Като доставчик на моментно облекчение, Голямата депресия изглежда малко вероятен кандидат. Но според на страница 363 от книгата „Правилното изравняване: насилието и историята на неравенството от каменната ера до двадесет и първи век” от Валтер Шайдел, тя е била добре дошла.
„За един единствен път, само веднъж, никоя друга рецесия в американската история не мооже да се похвали със същите постижения в реално повишаване заплатите и доходите на най-богатите, което до известна степен създаде „мощно въздействие върху икономическото неравенство”. Да, това донесе широко разпространено страдание и страшна мизерия. Но това не донесе смъртта на милиони”, се споменава в книгата.
Ако го броите за облекчение, представете си ситуацията „преди и след”. Мистър Шейдел, роден във Виена и виден историк днес в Станфордския университет, поставя обсъждането на повишеното неравенство в работата на Тома Пикети, Антъни Аткинсън, Бранко Миланович и други в широкия исторически контекст и разглежда обстоятелствата, при които неравенсвото може да бъде намалено.
Според Шайдел, четири неща са в основата на мащабното изравняване. Епидемиите са една от причините, тъй като те са променили относителните стойности на труда в края на средновековна Европа, като припомня пълния срив на цели държави и икономически системи, като в края на династията Тан в Китай и разпадането на западната римска империя. Авторът допълва, че политическите реформи са предимно неефективни, отчасти защото те са често насочени към баланса на силите между богатите и влиятелни политически фигури в прав текст, а не към „нямащите”. Най-популярните размирици в историята не успяха да се изравнят на всички, посочва още Шайдел. Може би най-завладяваща част на тази книга е натрупването на доказателства, които показват направеното масово мобилизиране на война – основната причина за безпрецедентен спад в неравенството, което може да се види в голяма част от западния свят между 1910г. и 1970г.
Данъците върху дохода и имуществените данъци са нараснали впечатляващо по време на двете световни войни. Повреди по капиталови стоки са намалили активите на богатите, също както направи следвоенната инфлация. Ето защо войните повишиха членуването в синдикални организации. 20-ти век бе времето, в което се забеляза увеличаване на демократизация. Но според Шайдел това е още една последица от войните. Той следва Макс Вебер, един от основателите на социологията, като описва демокрацията като цена, която елита плаща за сътрудничеството на не-аристократичните класове в масовите войни, по време на които тя легитимира дълбоко икономическо изравняване.
Превод от: Еconomist.com
