Юнкер, Тръмп
на снимката: председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и президентът на САЩ Доналд Тръмп

В края на миналата седмица председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер успя да постигне прекратяване на търговския огън между Европа и САЩ – резултат, който преди срещата беше считан за невъзможен. Разговорите между двамата продължаха повече от 2 часа, а договорената сделка предвижда, че Вашингтон няма да слага наказателни мита върху внесените от ЕС коли (тук най-засегната е Германия). В замяна страните от Блока ще внасят повече американски втечнен газ и соя.

Вносът на американски земеделските култури в ЕС засега няма да се поставя на дневен ред, обяви след срещата Юнкер, макар че това е било голямото желание на САЩ. Единствената земеделска култура, която Европа ще внася от САЩ е соята, но това няма да се отрази на местните производители, които не отглеждат соя. Обещанието за по-голям внос на соя изглежда трудно изпълнимо, защото ЕК няма как да повлияе на компаниите, които сами решават от какво имат нужда. То обаче има психологически ефект за американските производители на културата – преди месец Китай им наложи 25% мито за внос. По този начин стана ясно, че Бразилия, която е вторият производител на соя в световен мащаб, ще има по-добри условия за износ в Китай, а за американските фермери остана възможността да се ориентират към европейския пазар.

Втората част от споразумението предвижда внос в Европа на втечнен газ от САЩ, което е от двустранен интерес. През декември ЕС обяви, че ще инвестира около 104 млн. евро в изграждането на терминал в Крк, Хърватия, като част от програмата за диверсификация и снижаване цените на горивата.

В края на срещата Юнкер се похвали още, че е постигнал съгласие с американския президент  да няма последващи увеличения на митата на автомобилите (2.5%) и останалите стоки, които се движат около 3%. Въпреки безспорния успех, Франция и Холандия остават леко недоволни. Настроенията в двете страни бяха Комисията да не води преговори с Тръмп, докато не бъдат премахнати наказателните мита върху вноса на стомана и алуминий. Париж настоява ЕС да не прави отстъпки „под принуда“. Компромисите от страна на Брюксел трябва да бъдат съчетани с такива от Вашингтон, а САЩ трябва да „спазват стандартите и нормите на ЕС“, коментира малко преди срещата министърът на икономиката на Франция Бруно Ле Майер.

От друга страна, в сферата на автомобилната индустрия, засега изглежда че равенството е изтеглено повече към Европа (Германия и Франция). Срещу запазването на 2.5% мито върху внесените в САЩ автомобили от ЕС, американските коли в Европа се облагат с 10%-на тарифа.

Визията на Тръмп за свободна търговия с ЕС е двустранно отпадане на митата за всички стоки, но това е невъзможно според Сесилия Малстрьом, еврокомисарят по вътрешните работи, в чиито ресор е и търговията. Премахването на митата за САЩ, по думите й, би означавало да паднат всички тарифи при търговията на Европа с останалия свят, според действащите правила на СТО.

Постигнатото споразумение със САЩ, може да се счита за безспорен успех на Юнкер. Резултатът от срещата във Вашингтон се оказа и победа за умерените в ЕС срещу онези, които настояват за затягане на търговска политика срещу САЩ. Остава да видим колко време ще бъде в сила то, предвид на променливите настроения на американския президент и факта, че догодина предстоят избори за Европейски парламент, а ЕК ще има нов председател. Очевидно, Юнкер, чиито мандат беше белязан от Брекзит и значителни антиевропейски настроения в страните членки, иска да завърши председателството си по възможно най-добрия начин. А това по отношение на  връзките с Доналд Тръмп, който за разлика от досегашните американски президенти атакува изградения с помощта на Америка свят,   означава само едно – ограничаване на щетите.  Иначе казано – по-добре да ласкаеш и разсейваш Тръмп, отколкото да му се противопоставяш.

Точно тази несигурност и непредсказуемост е сериозен проблем за Брюксел. Нарастващото международно и икономическо влияние на Китай би трябвало да доведе до засилване на трансатлантическо единство. Но вместо това, историческия съюз между САЩ и Европа, до скоро поддържан от двете страни,  е напът да се промени заради капризите на американския президент. Какво цели Тръмп? Трудно е да се отговори, защото преди имаше американска глобална доктрина, с която европейските политици можеха да се съгласят или – не. Но днес е трудно да се предвидят приоритетите на САЩ.

Трансатлантическите партньори спорят за митата на стоките, опитите на ЕС за облагане с данък на технологичните компании и регулацията на дейността им чрез Общия регламент за защита на личните данни (GDPR), иранската ядрена сделка, Близкия изток и разходите за отбрана.

Автомобилната търговска война между САЩ и Германия, на чиито фронт изглежда да има временно затишие е в ход от лятото на 2015, когато гръмна скандалът за манипулираните тестове на емисиите вредни газове, отделяни от дизеловите двигатели. Години наред германската икономика се крепеше на автомобилостроенето, а то залагаше на усъвършенстването на технологията на дизеловия двигател. Напоследък обаче, производителите на коли са изправени пред сериозен пазарен натиск от страна на електрическите двигатели и набиращата сила тенденция за летящи автомобили, които трябва да видим догодина в Дубай, а през 2020 в Далас и Лос Анджелис. Новите играчи на този пазар са Uber, Boeing, Toyota.

 

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук