Владислав Панев е роден в Димитровград. Завършва икономика в УНСС. От 1999 до 2002 г. работи във вестник „Банкер“, а в периода 2002-2004 г. в „Дневник“.

От 2006 година управлява компании в областта на финансите и недвижимите имоти.

Лицензиран инвестиционен консултант и професионален инвеститор. С множество публикации на икономическа тематика в български и чуждестранни медии.

Съпредседател на ПП „Зелените“ от 2016 година.

 

 

Господин Панев, с наближаването на приемането ни в чакалнята на еврозоната сякаш нараства истерията покрай това. С какво си обяснявате тази така наречена истерия?

Аз не знам дали  е точно истерия. Естествено, има хора, които са против влизането ни в Еврозоната и в ERM II. Така че е напълно нормално те да правят всичко възможно в момента, за да настроят обществото срещу влизането ни е еврозоната и приемането на еврото. Това е един шанс за тях. Всъщност за тази промяна в закона е изцяло виновно правителството заради начина, по който подходи по въпроса. Между две четения на един закон да приемаш поправка в друг закон. Това винаги носи подозрение, че има нещо скрито, а и като знаем какво е нивото на доверието към властта в момента сред гражданите и то не само по този въпрос – за стабилността на българския лев, а като започнем с боклуците,  с водата, с рибата и др.

Хората нямат доверие на властта затова е и тази истерия. Когато хората видят, че нещо се прави тихомълком, независимо дали е било съзнателно или не, те смятат, че има нещо на заден план. И сега най-голямата грешка на властта би била, ако пусне дежурните говорители на властта по темата, които и през юни 2014г. ни обясняваха, че КТБ е стабилна и няма лоши кредити. Трябва да се има предвид, че когато тези хора излязат по телевизията, хората са наясно, че има проблем и те защитават правителството от съответния проблем.

Така че най-разумното, което биха могли да направят в момента, за да успокоят обществото, е Бойко Борисов, Горанов, Менда Стоянова, всички хора, които са облечени във власт, а не са просто приближени до тях експерти, да гарантират, че цената на лева при влизането ни в ERM II и при влизането ни в Еврозоната ще бъде такава, каквато е днес – 1,95583. Всичко друго означава нарастване на недоверието, възможна е и паника сред населението, особено ако тези говорители излязат по телевизията, по националните медии, за да говорят колко е стабилно всичко. Това, особено на възрастните хора, ще подейства като спусък да се обърнат левовете в евро. В крайна сметка хората нищо не рискуват от това, ще спят по-спокойно. Според мен много от тях ще го направят точно заради тези неадекватни действия на властта.

Има обаче едни гласове, които са против присъединяването на България към еврозоната. Вие можете ли да квалифицирате кой няма интерес от присъединяването на България?

Според мен много хора нямат интерес, други са против влизането ни в еврозоната, като тези 2 групи са съвсем отделни. Едните са близките до Правителството и до Управителния съвет на БНБ – Банкиране. Имаме няколко банки, които са свещени за властта, които се провалят на стрес тестовете и които искат да бъдат контролирани и регулирани от БНБ, защото знаят, че нейните управители са податливи от страна на изпълнителната власт, възможно е и от страна на банкери, а това е доказано през последните 1 – 2 години, откогато те са там.

За тях би било много по-лесно да си държат банките без особени проблеми, ако надзорният им орган е в София, а не във Франкфурт. Така че за тях рисковете от това България да влезе в Банковия съюз и Европейската централна банка да осъществява надзора върху техните банкови институции са огромни. Така че за мен в момента това са основните хора, които имат интерес от забавянето, а и отмяната на процесите. Естествено, има кръгове, които искат България да бъде извън Европа и Европейския съюз, за тях това е разбираемо. Има и съвсем добросъвестни икономисти специалисти, които смятат, че влизането ни в Еврозоната е грешка и те донякъде имат основание през последните години. Тази политика на Европейската централна банка на отрицателни лихви играе пагубна роля в дългосрочен план за европейската икономика. Тя води до балонизиране на цените на недвижимите имоти и на други активи. Тя води до изтъняване на средната класа в ЕС. Знаем какви са цените в момента на имотите в Амстердам, в Париж, в Лондон, в Берлин – това са 7, 8 до 10 хиляди евро на квадратен метър. Доскорошната средна класа не можеше да си позволи да си купи, а и да си наеме имот. Това наслоение води до радикализиране на тези хора, води до ръст на подкрепата на популистки партии и това може да доведе до доста сериозни проблеми в Европейския съюз и в икономически, и в политически план. Така че членството на България в една такава Еврозона не изглежда толкова безспорно, колкото изглеждаше преди няколко години. Така че има такава класа – икономисти, които са против влизането на България в Еврозоната точно по тези причини. Аз разбирам тяхното мнение, макар да не съм изцяло съгласен с тях.

