Записан съм в две FB групи – „Македония е българска“ и „Македония е наша“. И двете – с трибагреника. Подозирам, че в началото е била една, а после се е раздвоила.

Както навремето борците за свободна Македония са се раздвоили – едните –  върховисти, а другите ВМРО-исти. Преди да се появи Коминтернът. Тогава разделението става ВМРО-исти и комунисти, с подразделение – сърбомани.

Комунистите в България исторически са обслужвали интереса на Сърбия, в крайна сметка – на Русия, която винаги стои отзад.

Още Богдан Филов, при експедицията си в Македония през 1916 година констатира, че областта е в голяма степен сърбизирана, което по-късно го потвърждава и в дневника си.

Констатирах го още по-болезнено за себе си в края на ХХ век, когато за първи път отидох в Македония – Скопие, Тетово, Охрид, Струга. Но видях, че вече е и албанизирана.

Краси Узунов, светла му памет, направи нещо като журналистически рейд, всъщност екскурзия и понеже имам траен интерес, се записах. От полза ми беше, видях се и запознах с хора, които играеха и играха важна роля в македонската политика.

Говорил съм си Циле Топурковски, с Любчо Георгиевски, Доста Димовска, покойния президент Борис Трайковски, но най ми се нравеше лидерът на албанците Арбен Джафери, също вече покойник. Той беше от Тетово, завършил философия в Белград и казваше: Па не помним некога у Тетово да е имало македонци. Нашта кукья беше последна у албанската ма`ала, после почваше българската.

А също ми обясни простичко защо в Македония е така: Ние сме учили в Белград, гаджетата са ни в Белград, банковите ни сметки са в Белград…

От Берлинския конгрес насам българската външна, в голяма степен и вътрешна политика, е фокусирана върху Македония. Водили сме четири войни за нея, стотици хиляди са загинали. Вместо, както пишеха някои анализатори, да се насочим към Беломорска Тракия и Кавала.

Но не може другояче.

Кръв.

И сега Македония за пореден път, а заедно с нея и България, получават шанс да скъсат белградския/московския синджир. Македония –  по заповед, България – по зова на сърцето.

През Европейския съюз.

Франция, президентът Макрон – рече – не. Сърбия получава още малко време, за да навакса историческото си изоставане, плод на оригинална, продължаваща десетилетия, тъпотия. Русия – също.

Между другото – България за първи път от 100 и кусур години е в по-изгодна позиция от Сърбия. Ако и това проспим, толкова си заслужаваме.

Нещата са прости.

Македония получава покана. България води играта. Всичко минава през София.

Нищо страшно няма да стане за ЕС. Турция води преговори от 1987. Кога ще влезе? – Точно така, когато цъфнат бананите на Мусала.

Работата на българските политици, които не са агенти на Москва и не са сърбомани, е да обяснят на Брюксел, респективно на Макрон и нему подобни, всичко това.

Засега не се справяме.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!