Васко Начев е енергиен експерт с богат професионален опит. Работи като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия Изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия.
Автор е на множество статии и анализи отнасящи се до нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.

 

„Газпром” обяви, че започва демонтажа на 500 км. тръби от проекта „Турски поток”. Ще се демонтира газоизмервателна станция, а три компресорни станции ще бъдат консервирани. Причината е четворното съкращаване на капацитета на „Турски поток”, който първоначално се предвиждаше да има четири тръби с общ капацитет от 63 млрд. куб. м годишно. „Газпром” смяташе по суша да стига до гръцката граница, но все още това не се е случило. Бихте ли коментирали защо?

Освен в рамките на политическото говорени, никога това не е било на дневен ред – към Гърция да бъде отправен какъвто и да е тръбопровод. Всичко беше по-скоро блъф, отколкото някаква реалност и очевидно нямаше как да се случи.

В крайна смета, когато се тегли чертата и като се види колко трябва да се плати за едно такова начинание, нещата си идват на мястото. В този смисъл, тръбата към Гърция беше един вид форма на натиск спрямо останалите играчи да не си въобразяват, че могат да атакуват тази част на Европа, отколкото реалности.

Това беше повече от ясно, аз съм го казвал десетки пъти, още 2014г., когато беше обявен. И преди това за „Южен поток”. Европа е нетърпелива да види кога руснаците ще се откажат от „Южен поток” и в последствие превърнат в „Турски поток”. Ще остане една тръбичка, която да води газ към Турция и с това нещо ще се изчерпят супер амбициозните проекти, които шумно се коментираха и за които така тайно някои хора у нас се надяваха.

Говореше се много и за преминаване на тръби от проекта през България. От това, което казвате, можем ли да си направим извода, че няма шанс това да се случи?

Това са изключително несериозни неща и е твърди наивно да се мисли, че нещо би могло да се случи в тази посока. Има ясни правила, под които да се случват такива проекти, ако някои възнамерява да си харчи парите, и се наричат „Трети енергиен проект”. Това е.

А спазвайки правилата по него става изключително неизгодно, за когото и да е. Надеждите на някои хора подобни проекти да се реализират са по-скоро в спектъра на наивността.

Какво се случва с интерконекторната връзка с Гърция? Докъде стигна този проект?

Ето това е нещото, което трябва да се случи. Слава Богу, макар и трудно, нещата вървят в положителна посока. Разбирам, че има идея първата копка да бъде направена в рамките на нашето европредседателство.

Не ми се иска да мисля в тази посока, но ние много първи копки сме направили за много неща и след това се налага да правим втори първи копки.

Дано нещата да не свършат само с това, защото освен ясното говорене този интерконектор, у нас има и хора, които не желаят той да се случи.

Кои са тези хора?

Те са видни. Погледнете само кой обжалва обявената обществена поръчка от страна на проектната компания. Хубаво е да стане ясно, макар че не мисля, че някои ще стигне до край.

Става дума за онези месари и другите фирми, които обжалваха. Те нямат нищо общо с тази дейност, но въпреки това обжалват. Това какво означава? Че някои от много далече се опитва да прави всякакви спънки в посока реализирането на този проект.

Мисля, че това се вижда от много хора.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!