Бихте ли казали какви биха били икономическите и политическите ползи за България от присъединяването и към Еврозоната?

Първо, за икономическите. Това би означавало намаляване на таксите, които ние превеждаме, когато правим банкови трансфери с Еврозоната. Те намаляха сега от декември, но е възможно да намалеят още повече. Освен това туризмът ще бъде улеснен и в двете посоки. Няма да има нужда хората от Еврозоната, идвайки в България, да си обменят парите от евро в лева, както и ние, когато пътуваме на Запад, също няма да имаме нужда това да го правим. При равни други условия лихвите би трябвало да бъдат малко по-ниски тук, но пак да се върнем към темата с отрицателните лихви. Това не е полезно. Миналата седмица имаше търг за държавни ценни книжа в България, на който бяха постигнати негативни лихви. Това не е полезно, включително за банките и за пенсионните фондове, които участват в тези аукциони и купуват книжа с отрицателна доходност. Това означава, че отсега те са съгласни техните вложители да губят пари.

В политически план, естествено, присъединяването към Еврозоната означава много по-голяма стабилност на България в очите на инвеститорите, тъй като ние ще бъдем вече наистина неделима част от ядрото на ЕС. Това е ШЕНГЕН, разбира се, защото това е другата голяма тема.

А готови ли сме вече за присъединяването? Изпълнили ли сме вече всички критерии или все още могат да се намерят слаби места в българското законодателство?

За законодателството не мога да коментират в момента. Все още имаме 2 банки, които бяха проверени миналата година и които не издържаха стрес тестовете от 2019г.. Това не е тайна – това са Първа инвестиционна банка и Инвест банк. Те в момента са в процедура на увеличение на техния капитал. Инвест банк обяви намерение да съдейства на фондовата борса през следващите месеци буквално, а Първа инвестиционна банка обяви набиране на капитал на фондовата борса за 200 млн. лв. Така че те са в някаква процедура по покриване на изискванията, но не съм убеден, че тази процедура и при двете банки ще приключи до април месец. Надявам се това да се случи и те да бъдат оценени след това и активите им да бъдат оценени по правилен и реален начин. Защото това е проблемът с тези двете банки. Те рапортуват непрекъснато все по-блестящи и по-блестящи резултати, а като дойде стрес тестът, той им орязва голяма част от активите.

Според Вас Правителството искрено ли иска България да се присъедини към Еврозоната?

Надявам се, че искрено го желае, да, поне по-голямата част от правителството, тъй като знаем, че те са в коалиция с Обединените патриоти. Не знаем колко са обединени те, но Патриотите имат понякога и други стремления. Не мога да говоря от тяхно име, но определено те имат клиентела, кръгове около тях, която е на обратното мнение. Така че има и обратния интерес, както споменах в началото, това са банкери, които предпочитат банките им да бъдат контролирани от София, а не от Франкфурт. Това са и бизнесмени, които дължат големи пари на банки и които може би в един момент, но това не се задава, биха желали курсът на лева да бъде отслабен за момент. Обаче няма такива опасения за мен. Макроикономически България стои много добре, имаме страхотен излишък по текущата сметка и от търговския баланс. Това е и до голяма степен заради липсата на инвестиции, които предполагат излишък по тези сметки, а имаме също така и натрупани резерви, които не бих определил като много големи, но като достатъчни да гарантират сегашното ниво на българския лев.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!