СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Западните Балкани след Софийската среща на върха

„След срещата на върха завесата е спусната. Сърбия и страните от Западните Балкани могат да чукат на вратите на Европейския Съюз които не се знае дали и кога ще им бъдат отворени“ написа белградският вестник „Вечерне новости“ ден след приключване на срещата в София. В същия дух само с други думи беше оприличена срещата и в останалите медии от Западните Балкани. Даже всички изведоха на преден план думите на Тоби Вогел от брюкселският Център за европейска политика, че „Срещата на върха в София е разочароваща а 2025 година е само една илюзия“. Всъщност и преди провеждането на срещата, очакванията на хората в шестте държави от Западните Балкани не бяха големи в резултат на което и не последва кой знае какво разочарование от станалото.

И КАКТО МОЖЕШЕ ДА СЕ ОЧАКВА

след срещата всичко пак се върна на старото положение. От Белград се заканиха, че няма да признаят Косово, от Прищина им отвърнаха, че Съюзът на сръбските общини ще бъде формиран съгласно конституцията на Косово и гласуването в парламента. Министърът на отбраната, Александър Вулин, който често се изявява в ролята на говорител на президента Вучич, предупреди Европейския съюз, че „ако Косово е най-важният въпрос в преговорите, то Сърбия може да тръгне по собствения си път“. После Александър Вучич замина в Азербейджан където получи почетен докторат и килим и откъдето изпрати послание, че държавите които държат на своята независимост трябва да се обединят в нов съюз.

С други дума казано, в Сърбия пак проработи носталгията по Тито и създаденият по негова инициатива през средата на миналия век съюз на необвързаните държави предимно от Африка и Азия. Неслучайно от известно време активната сръбска дипломация вербува държави от Африка и Азия да оттеглят признаването си за Косово подобно на Суринам и двете островни държави в Западна Африка Сао томе и Принципе. Тези дни за приятел на Сърбия с особени заслуги от времето на необвързаните беше обявена и Шри Ланка, която отказвала да признае Косово.

СЛЕД СРЕЩАТА

в София, в старата черногорска столица Цетине встъпи в длъжност президентът Мило Джуканович, бил седем пъти премиер и трети мандат президент. Известен е като най-дълго задържалият се във властта балкански лидер с доста спорна репутация. Дни преди встъпването му в длъжност, случайно или не, в Подгорица, беше извършено покушение срещу Оливера Лакич, журналист от вестник „Вийести“, една от най-активните разследващи журналисти в Черна гора публикувала поредица от статии срещу организираната престъпност в страната покровителствана от управляващите кръгове близки до Мило Джуканович. Това е второто покушение срещу нея без изгледи извършителите да бъдат разкрити. Опозицията в Черна гора бойкотира церемонията, но това не попречи на Мило Джуканович да се провъзгласи за безспорен лидер на страната, който „не позволил Черна гора да се превърне в сръбска провинция а в най-развитата страна от Западните Балкани“. И за да покаже европейското си мислене, първия закон който внесе неговата партия в парламента беше законът за гей браковете с който Черна гора е първата страна на Балканите легализирала еднополовите бракове.

И понеже на Западните Балкани антагонизмът между държавите е голям и се надпреварват коя откъде ще произведе новина и засегне другия, косовският президент Хашим Тачи от Черна гора лансира новината или предупреждението към Сърбия, че „Косово е готово да създаде своя армия на което Сърбия не може да сложи вето“. От Белград отвърнаха, че това няма как да стане без съгласието на сърбите и останаха изненадани, че премиерът Рамуш Харадинай е заминал на посещение във Ватикана за да търси подкрепа от папата за признаването на Косово. Албанците им намекнаха, че за разлика от Сърбия, те се целят по-високо от Суринам.

