Интервю на Диана Дончева от БНР със социолога от „Алфа Рисърч” Станислав Стоянов.
След приключването на изборния ден, всичко се променяше главоломно – резултатите на основните играчи и на по-малките партии. Обръщаше се буквално за минути. Като че ли това бяха най-непредсказуемите избори. Така ли е г-н Стоянов?
Ако говорите за самия изборен ден, говоря чисто социологически, има изключителна пъстрота на вота, много малки и средни формации, голямо разнообразие. Като гледаме и резултатите на ЦИК, както и нашите извадки от вчера, да – такива непредсказуемости има. Но мисля, че като цяло прогнозите преди тези избори бяха много близо до това, което видяхме – за петте партии със сигурно присъствие в парламента, и за няколкото формации, които са под чертата и близо до нея. Добре, че не се сбъднаха някои от страховете на социолозите, а именно непредвидимостта на резултата за партии като „ВОЛЯ” и „ДОСТ”, които за първи път участват и не беше много ясно какви резултати биха постигнали на парламентарни избори.
Как би изглеждало едно бъдещи управление на страната при тези резултати? Ще стигнат ли гласовете на ГЕРБ, патриотите и „ВОЛЯ”? Какви комбинации са възможни?
Много са възможните комбинации. Както, да кажем, от типа на формата, който видяхме досега – една двойна, тройна коалиция. Защо не и вариант, при който ГЕРБ опитва да направи правителство на малцинството? Това са две доста различни неща и аз не се ангажирам да предполагам кой от тях ще се реализира и дали ще се реализира изобщо някои от тях. Варианти определено има. Парламентът не е толкова голям, като предишния. В изборната нощ аз се шегувах с предишния, че парламентът е голям и коалиции дебнат от всякъде, защото имаше 8 партии, спомняте си. Но този път не е така.
Няма сериозен пробив на ДОСТ над електората на ДПС. В ключовия район на Кърджали печели ДПС – 45%, ДОСТ 21, при 99% обработени бюлетини.
Да – съотношението е 2 към 1. Така или иначе формацията заяви присъствие. Вероятно ще имат около 100 – 110 хиляди гласа, което я поставя редом с всяка една от трите формации, наследници на Реформаторския блок например. Мисля, че това е сериозна заявка. Макар, че тези избори показаха, че няма нищо общо между президентски и парламентарни. Почти никой от участниците не реализира потенциала си – нито „Обединени патриоти”, нито „ВОЛЯ”, от потенциала, който показаха на президентските избори, за „АБВ-Движение 21” да не говорим. В крайна сметка се видя, че тези малки формации излизат от мода. Битката беше между ГЕРБ и БСП, те изсмукаха гласовете, затова и патриотите имат толкова ниски резултати.
БСП разчитаха на твърд електорат, ГЕРБ може би на добре организиран електорат. Къде сбъркаха БСП и им се наруши категоричното мислене, че ще спечелят?
От много места чувам, че БСП са достигнали максимума си. Само преди две години те бяха доста по-надолу. Сега имат около 1 000 000 гласа. Формации като „Обединени патриоти” имат сечение с БСП и дърпат от вота. За грешки не бих могъл да говоря.
А избирателната активност, сравнена с президентските избори и с парламентарните от 2014г.?
Мисля, че с 2014г., избирателната активност е абсолютно сравнима, тоест – не по-малка. В сравнение с президентските избори е надолу. Аз и преди малко го казах, когато имате добра мажоритарна кандидатура, която привлича, активността е по-висока. Сравнено с резултата си от президентските избори, трябва да кажем, че БСП са се сринали. Все пак това са парламентарните избори. И от тази гледна точка има по-ниска избирателна активност. Освен това, на президентските избори имаше по-интересна, по-ясна битка.
А гласовете колебаещите се? Може би около 1 000 000 излязоха да гласуват на президентските избори. Къде ще отидат гласовете на колебаещите се?
Тези, които искаха да гласуват, го направиха. А онези, които твърдят, че се колебаят в нашите анкети, най-вероятно и в изборния ден не взимат решение. Горе-долу това бяха прогнозите – около 3,6 млн. души и оттам насетне колебанието не е реализирано. Например, ние наблюдавахме голямо колебание в тези три формации – „Реформаторски блок”, „Нова република”, „Да, България”. В началото на кампанията, едва около 1/3 от потенциалните гласоподаватели, около 280 000 избиратели събират трите партии, знаеха за кого ще гласуват, останалите се колебаеха, но не дали да гласуват, а за кого.
А гласовете на младите хора?
ГЕРБ като най-голяма партия взима почти 1/3 от тези гласове, говорим за хората до 30г. Оттам нататък, ДПС има по-млад профил, но една голяма част от тези гласове – около 20%, се пръснаха между тези формации, които останаха извън парламента и това е нормално. Вероятно младите хора търсят своята алтернатива. В това отношение „Да, България” е такъв тип формация, макар че тук става въпрос за много по-малко число, тъй като резултатът им е около 100 000 и колкото и голямо да е съотношението, той не е чак толкова голям.
Гласовете на ромите къде отидоха?
По наши данни, гласовете на ромите се пръснаха най-равномерно. Ако гласовете на българите се концентрираха в двете големи партии – ГЕРБ и БСП взеха почти 2/3, ако 2/3 от гласовете на турците са отишли за ДПС, то тези на ромите се пръснаха в 4 групи – почти наравно между ГЕРБ, БСП, ДПС и още една част, която отиде към други формации.
