Путин, Тръмп
на снимката: Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп

Помислете за представителите и дипломатите от НАТО. Те прекараха последните шест месеца в подготовки за среща на върха, която би могла да се окаже безполезна в рамките на дни. В никакъв случай срещата, посветена на решения за подсилване на Алианса в момента на криза, не е маловажна. По-скоро страховете са насочени към възможността президентът на САЩ Доналд Тръмп да убият направения прогрес в организацията при срещата си с президента на Русия Владимир Путин само четири дни по-късно.

До сега фокусираният върху отбраната Западен Алианс изглежда поразително здрав, въпреки че сътрудничеството между ЕС и САЩ се провали в много отношения като Глобалното затопляне, търговията и Иран. Администрацията на Тръмп изненада приятно мнозина, като почти удвои финансирането за американското военно присъствие в Европа. Близо 1000 американски униформени в момента са разположени в Полша. Всичко сочи натам, че способността на Алианса да обезкуражи Москва в опитите й да изпитва възможностите на НАТО никога не е била по-добра.

Не всичко обаче е така, както изглежда. През изминалото десетилетие представители на Вашингтон приканваха европейците да започнат да харчат повече за собствената си отбрана. В момента САЩ дава 3 долара за всеки долар, който останалите 28 членки на НАТО плюс Канада дават взети заедно. Това беше поводът бившият американски министър на отбраната Робърт Гейтс да предупреди още през 2011 г., че когато Конгресът забележи това, НАТО го очаква мъгливо, ако не и пагубно бъдеще.

Все пак тази криза се разрешава през последните години. Европа в момента е регионът с най-бързо увеличаващите се разходи за отбрана, сочат данните на Межднародния Институт за стратегически изследвания в Лондон. В частност държавите от Централна и Северна Европа бяха изплашени от руската агресия и това доведе до увеличаването на бюджетите им за отбрана с до 40% от година на година.

Не всички държави ще отделят по 2% от БВП за отбрана, каквато договорка беше постигната през 2014 г., но все пак всички правителства имат навика да правят обещания, които не могат да изпълнят.

убият

Разбира се няма гаранции, че с това ще се промени нещо в Белия дом. Тръмп внесе две нови съмнения в политиките на НАТО. Изглежда той не е съвсем съгласен с европейското становище, че Русия трябва да бъде държана под контрол с помощта на засилено военно присъствие близо до границите й. А дори и да беше съгласен, едва ли щеше да си мисли, че това е проблем на Америка.

Неведнъж Тръмп е споменавал, че счита, че всички съюзи са бреме за САЩ – това е позиция, която той поддържа в продължение на десетилетия. Това може да означава, че дебатът за харчовете за отбрана може да има подвеждаща цел. В края на краищата може да няма значение дали съюзниците делят поравно тежестта на НАТО, или не. Това обаче би поставило Европа в ситуация на сигурна загуба.

Полското правителство, което може вече да подозира това, лансира интересно предложение: В допълнение към отделянето на 2% от БВП за отбрана, което страната вече изпълнява, тя предлага да плати 2 млрд. долара, за да покрие разходите на американските войски, които са разположени на нейна територия. По този начин поляците отвръщат на удара на Тръмп, като изваждат от уравнението финансовия въпрос, за да тестват отдадеността на американския лидер на Европа и нейната стабилност.

Предложението на Полша и всички останали политики на НАТО предполагат, че президентът на САЩ счита, че военното присъствие, независимо дали американско, или нечие друго, е ключът към запазването на мира в Европа. Срещата на Тръмп с Путин ще изпита тази теория и има доста голяма вероятност да се окаже точно обратното.

на снимката: Президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп

Тръмп със сигурност ще иска да сключи някаква сделка, когато се срещне с Путин във Финландия следващата седмица. Спокойно може да се каже, че това е единствената цел на Тръмп, отивайки на тази среща – да докаже, че може да направи пробив там, където другите досега са се проваляли.

Европейските столици са разбираемо притеснени от възможността САЩ да редуцира военните си дейности и броя на войниците си на Стария континент. Това е действие, подобно на онова, което Тръмп направи на Корейския полуостров скоро след срещата си с Ким Чен-Ун.

Ако това се случи, ще влезем в непознати води. Подобно действие би намалило страха на Русия, независимо дали той е ирационален, или не, че НАТО планира нападение. Но положителните ефекти от подобно решение биха били твърде малко.

Европейските държави биха продължили да провеждат военни учения, защото те все още са загрижени, и с право, за злонамерените намерения на Русия и не искат да се окажат неподготвени. Източните граници на НАТО ще останат напрегнато място. Без мощта на САЩ обаче те може да се окажат много по-опасно място, отколкото са в момента, тъй като Русия ще бъде окуражена от перспективата да доминира при евентуален военен конфликт.

Има индикации, че сделката между Тръмп и Путин ще засяга контрола на ядреното оръжие, ненамеса в избори и Близкия Изток, а не НАТО. Но Доналд Тръмп на 2018 г. не е Доналд Тръмп от 2017 г.: Той е все по-малко смутен от това, което смята статуквото и далеч по-устремен да го разклати, независимо от последствията. Не бива да разчитаме, че естаблишмънтът ще удържа вечно. Като се имат предвид вижданията на Тръмп за НАТО и неконвенционалните му решения, усърдно работещите представители на НАТО са прави да се тревожат.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!