ООН

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди миналата седмица, че организацията е изправена пред най-сериозния си дефицит за последното десетилетие. Под въпрос са и заплатите за ноември, както и плащането на сметката за Общото събрание (ОС) от септември, с участието на държавните ръководители.

До началото на този месец страните членки са превели едва 70 на сто от дължимите вноски, сочат още разчетите. В организацията членуват 193 държави, като 129 от тях са се отнесли сериозно към задълженията си. Общо приносът им е 1,99 млрд. долара, а целият бюджет на организацията – 3 млрд. долара. Дупката в него обаче е около 1.3 млрд. долара, заради неразплатените пари от предишни години.

Групата на нередовните

Начело в листата на длъжниците са Съединените щати, които са с най-голям принос към бюджета на организацията. Само за 2019 страната трябва да доплати 674 млн. долара.

По принцип, Вашингтон няма сериозна причина да се бави с вноските, тъй като финансовата 2019 отвъд Океана започва на 30 септември 2018. По тази логика, би следвало всичко да е разплатено към миналия октомври. Освен САЩ, просрочени плащания към Обединените имат още Израел (15 млн. долара), Саудитска Арабия, Индия, Бразилия, Иран (12 млн. долара), Мексико, Южна Корея (69 млн. долара), Венецуела (22 млн. долара) и др.

Три страни – Коморските острови, Сомалия и Сао Томе и Принсипи, рискуват да загубят правото си на глас в Общото събрание, тъй като не правят дори минимални плащания. (Една страна губи гласа си, когато не е плащала вноските си 2 години.)

Как се изчисляват вноските в ООН?

На практика, изчисленията се правят на всеки 3 години по методика, която отчита „способността на страната да плаща“. За последно това стана през юли 2018. Пресмята се делът на съответната държава в Световния брутен национален продукт и се прилагат корекции в зависимост от това къде се намира тя по отношение на Средния глобален доход на глава от населението и индекса на задлъжнялост. След това се изчислява минимална вноска за най-слабо развитите държави и таван – за най-развитата икономика – тази на САЩ.

Според последно приетата формула, САЩ дължат 22% от редовния бюджет на ООН и 28% от мироопазващия. (За да поставим това в контекст, таксите на САЩ на ООН – както редовни, така и мироопазващи – са само 0,2% от общия годишен федерален бюджет. )

САЩ е единствената страна, с таван на плащанията (22% ) за редовния бюджет на ООН, което означава, че плаща по-малко отколкото, ако формулата се прилагаше без корекция.

Американският Конгрес, в който демократите имат мнозинство, обаче иска да плаща не повече от 25% от мироопазващия бюджет за годините след 2017. Отсъства и политическа воля от страна на Вашингтон да обслужи просрочените си задължения за времето от влизането на Тръмп в Белия дом до сега, общо над 1 млрд. долара. А президентът и посланиците на Америка в ООН, са принудени да отстояват позицията пред организацията. Но това не е достатъчно за промяна на вноската. Споразумението трябва да бъде договорено от всички държави членки, не от една.

Освен техническите аспекти – как да се постигне снижаването на нейния размера, предизвикателството пред преговорния екип и новия посланик Кели Крафт (която замени Ники Хейли), ще бъде да убеди другите държави да плащат повече. Нещо, което те не искат, особено ако САЩ не предлагат отстъпки.

Като най-проспериращата нация в света, Съединените щати и са най-големият участник в бюджета на ООН. Делът им обаче намалява с времето, отразявайки промените в световната икономика ( засилването на Китай, Индия, Бразилия). В сравнение с размера на икономиката си, сега САЩ допринасят по-малко от много други развити страни (Япония, Германия, Англия, Франция, Италия и Русия), които плащат повече от справедливия си дял.

Историята се повтаря

Случващото се сега не е прецедент. Общо-взето, когато президентът е от едната партия, а в Конгреса превес има другата – САЩ започват да трупат просрочия към ООН. Подобна ситуация има и през 80-те. В по-ново време, през 1993 Бил Клинтън (издигнат от демократите) подписа предложения от Конгреса закон (превес в който имат републиканците), с който приносът на САЩ в редовния бюджет на ООН да бъде ограничен на 22%, а поддържането на мира – на 25%. Това беше доста под размера на определените тарифи.

Негативния ефект от неплатената вноска на САЩ, се усети при операциите на ООН през 1999. Тогава, наред с международната критика, страната беше изправена пред опасността да загуби правото си на глас в ОС на ООН. В резултат на действията на Конгреса и усилията на тогавашния посланик на САЩ в ООН Ричард Холбрук, участието на САЩ в редовния бюджет беше намалено от 25% на 22%., а мироопазващия дял – на 25,9%. В замяна САЩ се ангажираха да изчистят 926 млн. долара от просрочените 1.3 млрд. долара през 90-те.

В края на мандата на републиканеца Джордж Буш, Конгресът (доминиран от демократите) отново възстанови ограничението от 25%, което доведе до нарастване на просрочените задължения на САЩ към ООН. След промяната в Белия дом през 2009, Съединените щати платиха 721 млн. долара за мирни операции, а през първите няколко години от администрацията на Обама, страната изплащаше пълния размер на мироопазващата си вноска. През 2013 обаче, Конгресът ограничи вноските за поддържане на мира до 27% , въпреки че САЩ дължеше 28%. Макар че Конгресът поддържаше таван от 27% до края на фискалната 2016, САЩ продължиха да плащат, компенсирайки разликата чрез предишни надплащания за мирните операции на ООН. През фискалните 2017 и 2018 обаче, след като Доналд Тръмп пое Белия дом, Конгресът, в който превес имат демократите, се върна към твърдия тон и определи 25% за мироопазващите операции на ООН.

ООН, Судан
В края на 2018 ООН предупреди, че 1.5 млн. души са заплашени от глад.

Какво следва, ако Вашингтон не плати?

Просрочените задължения в САЩ означават, че миротворческите мисии на ООН са подложени на финансово напрежение. Това вече се усеща чрез забавеното възстановяване на средства за страни, които допринасят към войските на ООН, като Етиопия. И скоро това може да означава, че ООН не е в състояние да наеме самолетите, от които се нуждае, за да транспортира силите си или да извърши жизненоважни дейности по сигурността.

Прагматично погледнато, САЩ получава повече от ООН, отколкото дава. Страната осигурява под 100 от общо около 100 000 сини каски. Те са на първа линия в случаи на извънредни ситуации – природни бедствия, глад, конфликти, които принуждават милиони човешки същества да напускат домовете си. Сините каски на ООН са първите, които помагат с подслон, храна и лекарства на хората в нужда. Всъщност голямото фрапучино струва точно толкова на американците, колкото вноската им в ООН. А Свети Валентин излиза 7 пъти повече. Саботирането на ООН няма да компрометира кой знае колко Доналд Тръмп, но ще подкопае значително работата на международната организация.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!