Весела Чернева
на снимката: Директорът на българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева
От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.
От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.
От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г. От 2000 до 2003 г.
Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

 

Пред „Дебати.бг“ Чернева анализира ситуацията в НАТО след срещата на върха на пакта и сътресенията, предизвикани от президента на САЩ Доналд Тръмп.

 

До каква степен развоят на срещата на върха на НАТО оправда или отхвърли притесненията за възможен разкол между САЩ и другите съюзници?

Срещата на НАТО беше очаквана от страните-членки на алианса основно с притеснение. Особено европейците се притесняваха да няма повторение на случката от края на срещата на Г-7, когато в крайна сметка американският президент от своя правителствен самолет анулира заключителната декларация, защото за НАТО солидарността е основният елемент. Всъщност въз основа на ангажиментите по чл. 5 страните се смятат за членуващи в най-силния отбранителен съюз в света. Поведението на американския президент бе толкова важно затова, защото то трябваше да подскаже какво ще е бъдещето на чл. 5 и на целия алианс.

Тръмп влезе агресивно, със заплахи, с обвинения по отношение на Германия, но не само на нея. В крайна сметка изглежда, че тонът по време на срещите е бил доста по-примирителен и спокоен, но непредвидимостта на Тръмп е това, което европейците трудно преглъщат и заради нея те очакват и с притеснения срещата му с Путин в понеделник.

Някои държави вече се съгласиха да покачат отбранителните разходи на 2% от БВП, но какво е като цяло отношението на европейските страни в НАТО към това изискване?

Това са стари искания, те са още от предишната администрация, просто за някои от европейците това досега не е било приоритет. За страна като Германия 2% от БВП е една доста голяма цифра в реални размери, а пък смисълът на НАТО бе именно това –  да не се налага държави като Германия да имат големи армии, а да ползват гаранциите за сигурност на целия алианс. Всъщност има доста столици в Европа, които леко се изнервят от мисълта, че Германия ще започне да изразходва много за отбрана. Така че това обещание за повишаване на разходите е малко нож с две остриета, но независимо от всичко, то ще се случи. До 2024 година на практика всички страни би трябвало да са на това ниво на разходи за отбрана.

Това ли беше голямата цел на Тръмп – да накара съюзниците да харчат повече за армията?

Гледайки какво се случва през последните дни, не ми се струва, че на Тръмп му се иска да се случи точно това, защото ако го искаше, нямаше да говори по начина, по който го направи. В седмицата преди срещата на НАТО 48% от германците бяха заявили, че подкрепят повишаването на разходите за отбрана. След изявленията на Тръмп този процент е паднал на под 20. Когато той размахва пръст и държи тон, не може да очаква, че общественото мнение в страните от алианса ще подкрепи каквито и политики да се предлагат от САЩ, независимо дали са добри.

Тръмп търси разклащането на НАТО, иска да оперира в среда, в която има големи и силни, а останалите да се подчиняват – среда, в която няма съюзници и партньори, а съперници. Това е светът, в който Тръмп си представя американската търговия, НАТО и ЕС.

Ще има ли реални пробиви по кризисните въпроси между САЩ и Русия на срещата Тръмп – Путин?

От срещата с Путин се очаква да има някакъв тип подобряване на много лошите отношения, които се изразяват досега в подклаждане на дипломатическата война – това непрестанно експулсиране, отзоваване на дипломатически състав и затваряне на консулства. Двамата могат да отворят различни теми, например очаква се да могат да постигнат споразумение по Сирия.

Няма да могат да се разберат нито по темата Украйна, нито за санкциите, тъй като всъщност основните санкции спрямо Русия са европейските, защото Европа е големият търговски партньор на Русия, не САЩ. Доколкото разбирам, Тръмп няма големи симпатии към споразуменията за ядрено разоръжаване, подписани по времето на мандата на Обама, тъй че и там не се очаква някакъв напредък. По-скоро ще видим една леко бомбастична среща без съществено съдържание, с изключение може би на споразумение за общи действия в Сирия.

Ще доведе ли срещата до реално подобрение на отношенията?

Да, но с всичките ограничения, които налага положението на Тръмп. Той е под ударите на разследване за връзки с Русия, за участие на Русия и манипулиране на американските избори, които Тръмп спечели, и в този смисъл неговото пространство за маневриране е доста ограничено. Мисля, че той ще повдигне въпроса за участието на Москва в изборите и вероятне ще чуе обичайните руски опорни точки, че ако се договорят за ненамеса, такава няма да има. „Ненамеса“, обаче, в руския речник има друго значение. За тях това означава да няма чужди неправителствени организации, да няма чужди медии, да няма негативни коментари в американските медии за Русия – все неща, които нито един американски президент не може да договори. Затова смятам, че след срещата може да има големи думи, но кой знае какво съдържание – едва ли.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!