Йордан Божилов
На снимката: Йордан Божилов, председател на "Софийски форум за сигурност"
Йордан Божилов е роден на 27 ноември 1969г. в София. Завършил е философския факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология и Университета за национално и световно стопанство като магистър по право.
Специализирал е международни отношения и политика сигурност в Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал” в Германия и в Женевския център за изследване на сигурността, Швейцария.
Йордан Божилов е бил служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г, като е заемал различни длъжности. В периода 2005-2009  е ръководил международната дейност на министерството, а в периода  2010-2013гг е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната.
Бил е ръководител на преговорни екипи за сключване на редица международни споразумения.
Бил е председател на ръководния борд на Центъра за сътрудничество в областта на сигурността RACVIAC в Загреб, Хърватия.
В момента е председател на Софийския форум за сигурност и експерт към Българската академия на науките.

 

 

 

Г-н Божилов, основна тема в българската отбрана през последните месеци беше закупуването на нови бойни самолети. В сряда правителството реши да поиска от Народното събрание „зелена светлина” за започване на преговори със САЩ за закупуване на F-16. Добър избори ли е това и какви са предимствата на тези самолети?

Действително нашето общество като че ли се фокусира много върху тази тема. Тя е важна от гледна точка на сигурността, важна е от гледна точка на това да се гарантира въздушният суверенитет, да се гарантира сигурността на въздушното пространство, но не само.

Важно е авиацията да има възможност да подпомага усилията и на другите видове въоръжени сили – военноморските, сухопътните. Т.е това е едно много комплексно въоръжение.

В началото обаче трябва да кажа, че аз над 20 години съм работил в Министерството на отбраната, дълги години съм отговарял за международната дейност и съм бил началник на кабинета на министъра на отбраната, т.е. аз съм участвал в много от процесите, които са били свързани с реализирането на този проект. Той не е от сега.

Той започна много, много отдавна и за съжаление това, което виждаме сега, до голяма степен е свързано с някои проблеми в процедурата по избор. Веднага ще кажа, че аз категорично подкрепям този избор – изборът за самолет F-16 по много причини, за които ще говорим с Вас. Но някои проблеми, свързани със самата процедура, рефлектират и сега.

Тези проблеми са свързани до известна степен с неясната концепция, която съществуваше и преди редица години, която води и до проблеми в решенията на различните органи – Народно събрание и Министерски съвет.

През 2012 г., когато и аз участвах в управлението на Министерството на отбраната, ние имахме възможност да закупим самолети и цялото наземно оборудване, въоръжение (ракети, бомби и т.н.) и да направим обучение на персонала. Всичко това за съжаление пропадна.

В последствие, базирайки се на анализите и разчетите, които бяха направени предварително, се увеличи цената, за да се даде възможност за закупуване на нови самолети, но пък не се промениха другите параметри.

Това е проблем на България – на управление, на управленски решения. Не е проблем на САЩ или на Швеция. Оттук се породиха много противоречия. Може би това създава напрежението, но пак ще кажа: това са проблеми на нашите решения.

И двата самолета, които сега се конкурират: F-16, т.нар блок 70 „Вайпър” и „Грипен”, и двата са добри самолети. Но и двата самолета имат различни характеристики. Тук е много важно, когато взимаме решение, да дадем пълната аргументация защо взимаме едно или други решение. Защо избираме примерно да преговаряме с една или с друга страна?

Министерството на отбраната е в дълг към българското общество, защото не успя да даде цялата аргументация. Да, докладът, който изнесоха министърът на отбраната и министърът на икономиката в края на 2018 г. съдържа редица обосновки, но не пълните.

Възможно е да нямат правото да разкриват някои от офертите, но аз например мога да говоря като експерт, като човек, който познава различните видове самолети за това кое би било по-доброто за нас. Също така имаме материалите  и решенията на други правителства, които са били точно на избора между „Грипен” и F-16.

За съжаление много от хората, които говорят по медиите, не познават същността на материята, поради което се създава повече напрежение. Най-лошото е, че се създава и напрежение между България и нейни съюзници – и САЩ, и Швеция, което според мен е недопустимо.

Нека да направим сравнението, за да видим кой самолет има повече предимства. Трябва да кажем, че с 8 или 16 самолета, каквато е целта (да се придобият в дългосрочен план не само 8, но 16 самолета), ние с тези самолети не можем да гарантираме пълния аспект от военни задачи.

Част от задачите ще ги правим, примерно air policig, охрана на въздушното движение примерно от самолети, които може да бъдат завзети от терористи и да бъдат използвани за атака срещу български цели, патрулиране, наблюдение на морското и въздушното пространство и др. Това са неща, които и двата самолета могат да ги правят.

Но когато става въпрос за истинска отбрана при някаква ситуация, тогава вече ние трябва да разчитаме на наши съюзници, на партньори – било то в НАТО или в ЕС. Тук вече е големият въпрос: Кой ще дойде, с кого можем да оперираме? Дали това ще бъде неутралната Швеция, или това ще бъде нашият стратегически съюзник САЩ? Ето това е един от ключовите въпроси и аз мисля, че към това реферират много политици при взимането на решението.

От друга страна, трябва да се знае, че България освен отговорностите за сухопътната територия, има отговорност и по отношение на морските пространства. Самолетът, който изберем, трябва да има възможност за опериране на едно много по-голямо пространство. Тук вече виждаме, че двата самолета – „Грипен” и F-16 – се отличават много.

