Янко Гочев
на снимката: Историкът Янко Гочев

Историческата двустранна комисия за регулиране на историческите различия между България и Северна Македония засече на личността на Гоце Делчев. Предложената от македонска страна дата за съвместно честване на тази историческа личност бе отхвърлена от България. Показателен ли е случаят за бъдещата работа на този орган? „Дебати.бг“ потърси мнението на историка Янко Гочев.

Г-н Гочев, случаят с честването на Гоце Делчев повдига въпроса възможно ли е изобщо да се постигнат някакви финални задоволителни резултати в този формат на консултации?

Крайният резултат е неизвестен. Идеята тези неща да се обсъдят е хубава, но България не е последователна. Не може да предлага някой измислени дати, които са отречени. Нормално е да бъдат отхвърлени. Няма как да делим нашата история с някакви фалшиви измислени конструкти. Според мен в Македония не са си „извървели пътя“.

Значи ли това, че цялата тази инициатива ще се провали?

Не бива да се проваля. Просто България трябва да си следва правилната позиция за нещата, които са ясни. Няма как нито Гоце Делчев да е спорен, нито цар Самуил. Това са подхвърлени твърдения. Отгоре на това сегашното соцправителство /на Северна Македония – бел. ред./ има неизживени коминтерновски постановки. Политиката им по тези въпроси и сбъркана. Проблемът е че, по мое мнение, и двете им основни „македонски“ партии, изключвам албанските партии, са сръбско-коминтерновски. Едната стана ясно, че е проруска, а другата е сърбокомунистическа. При тази действителност България трябва да е по-последователна и да следва по-твърдо позицията си от гледна точка на историята.

Значи смятате, че ние трябва да продължаваме винаги с твърд курс по отношение на историческите разногласия?

Може да има различни форма на преговори. Твърд курс трябва обаче от гледна точка на отстояване на българските интереси и фактите такива, каквито са. Ето примерът с Гоце Делчев – как може той да бъде спорен? Има ли, примерно, някакъв факт той да е стъпвал в Скопие въобще? Той е по-скоро свързан с Егейска Македония.

Прогнозирате ли, че по пътя, по който се върви, няма да се постигне целта за уеднаквяване?

Да, това е старата коминтерновска идеологическа конструкция, наложена още от Титова Югославия. Сегашното правителство фактически си е ляво и при него са възможни случаи като онзи в Битоля, който ще припомня накратко. Миналата година по време на честванията за края на Първата световна война, там бяха поканили дипломати. Изведнъж излиза едно македонско девойче в народна носия и започна да говори какви зверове били българите, които унищожили с бомбардировките си Битоля. Това се е случило, но аз не видях реакция от наша страна.

Те периодично си пускат в медиите такива посткомунистически или типично комунистически провокации, което говори за това, че не са си „изживели“ тези страсти. Това е действителността за мен.

Няма как тази комисия да променя българската история. Тя е такава, каквато е, от векове. Фигури като Гоце Делчев и цар Самуил са ясни. Не може да се налагат македонистки комунистически фалшификати. Това не бива да се допуска.

Откъде произлизат толкова различия?

Македонците не познават собствената си история, която, за съжаление, е фалшифицирана по политическа линия. Това нещо при тях трябва да се изчисти. То за тях е много сериозен проблем. Те стават смешни с подобни неща и няма как да оставим някой друг да определя нашата българска история.

За да се определят нещата, ако трябва, да се направи нова комисия, която да заседава по нов дневен ред. Обаче първо да се извадят документи, които да им дадат /на македонските историци – бел. ред./ да четат. Имаме достатъчно документи, и ние, и чужди библиотеки. Да сядат да четат, защото са неподготвени.

Аз тълкувам техните коминтерновски теории като вид провокация. Какво означава в 21 век да си кандидат за член на ЕС и НАТО и да въвеждаш коминтерновски постановки и да предлагаш коминтерновски дати? Няма как да стане!

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!