И в Дубай си имат проблеми!
И В ДУБАЙ СИ ИМАТ ПРОБЛЕМИ

ГУША ЗА ГУША, компромат до компромат

Стършел
Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГ

Знаете ли, че северномакедонският културен бюджет е равен на военния? Ех, къде ли щяхме да сме ние, ако можехме да хвърлим три милиарда за родната култура, колкото и за самолетите на големия брат…. Когато Стружките вечери на поезията събираха поети от цяла Европа, че и от Америка, София все нямаше пари… И сега няма. Няма и няма. Ама без култура си и без самоличност, гол си като празна пушка. Когато се отваряха в продължение на десетилетия в престижни европейски университети катедри по „македонски език“, България мижаше срещу Слънцето на науката и просветата, но успя да доунищожи и последния българист в чужбина. Сега насреща ни идва „македонският въпрос“, който няма да се реши по воеводски – с люти клетви и закани. Идват сметките от безхаберието и простотията на нашата върхушка от последните трийсет (а и от последните седемдесет години), върхушка неграмотна, погрешно наричана „елит“.

Българският елит е мачкан през вековете: най-напред   беше изклан до девето коляно от Борис Покръстителя, след това беше изклан от Баязид, а в по-ново време разстрелян в името на най-справедливия и най-примитивен обществен строй на земята.

А без елит няма и диалог.

Защо, бе джанъм, най-великият османски султан Сюлейман Великолепни е можел да събере своите сановници и да ги изслуша покорно и търпеливо, преди да отсече с дума (или преди да отсече главата на някой везир) дори само защото го е заподозрял в нещо нередно, може би не в корупция по закона „Магнитски“? С какво са по-велики и „великолепни“ от него двама български генерали, единият доскоро премиер, а другият действащ президент и едновременно кандидат за такъв, та да не могат да седнат и да говорят, ами етническата ДПС ще им прави забележка и ще им дърпа ушите

Турците са мъдър народ. Те са измислили поговорката: Да имам втория акъл на българина. Сунитският ислям на съществувалата шестстотин години Османска империя е бил диалогичен, диалогът и изслушването на другия с почит и внимание е табиет, както се казва. Съветската империя беше монологична и изкара седемдесет години. Поканата за диалог я има даже и в диалога на американските филми – бози, с които ни заливат днес, когато стане напечено: Може ли да го обсъдим?

Не, в нашата държава не можем да го обсъдим. Можем да мятаме домати, яйца, тикви, риба по сгради на институции, които после ще искаме пак да управляваме.

Както е казал първият балкански нобелист Иво Андрич – прословуто е балканското ни твърдоглавие, инат и курназлък. Ние се хващаме за първата ни хрумнала наша мисъл и се вкопчваме в нея със зъби и нокти. Защото друга мисъл не ни идва. Бай Ганя Балкански ми е все пред очите: голям кеф ми е, като кажа: “Фащам някой за гушата!“ или вече „Щом му лепна компромат!“

Така сме били преди векове – гуша за гуша, докато неусетно дошло османското робство, „присъствие“ или „управление“. Дали чужд завоевател не е вече в страната ни, или още само ни гледа сеира?

Георги ГРОЗДЕВ

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!