Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. След това става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление. През 1995 г. завършва Военната академия в София. Освен това е учил в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“. 
От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Шаламанов е един от авторите на „План 2004“ за преструктуриране на българската армия.
От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление. През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО.
От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.

 

 

Г-н Шаламанов, основната тема в българската отбрана през последните няколко месеца, а може би и години, е закупуването на нови бойни самолети. Предстои Народното събрание да вземе решение дали да даде на правителството мандат за преговори със САЩ за закупуване на изтребители F-16. Как оценявате този избор – добър ли е той и какви са предимствата на този вид самолети?

Към момента всъщност имаме решение да се потърси по-широк мандат за преговори в контекста на стратегическото партньорство със САЩ и изборът на F-16 Блок 70 „Вайпър” е наистина изключително добро решение по няколко причини.

Първо, това затвърждава геостратегическия ни избор и партньорството със САЩ. Второ, това е самолет, базиран на една доказала се платформа – F-16, но с възможно най-модерното оборудване като се започне от радара и системите за управление и се стигне до оръжията.

Този самолет наистина е на върха на пирамидата в системата от въоръжение и той осигурява много голям обсег на действие – значително по-голям от този на „Грипен”. F-16 позволява ползване в по-дълъг период от време – 12 хил. часа, срещу 8 хил. за „Грипен”.

Той позволява пълна интеграция с всички други оръжейни системи в НАТО, включително и с мрежата за взаимодействие с F-35, който постепенно ще стане основен самолет в страните от НАТО.

F-16 в тази модификация всъщност позволява да започне цялостното превъоръжаване на българската армия от едно много високотехнологично ниво и това всъщност ще зададе тон. Много е важно каква ще бъде първата стъпка.

Между управляващите в правителството и президента се породи спор във връзка с това дали F-16 или „Грипен” е по-добър избор, чуха се обвинения в лобизъм, говореше се, че процедурата е опорочена. Виждате ли Вие нещо такова, или всъщност има сили в България, които се опитват да забавят модернизацията на армията ни, за да продължаваме да плащаме на Русия за поддръжката на старите самолети?

Тъй като се занимавам с тези въпроси поне от 1998-а година като зам.-министър, мога да Ви кажа, че бившият командир на военно-въздушните сили ген. Радев и настоящ президент Румен Радев има най-голямата заслуга за избора на F-16.

Проваленият конкурс от 2016 г. беше построен така, че да няма предложения за нови F-16, единствено „Грипен” да бъдат новите самолети. Имаше критерии, направени така, че да спечели нов самолет, а не самолет втора ръка.  Другите ограничения и в цената, и в сроковете за доставка също бяха насочени към елиминиране на партньорството със САЩ.

Провалът на тази процедура и новото й стартиране с покана към САЩ за оферта за нов самолет F-16 всъщност доведе до това, че имаме едно предложение, което с много надхвърля по военно-стратегически, в оперативно-тактически и оперативно-технически показатели това, което могат да предложат другите страни.

Всъщност по този начин се даде възможност ние да изберем най-доброто и да стартираме превъоръжаването от много високо ниво. Оттук нататък предизвикателството е реалната интеграция на този самолет в българските въоръжени сили и в силите на НАТО и ускореното извеждане от въоръжение на „МиГ-29” и „Су-25”.

Трябва да отбележим, че F-16 е многоцелеви самолет, така че той покрива задачите, изпълнявани от „МиГ-29” за въздушно превъзходство и от „Су-25” за поддръжка на сухопътните войски. Американският самолет ги превъзхожда в много отношения – и като летателни характеристики, и като въоръжение, и най-вече като система за управление.

Така че ние трябва да използваме стратегическото партньорство със САЩ, членството си в НАТО и различните многонационални инициативи, особено в Източна Европа в контекста на предното разполагане при Плана за действие при повишена готовност, за да можем по-бързо да се освободим от старата техника.

Тя освен излишни разходи за модернизации, които няма да направят тази техника съвместима с НАТО, всъщност задържа развитието на личния състав и на партньорството с други страни с модерна техника, включително и чрез участието ни в многонационални формирования.

Споменахте предишната процедура за избор на изтребители – от кого беше създадена тя, така че да се елиминира партньорството със САЩ?

Това са документирани неща, които в някаква степен бяха оповестени и от парламентарната комисия, водена от г-н Емил Христов, която свърши много добра работа. Критериите, методиката и всички стъпки са били ръководени от ген. Радев тогава. Той най-добре знае защо така се е получило.

Тук споделям мнението на министър Ноев, че всъщност гражданският и политическият контрол върху този стратегически процес са отговорност на министъра на отбраната, на премиера и на председателя на комисията.

Имахме възможност да дискутираме този въпрос по време на работата на парламентарната комисия – не бива да се прехвърля отговорността между тези две нива. Трябва всеки да поеме своята отговорност и тогава няма да има проблеми с процедурата.

Искам да добавя, че придобиването на този самолет, което в новата история на България ще бъде първото подобно предизвикателство, не може да стане с прехвърляне на отговорност. Това може да стане само с професионален програмен офис, който да работи в следващите 30-40 години по време на жизнения цикъл на самолета.

Поне в началния етап той трябва да бъде съвместен между България и САЩ от една страна и между ВВС и другите видове въоръжение сили, икономиката, образованието и науката и други заинтересовани страни.

Трябва да се използват максимално и добрите практики от агенциите на НАТО, защото ние не придобиваме просто самолет за българските ВВС. Ние придобиваме една способност, която е част от интегрираните способности на НАТО в сферата на въздушните операции.

По Ваши наблюдения като специалист, има ли хора в България, които работят срещу модернизацията на българската армия с цел да продължаваме да плащаме на Русия?

Определено има такива индикации. Една от причините да се върна от НАТО за няколко месеца като служебен министър беше, за да разработим и да приемем една национална програма за превъоръжаване в контекста на решенията от Уелс през септември 2014 г. Ние успяхме да я изработим и правителството да я приеме, тя беше дадена и на парламента, и на следващото правителство за усъвършенстване и изпълнение.

Практическата отмяна на тази програма показва, че някой в България не иска да има организиран процес на превъоръжаване. Това, естествено, доведе до забавяне на всичките 9 основни проекта и поне още 10 съпътстващи, които фигурираха в програмата с ясно финансиране, срокове, взаимодействие с НАТО и с индустрията.

Специално за самолетите има протакане, което се вижда. Срокът за решение на парламента по тази процедура не беше спазен – до Нова година трябваше да има договор. Няма договор, а това е изключително важно. Надявам се, че утре ще има позитивно решение на парламента за един разширен мандат по водене на преговори със САЩ.

Иска ми се да има и реална амбиция преди лятната ваканция на депутатите да има договор, той да бъде ратифициран, да има програмен офис, да бъде извършено плащането, което неизбежно трябва да стане през заем, защото такива пари в бюджета няма нито за тази, нито за следващата, нито за по-следващата година и да започне изпълнението на този договор.

Към момента ние се намираме на ключова точка за превъоръжаването и за гарантирането на националната сигурност на България. Решенията не могат да бъдат традиционни, не могат да бъдат в контекста на „повече от същото”. Решенията трябва на изведат на ново ниво.

Това ново ниво е реално стратегическо партньорство, заем за превъоръжаване, работа със съюзниците, ангажиране на индустрията и науката и реален план за трансформиране на въоръжените сили, тъй като новите технологии носят след себе си промени в подготовката, образованието, инфраструктурата, процедурите и доктрините. Тези неща не могат да се случват от само себе си.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!