Изтече срокът, който премиерът на испанското правителство Мариано Рахой даде на Женералитат  да каже обявила ли е  Каталуния независимост или не.

Отговорът на регионалното правителство продължава да е под въпрос. Неговият президент, Карлес Пучдемон в неделя, при поднасянето на цветя на гроба на разстреляния преди 77 години президент на републиката, Луис Компанис, подчерта своя ангажимент към „мира, цивилизоваността, спокойствието, твърдостта и демокрацията“ които, както той твърди, стоят в основата на взетите от него решения. Тази годишнина, заедно със свързаните с нея асоциации, обаче, вместо да стане повод за размисъл и трезва преценка, стана още един източник на политическа митология и индепендизъм.

Придружен от цялото правителството плюс кметицата на Барселона, г-жа Ада Колау и председателя на каталунския парламент, г-жа Карме Форкадел, Пучдемон направи някои паралели между репресиите на диктатурата и сегашната политическа ситуация. Паралели, колкото прозрачни и ясни, толкова несъстоятелни и спекулативни, тъй като в Европа Испания остава страната с най-широка регионална автономия, като изключим ,може би Германия.

Неговият заместник г-н Юнкерас призова сепаратистите да стегнат редиците и да се сплотят около лидера си.

Какво ще стане, ако си стигне до прилагането на член 155? Истината е, че никой не знае какво точно ще се случи по простата причина, че той никога не е бил прилаган.

На времето Фелипе Гонсалес заплаши с тази норма правителството на Канарските острови заради неспазване на определени европейски фискални норми, но нищо не се случи, защото Канарите бързо възстановиха законността.

Специалистите по конституционно право не са единодушни как точно трябва да се процедира. Ако бъде взето решение за прилагането на член 155, кабинетът на Рахой стъпва на една напълно непозната почва, вероятно с много подвижни пясъци. Повече от две седмици юристите на правителството работят по въпроса какви да бъдат юридическите мерки, които да принудят областта да изпълни своите конституционни задължения въпреки несъгласието и с тях, но, доколкото е известно, няма окончателно решение.

Най-общо казано, член 155 позволява да се отнеме автономията на дадена област, ако тя не съблюдава националната конституция и да бъде поставена под  прякото управление на Мадрид. Буквално копиран от конституцията на Германия, той често е наричан от конституционния съд „атомната бомба на конституцията, която си стои там като заплаха, но на никому никога не е минавало през ума да я използва“.

Очевидно е, че сегашното регионално правителството ще бъде изцяло заменено с една техническа или политическа управленска структура, като в рамките на три или шест месеца се предвижда свикването на регионални избори.

Но с каква точно ще бъде заменено регионалното правителство? Първият  вариант предполага създаването на правителство с представителството на различни политически сили, в това число и националисти които не подкрепят едностранното отделяне на Каталуня.

Но за такова правителство трудно ще се намерят кандидати – в крайна сметка, това е „високо рискова“ операция. Вторият вариант визира формирането на едно технократично правителсво, съставено от специалисти от втория ешалон – зам. Министри, генерални директори и тн, които биха поели регионалните министерства и биха ръководили текущите дела на областта.

Ако се създаде, такова правителство би било ръководено от вицеприемиера г-жа Сорая Саенц де Сантамария. Не е ясно дали то би управлявало от Мадрид или ще трябва физически да се локира в Каталуня.

Също така стои въпросът какво ще стане с местната каталунска администрация, която наброява 300 000 души и как ще действа централното правителство в случай на колективни оставки, които не се изклюват като възможност.

Третата възможност е Монклоа да определи „министър за Каталуня“, който да поеме отговорностите за областта до провеждането на автономни избори. Ясно е обаче, че както и да се формира управляващата Каталуня структура, тя няма да може да взема политически решения, а ще гарантира само нормалното административно функциониране на администрацията.

Каталунският парламент, в сегашния му състав, ще продължи да функционира паралелно с управляващата структура.

Между другото, големите испански банки и двете най-големи банки на Каталуня – Сабадел и Кайша, постигнаха споразумение, че няма да признаят независимостта, ако такава бъде обявена. Парите се оказаха по-бързи от властта и далеч по-категирични от нея. И само като любопитен факт: тъй като при парични преводи в Испания трябва да се посочи основанието, банковите служители все повече се сблъскват с формулировки от характера на следните: „Да живее Испания“, „Да живее Цивилната гвардия“, „Закривам сметката си при вас по вина на Женералитат“, „Откарвам си парите в Испания“, „Независимост за Каталуня“.

Бидейки напълно наясно с настроенията на клиентите си, двете банки не само че преместиха централите си съответно във Валенсия и Аликанте, но и създадоха всякакви улеснения за клиентите си, които искат да проместят парите си в рамките на банката в сметки извън Каталуня, като например във Валесианската общност или Арагон.

В автономната полиция, известна като Мосос се гуардия, вече има около 50 човека, готови да напуснат поради несъгласие с нейното ръководство.

Поведението на партиите през каталунската криза започва да дава отражение върху техните електорални перспективи. Социологическите изследвания за октомври показват, че ако националните парламентарни избори бяха утре, най-много гласове щеше да спечели Народната партия – 31,4%, но щеше да има 9 места в парламента по-малко отколкото има сега.

Друга тенденция се наблюдава при Социалистическта партия, която бележи възход, особено слад като нейния лидер заяви, че ще подкрепи действията на правителството за Каталуня. Най-печеливши излизат от кризата Сиудаданос, които биха спечелили между 17 и 24 места повече. Вероятно това се дължи на непреклонната позиция на нейния лидер по повод на прилаането на чен 155.

Подемос, обаче, биха загубили между 15 и 17 парламентарни кресла. За добро или за зло, общественото мнение подкрепя твърдата и постаянна позиция относно Каталуня, и санкционира непоследователното и неясно поведение на политиците от Подемос.

Какъвто и избор за действие да бъде направен, едно е ясно: времето на Рахой и на Пучдемон бързо изтича. На едният – за да спре индепендисткия процес, на другия – за да върне страната в рамките на законността и конституционализма.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!