Ваня Григорова е икономист. Била е изследовател в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и администратор в неправителствена организация. От 2015 г. е икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“. Завършила е УНСС, в момента е докторант в същия университет в катедра „Човешки ресурси и социална защита“.
В последните години е една от най-активните обществени личности, които защитават правата на работниците както в работни групи, комисии, Националния съвет за тристранно сътрудничество, така и в медийното пространство. Тя е и представител на синдиката в срещите с представители на Европейската комисия, в които защитава каузата за ускорено увеличаване на минималната работна заплата и създаване на условия за увеличаване на останалите доходи.
Госпожо Григорова, първо, искам да Ви попитам как оценявате предприетите мерки на правителството за справяне с икономическите последствия от коронавирусната пандемия. Знаем, че се отпуснаха пари за гражданите и за бизнеса, знаем и за въвеждането на така наречената мярка 60/40, но според Вас тези мерки работещи ли са на този етап?
Многократно сме казвали, че тези мерки не работят. Поне това е позицията на КТ „Подкрепа” от 13 март, от първия момент, тъй като още тогава заявихме, че за реална подкрепа е нужна пълна компенсация от страна на бюджета за хората, които не работят. Не защото няма фирми, които да могат да си позволят 40%. Има ги. Мнозинството обаче не могат да доплащат въпросните 40%, което означава, че мигновено ще освободят работниците си. Но още по-големият проблем за нас, не за нас като синдикат, а за нас като държава, е това, че сивият ни сектор е огромен. Има много хора, които работят на минимална работна заплата, дори и под минималната работна заплата, които всъщност получават парите си в плик. Тези хора няма как да бъдат обезщетени въз основа на светли доходи. В същото време много от тях останаха без работа и без никакви доходи.
Вчера, ако не се лъжа, във връзка с липса на средства барман от Дупница се опита да се самоубие. Това означава, че той не е бил осигуряван на пълната си нормална работна заплата, което води до липсата на обезщетение при безработица. След като е останал без средства и е бил притиснат от фирми за бързи кредити, той се е опитал да се самоубие. Нужно ли е всеки път ние да показваме конкретни случаи, за да разбере правителството, че това, което прави, не е достатъчно и колко ли живота ще бъдат погубени по този начин? Това питаме всеки път и всеки път ни се казва: Изчакайте нека видим какво ще се случи. Колко време можем да изчакаме? Може би, докато свърши извънредното положение.
Броят на безработните се увеличава непрекъснато и с фрапиращи темпове особено за мащабите на България. Има ли пари за безработните във фондовете и за всички тези, които сега излизат на пазара на труда?
Ако говорим за обезщетението за безработица, което се изплаща от фонд „Безработица“ на НОИ, там в момента проблем няма и не защото изначално има достатъчно средства. Няма тъй като вноската е изключително ниска, което води до ежегодното затягане на критериите за достъп до фонда за безработица. Тоест ние традиционно имаме проблем там. В момента обаче няма, тъй като, знаете, във фонд „Безработица“ бяха добавени 1 милиард лева именно за изплащането на мярката 60/40. От тях обаче ще се изплащат и обезщетенията за безработица, тъй като е ясно, че ситуацията е крайна и няма как с нормалните стандартни годишни средства, които се натрупват във Фонда, да бъдат изплащани толкова много средства за безработица. Проблемът не е там. Стандартните обезщетения ще бъдат изплащани. Проблемът е в това, че хората често не могат да стигнат до тях.
Вие какво бихте препоръчали на правителството да направи за всички хора, които сега са останали без работа?
