Владислав Панев е роден в Димитровград. Завършва икономика в УНСС.
От 1999 до 2002 г. работи във вестник „Банкер“, а в периода 2002-2004 г. в „Дневник“.
Той е съпредседател на партия „Зелените“. През 2015 г. е кандидат за общински съветник в София.
Владислав Панев е председател на съвета на директорите на „Скай управление на активи“ от 2006 г.
Г-н Панев, вие от „Демократична България” решихте да се обърнете към европейските институции заради изграждането на АЕЦ „Белене”, какви ще са вашите действия?
Първо ние ще искаме нова екологична оценка на проекта, тъй като предишната вече е морално остаряла така да се каже, при това тя беше извършена преди трагедията във Фукушима. Трябва да наблегнем малко повече на това, че Белене се намира в земетръсна зона и изискванията за сигурност на проекта трябва да бъдат много по-високи.
Смятаме да мобилизираме групата на европейските „Зелени” в ЕП. Светослав Малинов – нашият евродепутат, също ще оказва съдействие, така че смятаме, че ще успеем да извършим необходимия натиск.
За мен е почти ясно, че АЕЦ „Белене” няма да бъде построена, няма да започне дейност и няма да произвежда електроенергия. Въпросът е да спрем проекта максимално рано, за да спестим милиарди левове на българските данъкоплатци. Заради това, че въобще се говори, че АЕЦ „Белене” може да бъде построена, се стопират редица инвестиционни проекти по отношение на възобновяеми източници на пазарни цени – нови инсталации, по отношение на земеделието в Плевенска област. Въобще цялата тази драма с АЕЦ „Белене” коства милиарди левове БВП и хиляди, дори десетки хиляди работни места.
Аз съм убеден, че „Белене” няма да произвежда енергия, но в същото време тя ще стопира развитието на целия регион – на Плевенска област и на Северна България като цяло.
Нека кажем конкретно какви са всичките рискове за построяването на АЕЦ „Белене” – икономически, екологични и сеизмични.
Първо е финансовият риск – цената. Едно на ръка е, че проектът няма как да се осъществи на пазарен принцип, т.е. държавата ще поеме най-малкото разходите за изграждане на далекопроводи, разходи за съхранение на отработеното ядрено гориво, със сигурност ще поеме и някакви ангажименти за цената на тока. В същото време цената ще е толкова неконкурентна спрямо пазарната през 2030 г. да речем, че или няма да има на кого да се продава на пазарни цени, или ще се продава на страхотна загуба. Само си представете в момента какви са цените на ВЕИ и каква е тенденцията при тях – тази година най-вероятно ще паднат с още 35%.
Няма абсолютно никаква сигурност, че към 2030 г. цената, която се говореше, че ще бъде поне 25 стотинки за киловатчас от „Белене” ще бъде дори близко до пазарната. Тя ще бъде доста по-висока според мен.
Финансовите рискове идват от там – ще бъдат инвестирани десетки милиарди левове в проект, който ще носи значителни загуби. Това няма да означава само поскъпване на тока, ще означава и нарастване на държавния дълг с милиарди левове, което ще се плаща от нашите внуци и правнуци.
По отношение на екологичните рискове освен това, че Белене се намира в земетръсна зона, казусът с отработеното ядрено гориво виси. Вече по новите евродирективи сме длъжни да го съхраняваме на българска територия. Само си представете какъв дебат ще има във всяка една българска община, която се ангажира да съхранява горивото на своя територия. Най-вероятно ще има низ от референдуми, масови вълнения, стачки и т.н. В крайна сметка този проблем ще продължава да виси.
Геополитическите рискове също са ясни. Зависимостта ни от една голяма държава, която и без това ни е основен доставчик на енергийни ресурси, ще стане още по-голяма.
Заради това, че се говори, че проектът „Белене” ще бъде осъществен, ще бъдат стопирани наистина проекти за милиарди левове в българската енергетика. Не само за изграждане на нови ВЕИ инсталации, но също така за съхранение на енергия, за транспорт, за енергийна ефективност ако щете. Просто българското правителство ще направи всичко възможно да стопира инвестиции на напълно пазарен принцип за милиарди заради един мегапроект, който е очевидно корупционен.
Каква реакция очаквате от европейските институции, към които ще се обърнете?
Очакваме наистина да разгледат проекта внимателно, да преценят дали китайският инвеститор, който българското правителство рекламира, би могъл въобще да строи ядрена централа в ЕС, тъй като доколкото знам на него му е отказано вече да строи такива в Унгария и в Словакия. Тези въпроси трябва да бъдат изяснени максимално рано, за да бъдат спестени стотици милиони на данъкоплатците.