В САРАЕВО

също последва събитие нямащо нищо общо с европейското бъдеше на Босна и Херцегована. В „Зетра“, кояго е най-голямата спортна зала в столицата, босненският член на колективното правителство Бакир Изетбегович организира митинг в подкрепа на Ердоган, на който присъстваха 17 000 души мююсламани от Босна, Сърбия, Косово, Македония и турски граждани работещи в страните от Европейския съюз. Всички те вкупом припознаха Ердоган за свой лидер, който им обеща подкрепа, училища, възстановяване на джамии, социални помощи а на региона инвестиции и построяване на „пътя на мира“ магастралата Белград – Сараево. Възполвайки се от възможността да говори пред многохилядното мнозинство, Ердоган похвали Босна за домакинството и провеждането на митинга, наричайки я „истински демократична държава за разлика от онези европейските държави“, визирайки тук Германия, Австрия и Швеция „които въпреки че се определят като люлки на демокрацията отказват да разрешат провеждането на митинги на турски граждани“. И речта на Ердоган и митинга в негова подкрепа бяха далече от европейската заявка на разделеното по национален признак босненско правителство.

СЛЕД СРЕЩАТА В СОФИЯ

се разбра, че Ципрас и Заев са обсъждали името Република Илинденска Македония, но и то не издържа, макар че Заев и по-нататък продължава да държи на него. В името е залегнал македонизмът по отношение интерпретацията на Илинденскотоо въстание от 1903 година и на създаденото на 2 август 1944 година в манастира Прохор Пчински Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония АСНОМ, на което е взето решение за провъзгласяване на македонска държава и македонски език. АСНОМ тогава в качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция е взел решение за включването на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. В АСНОМ са залегнали основите на съвременния македонизъм. Странното мълчанието на Сърбия свързано с името на Македония беше прекратено на 23 май, когато в Белград се срещнаха премиерът на Сърбия, Ана Бърнабич и председателят на македонския парламент, Талат Джафери. Заявената политика на Белград беше „развитие на добръсъседските отношения между Сърбия и Макдония, които са в основата на общата история и традиционно близките отношения между двете страни“. Сърбия подчерта, че настоява двете страни да се обвържат още по-силно, както на икономически, така и на регионален план, което да е от полза за евроинтеграцията на двете държави“. С други думи казано, Македония и по-нататък да е в полезрението и под шапката на Сърбия като „общата им история“ ще поддържа македонизма създаден на антибългарски основи. Странно защо от българска страна не последва ясна позиция свързана с името на Македония.

ДА НЕ ИЗПУСНЕМ

и Албания, също една от шестте държави от Западните Балкани, кандидат за еврочленство. Когато човек прочете статията на английският вестник „Дейли експрес“ препечатана в белградският вестник „Блиц“ седмица преди Срещата на върха в София /10.05.2108/ първото което ще си помисли е – на кой са нужни такива държави!? В нея много аналитично с множество примери са посочени факти за албанската мафия чиито банди са превзели търговията с кокаин във Великобритания което от своя страна води до насилие с употребата на ножове, огнестрелно оръжие и мъчения на хора“. И в други медии пише, че на територията на Европа действат 15 албански банди на родово-кланов принцип, които се занимават с разпространяването на наркотици. Президентът Еди Рама пред BBC „Радио 4″ даже призна за съществуването на организирана престъпност в региона, „което вече не бил регионален а международен проблем“. И тук стигаме до отговора защо в Европейския съюз не са готови да приемат страните от Западните Балкани. И може би е прав германският вестник „Ди цайт“ който след Софийската среща написа коментарна статия за „злите сили които се роят в чакалнята на Европа“.

Не е трудно да се досетим кои са тези зли сили – престъпност, корупция, липса на правова държава, толериране закона на джунглата, междусъседски недоразумения, липса на медийни свободи, нарушаване на човешки и малцинствени права, икономическо, търговско и политическо заиграване с Русия, Китай и Турция, несправяне с организираната престъпност която вече заплашва и държавите в Европейския съюз. Затова нека обективно да погледнем на нещата – Софийската среща не роди нищо ново и вместо емоции и хвалебствия е по-добре да прочетем какво пишат за Западните Балкани чуждестранните медии – с много факти и малко емоции.