Днес стана ясно, че Европейския съюз въвежда нова единна схема за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата. Тя ще влезе в сила на 1 август. И въпреки че участието не е задължително, всички държави членки са посочили, че ще се включат. Проектът ще получи финансиране на стойност 250 млн. евро от ЕС за периода 2017—2018 учебна година.
Потърсихме за коментар Благой Калпачки – фитнес инструктор и бокс треньор в клуб „Централ” в Благоевград и докторант в катедра Спорт към факултет по обществено здраве, здравни грижи и спорт на ЮЗУ „Неофит Рилски”.
„Идеята е много хубава. Но трябва да се създаде и информационна кампания насочена към родителите, които са отговорни за този процес на здравословно хранене у децата. Те са тези, които трябва да подтикват децата да спортуват, да имат двигателна активност и да се грижат за тялото си. Важно е самите родители да имат хранителна култура, за да я възпитават след това и у децата си”, коментира Благой Калпачки.
По последни данни на световната асоциация за изследване на затлъстяването, в България има 224 898 деца в училищна възраст, които са с наднормено тегло. Статистиката показва, че 26.20% от българските деца на възраст между 5 и 18 години са с наднормено тегло.
„Трябва ясно да се дефинира какво е „здравословно хранене”. Това, че храниш децата с плодове, зеленчуци и мляко, не влиза винаги в рамката на здравословното хранене. Дори напротив. В определени случаи може да се отиде и от другата страна. Млякото като продукт може да бъде качествен и некачествен. Голяма част от млякото на пазара в България е с високо ниво на естроген. При момчетата, особено до 12 години, се наблюдават женски полови белези. Това се дължи на хормони, които те приемат именно чрез млякото и като цяло чрез храната. Ето защо е много ясно да се даде ясна представа какво всъщност е здравословно хранене и кой ще следи за качеството на храната, която ще се предлага на учениците. Защото дори по документи едно дете да се води, че се храни здравословно, ако му се дават с мляко, плодове и зеленчуци, но те са нисък клас… се обезсмисля идеята на целия проект”, допълва Калпачки.
Според прогнозите през 2025 година този процент би бил 26.85% или 235 459 деца, информират от Българското сдружение за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Но покачващите се проценти на затлъстяване показват, че дори това не е мярка, защото децата нямат добра хранителна и здравна култура, която се гради в семейството.
„Ако в семейството няма изградена култура на хранене, няма значение как се храни детето в училище. Неправилното хранене, липсата на двигателна активност и уседналият начин на живот водят до патологии като наднормено тегло, инсулинова резистентност, диабет, естрогенното доминиране при момчетата, ранния цикъл при момичетата и други болести. Всичко това се получава на базата на начина на живот.”
Сред препоръките за здравословно хранене за ученици на възраст от 7-19 години в България, разработени от Националния център по обществено здраве и анализи и Министерството на здравеопазването, препоръчва се ограничаване консумацията на мазнини, избягване на пържени храни, приемане ежедневно на мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини (1,5-2%); консумиране на постни меса; ограничаване консумацията на колбаси, сладкарски и тестени изделия, на продукти, съдържащи твърди маргарини.
Европейският съюз дава 250 млн. евро за здравословно хранене на децата в училище
