СПЕЦИАЛНО ЗА „ДЕБАТИ.бг“, Валентин Панайотов: Банковата ни система надеждно защитава парите на хората

Валентин Панайотов е председател на асоциация „Банка на годината“  – неправителствена организация, която се занимава с проучвания на финансовите пазари в България, прави поредица от рейтинги на банковия сектор, връчва традиционните годишни награди „Банка на годината“ в различни категории за банковия сектор.

В продължение на 20 години, до 2010 г., Панайотов издава първия български финансов и бизнес всекидневник – вестник „Пари“.

„Дебати.бг“ потърси неговото мнение за състоянието на българската банкова система и перспективите пред нея.

Г-н Панайотов, бихте ли ни разказали за наградата, която връчвате вече повече от 20 години?

По-точно 26. През 1991 година за първи път стартира класацията „Банка на годината“. Беше с по-други критерии, но и тогава банковата система беше доста по-различна. Тогава бе началото на промените в самата нея, реалното създаване на истински търговски банки и т. н. Историята й е много дълга и е много радващо, че толкова години това нещо съществува, и то успешно и полезно, най-вече за финансовия бизнес в България.

Как се развива българската банкова система?

Ако имаме предвид от 1992 година досега – и с възходи, и с падения. Най-различни неща са се случвали. Ако имаме превид сегашното състояние на банковата система – след кризата КТБ, поне от наша гледна точка, тя е достатъчно стабилна. Шамарът КТБ беше доста сериозен урок и за банковите мениджъри, и за регулатора на надзора. Струва ми се, че банките в момента са не само стабилни, но и достатъчно предпазливи в поемането на рискове. Целта е да не се случват подобни неща, макар че и в световен план се вижда, че не е възможно да не се случват въобще. Въпросът е такива кризи да стават по-рядко и в по-малко размери.

Банковата ни система е стабилна. Аз даже имам наблюдения относно процесите тук в последните години, те са видими. Имаме нарастващ темп на печалба – тя се върна към предкризисните си нива. За депозитните нива няма да говорим, защото те са невероятни, макар и да не са заслуга на самите банки, а на икономическата конюнктура.

Имаме видим процес на желание на банките за по-бъэрзо освобождаване от лоши кредити, които им тежат на портфейлите. Имаме големи сделки с такива пакети и продажба на специализирани компании. Това е радващ процес. Има и процес, който за години бе позамрял, и това е процесът на консолидация – сливания, вливания и купувания. Той ще продължи и през следващите години.

Впечатляващо е лично за мен, че голяма част от банките имат огромно желание за повишаване на ефективността. Това е така, защото конкуренцията е много силна и ефективността е решаващ фактор. Оттам идва връзката с процесите на дигитализация в българската банкова система, защото дигитализацията е част от повишаването на ефективността. Вижда се, че банките вървят все по-бързо към дигиталния финансов свят.

Кои банки оцеляха и кои изчезнаха? Имат ли едните и другите някакви специфики?

Изчезването се случи, общо взето, преди доста години. В сегашния етап, като изключим кризата КТБ, не се сещам други изчезнали напоследък. „Алфа банк“ се вля в „Пощенска банка“, „Сибанк“ и ОББ са вече една банка, но това са положителни процеси. Не бих го нарекъл изчезване и оцеляване, а по-скоро положителни процеси.

Българинът ощетен ли е от своите банки, или е привилегирован в сравнение с европейските потребители?

Едва ли българинът може да е по-привилегирован, според мен все още цените на кредитите са малко по-високи от тези в Европа, но това е нормално предвид и по-високите нива на риск, който банките калкулират. Иначе, според анкетите, българите имат доверие в банковата система и доказателство за това е огромното количество депозити в банките, които впрочем ги натоварват с допълнителни разходи. Те плащат т. нар. „отрицателни лихви“, които им налага регулаторът, за да си държат парите в БНБ. Това струва много пари и те, от своя страна, го прехвърлят на лихвите по депозитите, които стоят около нула.

За привилегированост не може да се говори, но искам да подчертая, че банките са стабилни и може да се разчита, че банковата система ще поддържа ненакърнени тези големи депозити вътре. Става дума за парите на хората.

Добре ли ще е да влезем в Европейския банков съюз, както настоява ЕЦБ? Добре ли ще е за банките и добре ли ще е за потребителите?

Има разлчини гледни точки. Някои експерти, вкл. такива в Централната банка, смятат, че този процес трябва да се позабави. Има и други, които смятат, че трябва да се влезе едновременно в ERM и в Банковия съюз. Важно е обаче не какво смятат българските експерти, а какво мисли ЕЦБ. Интересно е какво ще се случи. Аз съм от хората, които са на мнение, че влизането в Банковия съюз определено е нещо добро.

Смятате ли, че на 12 юли правителството наистина ще кандидатства за чакалнята на еврозоната или това е поредна политическа маневра?

Не мога да се ангажирам с прогнози. След като премиерът казва, че ще стане, би трябвало да му вярваме, че ще го направят. А ако не го направят, ще трябва да обяснят какво се случва. Лично аз с интерес очаквам развръзката.