Първо, F-16 има много по-голям радиус на действие, т.е. той може да покрие много голяма територия. На второ място, F-16 може да има много по-голям радиус на бойни действия. Това са технически неща, които са свързани с формата на самолета, криле, двигатели, възможност за допълнително гориво. Всичко това дава предимство на самолета F-16. Той е малко по-голям, има възможности за дозареждане във въздуха, ако се наложи.

Какво означава това и във финансов аспект? Когато се наложи да се изпълнява задача, която изисква задържане във въздуха на самолет (наблюдение и т.н.), ние имаме един самолет F-16, който може много по-дълго време да бъде във въздуха – почти 1,5-2 пъти повече, отколкото „Грипен”.

Т.е. ако се наложи едно по-дългосрочно патрулиране, F-16 може да го извърши сам, докато с „Грипен” ние трябва постоянно да ротираме самолети. Това са разходи, това може да бъде калкулирано. Може би това не е най-важното, но в крайна сметка, когато се гледа цената на закупуване, но също така цената на използване, е се окаже, че F-16 е съизмерим по стойност.

Нещо друго. Както казах, военновъздушните сили имат ангажимент към охраната на въздушното пространство, но също така за изпълнение на задачи по наблюдение на земната повърхност, морската повърхност и естествено, ако се наложи, използване на въоръжение. F-16 има повече възможности за окачване на различни видове въоръжение. Той с едно излитане може да извърши повече видове военни операции. Това също е от голямо значение.

Други технически характеристики, които дават предимство на F-16 специално в тази версия, са новият радар. Този радар има възможност да засича цели до 300 км (говорим за големи въздушни цели). Има възможност да засича по-малки цели на дистанция 160 км, докато „Грипен” има радар, който засича на по-малки дистанции. F-16 има възможност да води военни действия по много повече цели, отколкото „Грипен”.

От тук аз правя извода, че този самолет при тази малка бройка е по-добър за България и от политическа гледна точка, и от техническа, и от военно-тактическа, а и от финансова, като се има предвид не само цената на придобиване, но и цената на неговото използване.

Мисля, че това са няколко неща, които трябва да се знаят. Надявам се МО да има възможност да ги представи публично, за да може всеки един български гражданин да си направи изводите.

Има ли в България квалифицирани хора, които да управляват новите самолети?

Обучението е един от елементите на придобиване. Много от българските пилоти са летели, но летенето не означава бойно използване. Придобиването на един самолет означава и обучение на пилоти за неговото бойно използване, за опериране съвместно с други държави, с летци на други държави.

Впрочем всички държави около България притежават самолети F-16. Румъния сключи сделка за придобиване на самолети F-16 през 2013 г., но оперирането с тези самолети стана две години по-късно, именно за да се обучат пилоти, да се изгради необходимото наземно оборудване, да се обучат техниците, които ще обслужват тези самолети.

Така че при всички положения придобиването на една платформа, независимо коя ще бъде, ще изисква време, докато може да започне да оперира. Между другото, в този период ще трябва да имаме някакъв друг заместител било то самолет „МиГ-29”.

Също така има възможност, когато се вземе решението кой самолет ще бъде, да се търсят механизми за получаване предварително било то на други самолети извън тази сделка, с които нашите пилоти да започнат да оперират.

Какво трябва да прави България според Вас със старите самолети „МиГ-29”, за които всяка година харчим милиони за поддръжка, а знаем и че цената на тази поддръжка се увеличава с 9% всяка година?

Цената наистина е голяма, а самолетите са несъвместими със способностите, които притежават нашите съюзници, нашите партньори. За съжаление оперирането със самолетите „МиГ-29” до голяма степен е функция на решението за закупуването на нов самолет. Колкото повече се отлага купуването на новия самолет, толкова повече ние поддържаме старите самолети, толкова повече ресурс харчим.

За мен е много важно ние да вземем решение, да се сключи споразумение и да се тръгне към бързото извеждане на самолетите „МиГ-29” и „Су-25” от състава на военновъздушните сили. Защото новите самолети било то „Грипен”, било то F-16 имат способности за водене не само на въздушни действия въздух-въздух, но също така и за атака по наземни цели, каквато е единствената функция на „Су-25”. Това е самолет за поддръжка на наземните сили.

Пак искам да посоча, че по чисто военно-технически причини самолетът F-16, особено тази модификация, която се предлага на България, има много повече възможности от „Грипен”.

Освен това в българското информационно пространство върви идеята, че самолет F-16 във версия блок 70 не е произведен, че бил на хартия и т.н. Отново това са заблуди, които се хвърлят в обществото.

Първо, F-16 е базата. Това е платформата, върху която се качват различни системи. Затова имаме и блок 25, и блок 50, и блок 70 (това е най-новото). Разликата е в това, че има повече нови модули, повече нова технология (както Ви казах радарът например или някои от системите за управление, някои от системите за комуникация).

Много от държавите вече започнаха да модернизират старите си самолети до тази нова модификация, която евентуално България ще получи. Така че няма такова нещо, че самолетът е на хартия или имагинерен и т.н.

Има ли според Вас политическа причина за бавенето на купуването на новите самолети именно заради старите руски самолети и плащането на тяхната поддръжка?

Не бих си помислял, защото това би било национално предателство. Много е важно да се започнат преговорите, да се уточнят всичките параметри. Придобиването на самолет не е само купуването на летателните апарати.

Придобиването на самолет означава подготовка на наземното оборудване, писти, комуникация, системи за поддръжка, обучение на персонал – това е изключително мащабен проект. Затова колкото може по-бързо трябва да започнат преговорите, да се постигне едно приемливо решение за нашата страна и извеждането на старата техника.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!