Пазарът на ток за бизнеса в България е манипулиран, наблюдават се всички признаци на организирана престъпна група. Сезирали сме КЕВР и прокуратурата. При такъв НЕК на нас не ни трябват врагове, не ни трябва конкуренция“, категоричен е председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, който дни наред разяснява пред медиите ставащото на борсовия пазар за електроенергия. Позицията е и на АИКБ, и на Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско промишлена палата (БТПП) и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Поводът за тяхната реакция е поредното за тази година шоково поскъпване на електроенергията на борсата.
България се оказа пак с най-високата борсова цена на електроенергия в ЕС.
Бизнесът изисква коректни проверки за причините за скандалната ситуация. Изисква отговор на своите въпроси : „защо се получава фрапантното оскъпяване, къде отива? На кой се дават поръчките след това за балансираща енергия, която е 2.5 пъти по-скъпа, защо се стига и до задействане на енергоблокове, които произвеждат много повече от нужното, отколкото е дисбалансът и се налага да се плати цялото количество по тази висока цена? Защо де факто се изземват от предприятията по 400 лв. , по 500 лв. за мегават час, чрез ЕСИ и НЕК, за да се дадат на ТЕЦ „Варна“ и Ковачки, на американски централи“, продължи да пита чрез медиите Васил Велев, показвайки детайли от извършваната ценова манипулация.
Целият бизнес е настръхнал заради „поддържането на повече от крив борсов пазар на електроенергия у нас,безмълвно наблюдаван отгоре“.
На 8 и 9 май цените на тока, търгуван на Българската независима енергийна борса, са били най-високите в целия ЕС – съответно 84.16 евро/мВтч и 66.76 евро/мВтч. Тези стойности са двойно и дори тройно по-високи от регистрираните през първата седмица на май, докато в останалите страни членки няма такива резки промени,вадят фактите индустриалците.
В остра с декларация до изпълнителната власт те искат окончателно прекратяване на опасните манипулации, в чиято основа, по тяхна преценка, стоят държавните производители НЕК, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“ и други храненици.
Работодателите доказват, че високите цени на електроенергията от последните дни се дължат именно на резки спадове на предлагането на електроенергия от страна на НЕК. Примерите :за 7 май компанията е пуснала на пазара 13 477 мВтч, при което постигната борсова цена е 79.41 лв. за мегаватчас. Ден по-късно (8 май) НЕК предлага само 4309 мВтч, или три пъти по-малко и се получава цена от 164.60 лв./мВтч. На 9 май е подадено същото количество от 4309 мВтч и цената е 130.56 лв.
Продължава да има бариери пред вноса на електроенергия. Забавя се въвеждането на интегриран пазар „В рамките на деня“ и потребителите са оставени на гравитацията на настроенията в държавните електроцентрали и по-специално в НЕК ЕАД. Не се прави нищо за намаляване на разходите на държавните централи, те буквално се поддържат губещи, вдигат цените на свободния пазар.
Комбинацията от прехвърляне на проблемите на енергетиката към индустрията и свиване на бизнес потребление е пагубно за икономиката на България, са категорични индустриалците, които очакват и нов ценови скок на тока.
Картината на европейския пазар и сравнението с положението на нашия са красноречиви:
Бизнесът констатира свиване над три пъти на предлагането на енергия от страна на НЕК. В специална декларация до управляващите бизнескамарите казват, че създаването на дефицити в търгуваните количества на свободен пазар е в основата на неаргументирано високи цени. И насочват вниманието специално към сегмента „Ден напред“ на свободния електроенергиен пазар.
АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ осигуряват работа на 82% от наетите в България и създават 86 % от брутната добавена стойност в страната. Българските производители са изложени на силен конкурентен натиск на европейските и международни пазари. Случващото се с цените на електроенергията допълнително поставя под риск производството, растежа, инвестициите и конкурентоспособността на индустрията, обръщат внимание индустриалците на изпълнителната власт и чакат бърза адекватна реакция на ресорните министри.
Анализът на индустриалците посочва, че поведението на НЕК АД е неадекватно, те изискват задължително спешна смяна на ръководството на компанията и бързо преструктуриране : разделяне на дейностите по обществена доставка и по производство и търговия с електрическа енергия с цел избягване на манипулации.
Бизнесът обръща внимание, че в България продължава да няма условия за реална конкуренция между производителите на електроенергия, блокирани са реалното преструктуриране на държавния сектор в енергетиката и пазарната балканска интеграция със съседни страни във всички пазарни сегменти.
Големите производители ще поискат и адекватни компенсации за индустрията, вкл. за индиректните разходи за емисии.
Бизнес говори отдавна за необходимостта от действени промени на електроенергийния пазар и в отговор парламентът най-сетне гласува частична промяна в Закона за енергетиката, която ден преди приключване на парламентарната седмица мина на второ четене.
Депутатите гласуваха възможност вече и малките фотоволтаични централи, както и топлофикациите от 1-ви юли да могат да продават произвеждания от тях ток на свободния електроенерегиен пазар. Това е едно от направените по-рано предложения на индустриалците от началото на годината, когато драстичните скокове в цените на тока на свободния пазар стигнаха дори до над 300%.
Със сега приетите законови корекции всички производители на електроенергия с инсталирана мощност между 1МВ и 4МВ от 1 юли 2019 г. получават възможност за излизане на свободния пазар – сигурна гаранция за осигуряване на допълнителни количества електроенергия на борсата и за подобряване на конкуренцията.
Промените ще засегнат общо 372 централи – 12 централи с високоефективно комбинирано производство и 360 централи с възобновяеми енергийни източници. Годишно те произвеждат общо около 1 500 000 мВтч електроенергия.
С излизането на пазара на малките производители на ток се създават условия за нови инвестиции в когенерации, които, според европейските правила трябва да се насърчават от държавите членки.
В измененията се коментират възможностите за монтиране на интелигентна измервателна система на клиенти, на т.нар. „умни електромери“, подмяна на средствата за измерване, както и възможността от тях за получаване на дистанционен достъп до данните.
Промени има и по схемата за задължителни енергийни спестявания. Агенцията за устойчиво енергийно развитие обаче ще трябва да утвърди методика за осигуряване на необходимото финансиране на схемата за задължителни енергийни спестявания.
Държавата системно бяга от конкретизирането и изпълнението на тези задължения, защото покриването на нормата за задължителни енергийни спестявания трудно ще стане без корекции и в цената на тока за всички.
Евродирективите за енергийна ефективност тепърва ще застигнат с пълната си сериозност България. До 2020 г. трябва да постигнем 20% ефективност на общото енергийно потребление спрямо прогнозите от 2007 г., а поставената до 2030 г. цел е 27%.
Държавата прие още през 2016 г. тези цели, но предпочита по тях да не се вдига шум. Изпълнението е прехвърлено към електроразпределителните дружества и търговците на ток, които по някакъв начин трябва да намалят общото потребление на ток при крайните потребители. Няма обаче разписани механизми за финансиране и отчитане на мерките и дейностите, с които може да се постигне това.
За какво всъщност става дума в действителност знаят само експертите. Но би следвало да се припомни, че протестите срещу увеличението на цените на тока, които свалиха първия кабинет „Борисов“ през 2013 г., имаха свързаност именно с изпълнението на задача за покриване на цели за енергийна ефективност. Тогава сметките скочиха и заради преференциалните цени за зелена енергия, въведени за покриване на изискванията на ЕС за 16% дял на ВЕИ.
