С Добри Божилов се запознах през 2005-6-а година, когато бях главен редактор на „Демокрация“. Ходил бях някъде, идвам си в редакцията и гледам едно интелигентно момче. Икономическата ни редакторка Деничка си общуваше оживено с него и вика – ето, Жоро, запознай се с Добри Божилов, наше момче, седесарче.
Засмях се, понеже имаше съвпадение на имена – Добри Божилов е 59-ият министър-председател на България, дългогодишен чиновник и управител на БНБ, министър на финансите в няколко правителства, убит от комунистите в масовата касапница на 1 февруари 1945. По свидетелства на негови съвременници – акуратен и изпълнителен чиновник без всякаква визия.
Е, викам, с това име – барем депутат може да станеш. Роднини ли сте?
Не били роднини, нищо общо нямали даже, оказа се, както видях после, родът на втория Добри бил комунистическо-номенклатурен. Вуйчо му, или както се казва в някои краища – лелинчо му – Георги Рогачев, беше шеф на софийското парно от времената на Вальо Топлото.
После Добри стана кандидат за евродепутат при Янето, а след това обърна напълно резбата и стана русофил. Известно време се представяше като „полковник Добри Божилов“. Писах му веднъж – о, Добри, толкова млад и вече полковник – а той ми отговори – от Втора хибридна армия.
Днес Добри пише ката ден, че социализмът е най-хубавото нещо, което се е случило на България, Русия е велика, американците са кофти, а в последно време се хвалеше, че е измислил Коце Костадинов и партията му „Възраждане“, която единствена самостоятелно мина 1 % и взе субсидия.
Сега застана с мощта си на малка частна медия зад протеста на 11 септември, който трябваше да събори Бойко Борисов. Не би.
Другият от организаторите на този протест – Атанас Калев, видях за първи път около Костадин Костадинов. Ходеше с него и се канеше да измете боклука.
После, като минаха бариерата, беше доволен от резултата, а други съратници на Коце ми казват, че се скарали за парите от субсидията. Във всеки случай Калев от доста време напада бившия си лидер, че е излъгал и не е върнал субсидията както беше обещал.
На митинга пред Народното събрание на 11-и видях и Николай Гацев. Той е бивш депутат от СДС, от първата реколта. С него също се запознах покрай „Демокрация“. Ники беше относително близък с Петър Стоянов, който по онова време беше начело на СДС, и идваше в редакцията с желание да помогне. Имаше някакъв бизнес, донесе компютри, МР-тройки и не искаше пари, дари ги.
После се прочу, като се нареди с индианска корона от пера сред официалните лица на някакъв празник, където успя да се снима с Вежди Рашидов.
Видях анализи за протеста, а също и реакцията на уж сериозни хора като заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки и лидери на опозицията.
От това, което видях, ми идат наум поне две неща. Или т.нар. сериозни хора ни баламосват. Или са се тотално откъснали от кокошарника.
Карай, бате.
