Спортисти, музиканти, актьори, водещи… На това залагат всички партии в листите си за кандидат-депутати. Политиката в България се превръща в шоу, а това обикновено не води до нищо добро. Коментар на Георги А. Ангелов за Дойче Веле.
Това не е български патент и не е нещо ново – нито за България, нито за света. Този път обаче листите на кандидат-депутатите преливат от популярни лица от спорта и шоубизнеса.
На английски това явление, родено от телевизията и усилено от интернет и социалните мрежи, се нарича Politainment и обикновено не води до нищо добро.
Спортистите в атака
Легендарни спортисти са на водещи места в листите на в БСП, ВМРО и „Републиканци за България“. Черешката на тортата е вкарването на “Стратега от Мировяне” Димитър Пенев в листите на коалицията на „Воля“ и НФСБ. 75-годишният треньор на “четвъртите в света” се включва в битката за парламента на шесто място в 23-ти и 25-ти избирателни райони в София. Пак в същата коалиция кандидат-депутат е и първият български футболист, носител на „Златната обувка“ и легенда от ЦСКА Петър Жеков.
Срещу тях БСП изправя трима бивши футболисти и един автомобилен състезател. Емил Велев-Кокала („Левски“) и Христо Марашлиев (ЦСКА) са в една листа в 24-ти избирателен район в София, Георги Георгиев-Гецата е на избираемо място в Пловдив. Крум Дончев (член на Националния съвет на БСП е водач на листата в Габрово).
Партията на бившия заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов също залага на спортисти. Бившият национал по волейбол Боян Йорданов, известен като „поразяващата лява ръка“ и член на изпълнителния съвет на Републиканците, е водач на листата в 25-ти МИР София, където ще се конкурира с всички лидери на най-големите партии. Водач в Разград на “Републиканци за България” е треньорът по баскетбол Димитър Стефанов, а в Кюстендил – борецът Милослав Методиев.
На второ място в листата на „Има такъв народ“ на Слави Трифонов в Пловдив е световната шампионка по шахмат Антоанета Стефанова. ГЕРБ също залага на футболист – Веселин Минев в Пазарджик. Музикантът Калин Вельов и актьорът Евгени Будинов, които и сега са депутати от ГЕРБ, пак са кандидати за парламента. Издателят, журналист и настоящ водещ в “България търси талант” Любен Дилов ще води листата на ГЕРБ в Бургас.
„Демократична България“ има творци на челните места в националните си листи: Стоян Михалев (ДСБ) води във Варна, а актьорът Веселин Калановски (“Да, България”) в Ямбол, музикантът Васил Гюров също е в листите.
АБВ реши да издигне актьора Веселин Плачков („Дякон Левски“) за кандидат от Пловдив.
Най-силно „звездно“ присъствие има в листата на ВМРО – певците Кристина Димитрова и Искрен Пецов, както и светският хроникьор агент Иван Тенев. В листата на ВМРО макар и на последно място влизат и актрисата Ернестина Шинова, която е съпруга на евродепутата Андрей Слабаков, както и мис България от 1995 година Жени Калканджиева.
Забавление и популизъм в името на рейтинга
Politainment e неологизъм, създаден от думите politics (политика) и entertainment (забавление). С Politainment Кристина Ригерт от Стокхолмския университет и Сю Колинс от Мичиганския технологичен университет означават два процеса: как развлекателната индустрия вкарва политически теми в развлекателни формати; и как политическите актьори се възползват от знаменитостта си. Знаменитостта на политиците също има две форми: традиционни политици с биография от развлекателния бизнес или такива, които използват техниките на знаменитостите, за да спечелят вниманието на медиите; втората форма са професионалисти от развлекателния бизнес, които влизат в политиката, като се явяват на избори. Президентът Роналд Рейгън, който беше актьор, както и бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер са такива примери от САЩ. Примери има в Южна Америка, Великобритания, Европа, а най-много са в Индия.
Politainment е и промяната в журналистиката, наложена от телевизията, която в името на рейтинга предпочита излъчване на живо от събития или токшоута, вместо задълбоченото изследване на новините. Така политиката се превръща в шоу, а знаменитостите използват своята известност за да влязат в политиката. Този омагьосан кръг се разраства до Populistainment – дума, създадена от Populism (популизъм) и entertainment за означаване на явлението, при което очевидни популисти получават медийно внимание и трибуна, само защото задържат вниманието на зрителите. После това се трансформира в бюлетини на изборите.
От телевизора в политиката и обратно
В сегашния и предишните български парламенти имаме пример на парламентарни групи, възникнали благодарение на Politainment от телевизия СКАТ – Атака и “Обединени патриоти”. Бойко Борисов също дължи първоначалната си слава на медиите. В следващия парламент ще има още една партия, тръгнала от телевизията – от Шоуто на Слави.
Очевидно е, че партиите се опитват да използват популярността на знаменитости, за да привлекат вниманието на избирателя. Добрата новина е, че този номер понякога не сработва. Така през 2005 г. певецът Азис безуспешно беше водач на листи на Евророма. Популярните лица обаче със сигурност ще донесат десетки хиляди гласове, които ще са горивото, необходимо за избирането на верните партийци от по-горните места в листите.
А някои от тях може и да заемат депутатски банки, каквото право безусловно имат. Част от творците и спортистите имат необходимата за парламента експертиза. Представете си обаче, какъв ще бъде приносът, примерно, на „стратегът от Мировяне“ към българския парламентарен дебат. Или на Жени Калканджиева.
Изборите се превръщат в шоу. Това шоу обаче ще се прехвърли в следващия парламент, което определено няма да е в полза на българския избирател.
[tcm id=“1″]
