Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. След това става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление. През 1995 г. завършва Военната академия в София. Освен това е учил в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“. 
От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Шаламанов е един от авторите на „План 2004“ за преструктуриране на българската армия.
От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление. През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО.
От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.

 

 

Г-н Шаламанов, как се случи така, че английските служби изненадаха българските по случая с Гебрев, атаката срещу него все пак е извършена през 2015 г., защо нищо не се случи досега според Вас?

Надявам се, че не са се изненадали българските служби, по-скоро българското общество, което също не е много добре. Такъв значим случай, какъвто изглежда е случаят с г-н Гебрев, би трябвало да е имал необходимата гласност през 2015 г.

Просто г-н Гебрев не е редови български гражданин. Той е сериозен търговец със специална продукция, собственик на „Дунарит” и това е пряко свързано с нашата национална сигурност. Виждаме, че когато подобни проблеми възникнат в друга страна на НАТО, много бързо има решителни действия на службите, има разкриване на връзките с външни разузнавания, има дипломатически реакции, има и развитие в сферата на правоохранителната система.

В България се оказва, че в течение на четири години нещо се е случвало, но видим резултат няма и сега нещата са доста по-сложни.

Омаловажава ли се според Вас руската връзка в случая и смятате ли, че е възможно българските служби да си затварят очите за нея?

Това аз го почувствах доста директно още през 2014 г., когато бях служебен министър. С приемането на „Визия 2020” и посочването на рисковете, свързани с Руската федерация, включително кибератаки, хибридни атаки, въздействие върху наши структури и политически, и неправителствени, и индустриални – има реален риск за България.

Първата масова реакция на институциите и на партиите беше, че няма такова нещо, ние едва ли не искаме да разпалим война с Русия. От тогава насам виждаме, че такъв тип проблеми възникнаха в много държави – в Македония, в Черна гора, във Великобритания, в САЩ и навсякъде има реакция, която е съществено по-различна от реакцията в България.

Това ми дава основание да направя обосновано предположение, че има някакъв механизъм, има някакъв инструмент, който ограничава професионалното ефективно действие на нашите служби по отношение на потенциални рискови заплахи, идващи от Москва, които са сериозни по отношение на нашата сигурност.

Защо според Вас има такъв механизъм?

Лично моето обяснение на базата на опита е, че така или иначе нашите специални служби по своя генезис са изградени от съветските специални служби и тази връзка никога в последните 30 години не е решително прекъсната. Не е направено усилие докрай да бъдат изградени механизми за проверка, за баланс, за ограничаване или пресичане на това влияние.

Под доброто намерение за континюитет, т.е. за непрекъснатост в работата, за приемственост, всъщност като че ли ние без да разберем сме останали свързани по начин, който ни прави неефективни по отношение на рискови заплахи, идващи от страната, която създава тези служби.

В телевизионно интервю президентът в периода 2012-2017 г. г-н Росен Плевнелиев каза, че през 2015 г. не е получил информация за случая „Гебрев” от българските служби. Тогава министър-председател отново е Бойко Борисов. Възможно ли е според Вас информацията да е достигнала само до правителството, което пък да я прикрило от обществото и останалите институции и на какво се дължи тази липса на координация между различните институции?

Чудесен въпрос, поздравления. Доколкото аз съм запознат, нашите специални служби са длъжни да докладват информацията в равен обем на председателя на Народното събрание, премиера и президента.

Ако се е стигнало до случай, в който един е по-информиран от другите, това е много сериозно нарушение на основополагащи правила на работа на тези служби. Именно за да не се получава такава ситуация, аз лично неколкократно съм призовавал да имаме позиция „Директор на разузнаването”, който е над всички служби по отношение на информационната работа.

Това означава, че цялата информация пристига при него, той има капацитет да работи по открити източници и службите също да се занимават с открити източници, за да няма дублиране, той да има и правомощия за информационен обмен с партньорските служби.

Така от този единствен координационен център всички ще получават еднакво регламентирана информация и това да се контролира от специализираната парламентарна комисия, тъй като ние сме парламентарна република.

Липсата на такъв тип организация, каквато между впрочем се създаде на ниво НАТО с помощник-генерален секретар по разузнаване и сигурност от няколко години, прави възможно отделните служби и дори отделни служители в тези служби да проявяват избирателна лоялност към един или няколко от ръководителите на най-високо ниво.

Понеже чисто конституционно ние сме парламентарна република, но с изключително важна роля на премиера, е възможно да се получи така, че премиерът е много по-информиран от председателя на НС и от президента, което в някаква степен противоречи на Конституцията.

Бих искала да Ви задам и един въпрос относно избора на България да закупи самолети F-16 – окончателно ли е решението и имате ли информация дали вече са започнали преговори със САЩ?

Това, което знам от публични изявления на министър Каракачанов е, че преговори още не са започнали. Няма информация и да е изпратено т. нар. Писмо за изискване към американската страна (Letter of Request), което е малко смущаващо, защото времето тече, има технически период за американската страна да подготви своето предложение, върху което да работи преговорният екип и всичко това, ако искаме да свърши, така че да влезе в парламента преди лятната ваканция.

Имайки предвид, че ние влизаме и в период на подготовка за избори за Европейски парламент, имайки предвид, че явно приоритетите на министър Каракачанов са плуващи и в момента концепцията за окончателно справяне с „циганизацията” изскача преди бойните самолети и боеспособността на армията,има риск да пропуснем този уникален шанс.

Нека да добавя, че въпросът с F-16 V Block-70, който е последен модел F-16, е пряко свързан и със способността на нашата държава да пази тайните на съюзниците и да гарантира сигурност във военно-въздушната база, в която този самолет ще оперира – като минимум да пресече всякакви възможности информация за този самолет, за неговото оборудване, за неговото обслужване да бъде получена в Москва от България.

Този случай с Гебрев още веднъж идва да покаже, че ние сериозно трябва да анализираме своята система за контраразузнаване, защото нейната слабост всъщност ще бъде риск и за придобиване на съвременна техника, съвместима с НАТО – техника от водещи съюзници като САЩ.

Като цяло ефективно ли се харчат парите за отбрана у нас, защото обществото има чувството, че се дават повече пари за сгради и логистика, отколкото за реално превъоръжаване?

За да се харчат парите ефективно, трябва да има критерии, т.е. трябва да има приоритети, трябва да има цялостна програма, която е балансирана между инфраструктура, въоръжение, подготовка, между видовете въоръжение, между това какво да бъде купено отвън, какво да бъде произведено в България, какво да бъде обслужвано в България.

Такава програма липсва, така че няма спрямо какво да се измери ефективността. По най-общите критерии, заложени в НАТО от 2016 г., че трябва 20% от военния бюджет да отиват за придобиване на нова техника, съвместима в НАТО, мога да кажа, че тъй като в България 0% отиват за придобиване на нова техника, съвместима с НАТО за последните 10-ина години, то крайно неефективно се харчат парите за отбрана.

Това, че харчим пари за поддръжка на МиГ-29, Су-25, Т-72, Ми-24, Ми-17, за различни сгради, които не е ясно ще бъдат ли ползвани и колко време ще бъдат ползвани, не е добро решение.

Имах възможност като министър през 2014 г. да посетя Ново село. Разликата между частта от полигона, който се стопанисва от американската страна и частта от полигона, който се стопанисва от българската страна е каквато е разликата между българската армия от преди 40-50 години и американската армия сега.

Това са два различни свята и връзката между тях просто е болезнена.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!