Това, което препоръчвахме от самото начало е: Доходите на работниците, които са останали без доход поради факта, че са в неплатен отпуск или тяхното работно време е било намалено, да бъдат компенсирани от бюджета по следния начин – 100% от заплатите до 800лв., 80% от заплатите до 1500лв. И 60% от заплатите до 2500лв., тъй като целта ни не би трябвало да е никой да не загуби нищо, а да гарантираме, че хората ще могат да оцелеят и ще могат да си плащат сметките, тъй като те все пак се натрупват. Това е по отношение на общите групи компенсации, а по отношение на някои специфични групи работници като майки на малки деца, които трябваше да си останат вкъщи, за да могат да гледат децата си, които не са на детска градина или ясла, предложихме да бъдат компенсирани със специален платен отпуск от страна на работодателя, но средствата да се получават от бюджета. Същото би трябвало да се отнася и за хората с увреждания, и за хората със специфични рискови за коронавируса заболявания. По отношение самоосигуряващите се лица и всички физически лица трябваше да бъде отложено попълването на данъчна декларация и издължаването на осигуровки и данъци за след 30 април. Знаем, че за данъчните декларации на фирмите срокът беше отложен за юни месец, но не и за физическите лица и за самоосигуряващите се, което е леко нелогично. В този смисъл самоосигуряващите се лица са тези, които останаха без никакви доходи, на тях трябваше да им бъде определена финансова помощ, не богата, но минимум 500лв. на месец, за да могат да оцелеят.
Има и хора, които не могат да стигнат до обезщетение за безработица. Такива, които са работили на граждански договор, а знаем, че в гражданския договор осигуровка за безработица няма. За тях също трябваше да бъдат отделени или еднократни помощи, с които да могат да издържат себе си и семействата си, или поне да им бъде осигурена храна за този срок. Виждате, че това не са искания от тип „хвърляне на пари от хеликоптер над „Жълтите павета“, както се изказа г-н Горанов. Това са минимални искания, за да може хората да оцелеят, за да може бизнесите да се запазят и за да може в момента, в който свърши извънредното положение, да могат веднага бързо да се върнат към нормален ритъм на работа, а те, след като започнат да работят нормално, ще започнат да плащат данъци и осигуровки, ще започнат да се възстановяват парите в бюджета.
Впрочем ние предложихме и начините, по които да се компенсират тези необичайни разходи, които бюджетът трябва да направи: Първо, нормализиране на данъчната система. Чухме многократно г-н Борисов да казва да видим как е в Западна Европа и че там ставката на корпоративния данък е 40%. Но ние от години настояваме за промяна в тази насока, така че тази данъчна система веднага трябва да бъде променена, така че тези, които имат, да дават, а тези, които нямат, да не бъдат натоварвани и в този смисъл трябва да има и необлагаем минимум върху минималната работна заплата. Да се замразят бонусите и дивидентите за тази година. Не може един да се чуди как да оцелее, а друг да си раздава бонуси. Просто не е редно.
Ние имахме предложение за всеки един момент от кризата, важното беше да ни чуят, което не се случи.
Вчера президентът Румен Радев призова да не се подпомагат офшорни фирми, защото знаем, че те не плащат данъците си тук, а ги плащат в други държави. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
Да, разбира се, не е добре ние да подпомагаме офшорни фирми, не за друго, а защото всъщност дори и трудно бихме могли да разберем чии са, знаем проблемите там. Но не смятам, че това е значима тема в този момент. Подпомагането така или иначе е твърде минимално, за да започнем да филтрираме и да поставяме някакви невъзможни и не съвсем обективни критерии пред получателите, независимо дали са физически или юридически лица. Ако погледнем изплатените средства по схемата 60/40 месец и половина след обявяването на извънредното положение, това са общо 3 милиона лева. Това са никакви пари. Няма никаква причина да говорим сега за офшорните фирми, ние трябва да говорим за офшорните фирми в контекста на разговора как да спрем изтичането на български средства към „офшорки“, така че да не се плащат данъци, но сега няма смисъл да говорим за жълти стотинки.
Според Вас има ли смисъл от въвеждането на извънредното положение? Виждаме, че в повечето европейски страни този термин не се използва и не е въведено такова положение, а по-скоро са въведени епидемиологични мерки. Кой печели и кой губи според Вас от тази ситуация?
