“Родината ми е френският език“ пише Алберт Камю и много французи биха се съгласили с него. Затова първият учебник, който предлага полово неутрална версия на френски, обра критиката на широката общественост.
Пособието отбеляза схващането на френските феминистки, според които родовете в езика провокират сексистко отношение. Те са убедени, че и преминаването към изказ, в който отсъстват маркери за половата принадлежност ще подобри положението на жените в обществото.
Голяма част от интелектуалците нарекоха идеята скандална, защото ще усложни образователната система, без да има неоспорими доказателства, че промяната в езика ще се отрази на социалните отношения. Очевидно към втория лагер, от кабинета на министър-председателя Едуард Филип, заявиха през седмицата, че се забранява да се използва полово неутрален език в официалните държавни документи.
На френски, подобно на нашия език, съществителните, прилагателните и местоименията, приемат рода на обекта, към който се отнасят. Английският език е значително по-неутрален, тъй като съществителните нямат род, но не напълно – местоименията имат. На френски (както и на български) има много съществителни, които са само в мъжки род – това са предимно професии, научни звания. И, казват феминистките – още в училище става ясно, че „мъжете доминират над жените“, защото ако в една стая има 10 жени и 1 мъж, езиковите правила изискват за цялата група ще се говори в мъжки род.
Феминистките са убедени, че тези черти на езика поставят жените в неравностойно положение, но не са единни как да се реши проблема. Поддръжничките на меката версия препоръчват да се добави флексия за женски род към някои имена на професии, напр. министър, министърка – такова виждане си проправя път и у нас и се поддържа от предаването на БНР „За думите“ с водещ Венета Гавраилова. Във Франция обаче по-крайните феминистки („Френската асоциация за нормализация“) предлагат създаване на среден род, който се получава чрез добавяне на неутрална наставка към формата за мъжки род – като musicien·ne·(s), което ще обозначи „изпълнител (ите) от мъжки и женски род“. Като част от тази визия за езика и света, те предлагат използването на неутрално лично местоимение – като английското they, българското „те“ и шведското hen. Тези и други предложения в същия дух, са известни още като „включващо писане“.
Разбира се, промяната в езика не гарантира автоматично подобряване на положението на жените. Освен това, полът, наред с националната принадлежност и религията, е един от основните определители на човека. Отпадането му, автоматично означава стесняване на границите, орязване на понятието за човека.
Поддръжниците на „езиковия детерминизъм“ са убедени, че езикът определя и конструира начина на мислене. Идеите им са силно повлияни от хипотезата на Сапир-Уорф, известна още като „принцип на лингвистичната относителност“, според която различията в култутните понятия и категории, присъщи на различните езици, оказват влияние върху когнитивната класификация и формират различното мислене и поведение. Тази хипотеза набира популярност през 40-те години на миналия чек, а през 60-те и 70-те е опровергана от Структуралистите. Роман Якубсон твърди, че „езиците се различават по това, което трябва, а не по това, което могат да предадат“ (като значение). Отнесено към разгорелия се полово-езиков спор, това би означавало, че говоренето на френски (или български) не пречи на никого да си представя нещата като полово неутрални, но езикът притежава маркери за пол. Някои изследователи днес (нямащи общо с филологическата наука) , се опитват да възродят старата Сапир-Уорф, като изказват предположения, че езиците с родов признак като френския и българския, водят до повече сексизъм, отколкото по-неутралните като английския. Но изследванията да доста ограничени и не могат да контролират външни за езика фактори като култура, среда, религия, които са много важни за възпитаване на полова дискриминация.
“Изправен пред отклонението, наречено „приобщаване“, френският език е в смъртна опасност“, звучи лагера на привържениците на мъжкия и женския род. Този дебат във Франция е стар и води началото си от Първата световна война, когато мъжкото население на страната отива на фронта, а жените остават в тила и поемат мъжката работа във фабриките. Съществителните, означаващи професии, развиват флексия за женски род, а обществото е недоволно. Но това, което минава по време на войната, става неприемливо след нея, когато мъжете се връщат от фронта и въпросът за родовете в езика остава на заден план поне до 70-те и 80-те години на миналия век. Администрацията в страната започва да говори за феминизация на езика през 1984-та, а дебатът продължава до края на века. Всички направени предложения през периода са отхвърлени от институциите, отговорни за кодификацията на езика.
Когато в края на септември издателството Hatier пусна включващия учебник за ученици в трети клас, в големите издания във Франция излязоха със заглавия „Феминисткият делириум на приобщаващото писане“ или „Приобщаващото писане – новата фабрика за idiot·e·s“. Много лингвисти и философи застанаха срещу феминисткия активизъм и срещу идеята децата да се използват като „опитни мишки“ и да се вкарват в битки, които не ги засягат. В подкрепа на езика се изказа и министърът на образованието Жан-Мишел Бланше, като заяви, че „езикът е основата на живота, която дължим на децата“ и че той „не трябва да се използва като инструмент, макар каузата да е благородна“.
Френската академия, институцията, отговорна за промените в езика, излезе с остра позиция, в която се казва, че допълнителното граматически усложняване, с което е свързано приобщаващото писане, ще доведе до „създаване на нов език, неясен като значение и ще създаде объркване, граничещо с необразованост“. Изправен пред отклонението наречен „приобщаващо писане“, френският език е в смъртна опасност – факт, за който носим отговорност пред бъдещите поколения.
Кампанията за „включващо“ писане се води в редица Франкофонски страни като Канада, Швейцария, Белгия, като за целта са привлечени граждански активисти и преподаватели от по-малки висши учебни заведения. Във Франция един от най-видимите привърженици е палестинецът с френски паспорт Рафаел Хадад, собственик на пиар агенция Mots-Clés. Той организира мащабна кампания и издаде онлайн наръчник, който да обясни ползите за обществото от отпадането на родовете в езика. През май Хадад пуска ново пособие – приобщаващо писане за фирмите.
Кампанията му във Франция е доста шумна и в края на 2016-та привлече вниманието на „Майкрософт“, която на свой ред в последната версия на Microsoft Word добави опция за „включващо писане“.
