на “фашистката хунта” в Киев.
Доколко и кога тази аналогия ще отрази на неписания обществен договор в Русия, според който масите имат право предимно да мълчат и да се подчиняват, предстои да видим. Засега и тази картинка е “ясна” колкото и перспективите пред новата власт в Украйна.
Украинците заложиха на промяната. Да им пожелаем да не им се наложи да си припомнят максимата “внимавай какво си пожелаваш”.