Аз лично не виждам проблем в извънредното положение като такова. Да, в някои държави не беше въведено, да, в други държави беше въведено. Напълно подкрепям ограничителните и противоепидемиологичните мерки, които бяха наложени от правителството, но няма как да не видим несигурността, колебливите и противоречиви препоръки и заповеди на министър Ананиев, които всъщност доведоха до много голямо обществено недоволство.
Знаете, че в края на март имаше заповед, че всички трябва задължително да бъдат с маски на обществени места, след ден вече не беше задължително, а сега пак е задължително. В този смисъл как можем да очакваме българското общество да даде силната си подкрепа за тези мерки, когато самите управляващи не знаят точно какво правят. Мога да дам и още един пример, който за мен е поразителен. Вчера полетите от и до Великобритания отново бяха разрешени. Великобритания е държавата в Европа, която в момента най-много страда от пандемията. Няма официално обяснение обаче защо се наложи това освобождаване на полетите. За мен обяснението е следното: Западноевропейските държави много настояваха източноевропейските да могат да отидат да работят на техните ниви. Там земеделската работа няма кой да я върши и не защото нямат хора, които биха могли да го правят, а защото не предлагат достатъчно атрактивни заплати. Те са атрактивни само за робите от Източна Европа и тъй като българското правителство не иска да осигури средства за безработните български граждани, предпочита да им позволи да се натъпчат като сардини в самолета, да отидат във Великобритания, да работят на техните ниви и когато се заразят да не е сигурно кой и дали ще ги лекува. По същество това са едни потенциални „смъртници“, защото тяхната държава не иска да се погрижи за тях. Видяхме преди седмица, ако не се лъжа, как румънски работещ на нивите в Германия е бил намерен мъртъв и в последствие с установен коронавирус. Не знам защо беше нужно да подлагаме на риск българските граждани, когато във Великобритания и в момента трябва да правят избор кой да спасят. Ако във Великобритания има български работник, който се нуждае от интензивна грижа, и британски такъв за мен е категорично ясно кой от двамата ще бъде избран.
Според Вас обаче прави ли са европейските институции да искат разхлабване на мерките, виждаме, че скоростта на коронавируса започва да се забавя?
На мен ми е трудно да направя наистина обективен и експертен коментар по тази тема. Лично аз предпочитам да сме малко по-предпазливи и да не отдаваме толкова голямо значение на икономическите щети, колкото на евентуалните човешки загуби. В този смисъл аз лично бих предпочела карантината да остане по-сериозна, по-твърда, за да запазим хората и да се надяваме, че по-скоро ще бъде измислено лекарство, така че тези, които впоследствие се разболеят, да има с какво да бъдат лекувани. В момента за мен разхлабването на мерките по този начин, по който чух в Италия – отваряне на кафета и ресторанти, е самоубийствено.
И последно, съжалявате ли министрите и депутатите, че не взимат заплати и как бихте коментирали това популистко решение?
Това решение наистина е популистко. Не ги съжалявам, защото те, за разлика от хората, които обричат да стоят без доходи, със сигурност имат заделени средства, с които да могат да си платят сметките. От друга страна обаче, това е едно наистина глупаво решение и българските граждани наистина трябва да си дадат сметка, че това се случи благодарение на тях, защото, когато ги призоваваме по някакъв начин на алармират за тежкото икономическо състояние, да говорят за това, а и журналистите да пишат повече по тези теми с конкретни случаи, в които на даден човек и на неговото семейство му е трудно да оцелее, някак не се вслушват. Когато обаче стана въпрос за заплатите на депутатите и министрите, всички изригнаха. Не знам сега нахраниха ли се българските граждани, когато българският депутат е без заплата или българският министър. В това нямаше никакъв смисъл и надявам се това да им е за урок, и следващия път да искат нещо за себе си, а не да отнемат заплатите на депутатите.
