Хубаво нещо е циганското лято! Слънчицето грее, все още е топличко, масите още си стоят по тротоарите пред заведенията, бирата се пени, телевизорите под навесите работят…
А в телевизорите – пак започват преките включвания от парламента.
Гледаме как добре облечени хора си говорят нещо, спорят, карат се помежду си, дърпат се за вратовръзките – и всичкото това – все за наше благо. Лошото е, че не всичко им се разбира. Тънка работа е това, политиката, не е за всеки! Не всеки може да разбере посланията от парламентарната трибуна!
Е, днес ще опитаме да ви помогнем с превода на най-употребяваните от родния политически елит изрази. Ако не заради друго, то поне за да ви е по-интересно, докато ги слушате.
Започваме с най-трудния – „Уважаеми колеги“.
Съвсем неправилно някои го превеждат като: „Мамо, виж ме, аз съм в телевизора“. Много по-точно е: „Аз вас направо не мога да ви гледам“, още по-точно – „Ей сега ви разказах играта“, а съвсем точно – „Шефе, виж, говоря точно това, което ми рече да кажа!“.
След като се преборихме с трудното начало, нататък нещата стават по-лесни.
Елементарен е преводът на странното изявление: „Зад мен стоят сто (двеста, триста, шестстотин) хиляди избиратели“, синоним на „Народът така ни подреди“.
И двете в превод звучат еднакво – „Кой ви е крив, като не сте платежоспособни“.
Под понятието „Суверен“ обикновено се подразбира „Моите хора от махалата“.
Призивът: „Да се откажем от егото“ означава не друго, а: „Ще се спазарим все някак“.
Изявлението: „Ние ще бъдем конструктивна опозиция“ – „Ще видите вие кон боб яде ли“.
А: „Ще се стремим към евроатлантическо мнозинство“ – „Вие елате на нашето, пък после ще видим“…
„Това е факт!“ всички еднозначно разбират пък като „Виж ми окото“.
А: „Това е извадено от контекста“ си е чистосърдечно признание: „Копелето, как ме хвана в крачка!“
Съвсем лесни, макар и леко еднообразни, са преводите на отговорите на парламентарни питания (в превод – заяждания):
„Поемам политическата отговорност“ всъщност значи: „Ще ме хванете за… да речем – ушите“.
„Да оставим разследването на тези необосновани твърдения на компетентните органи“ – „Що не си ядете ушите!“.
„Вярвам в справедливостта на българското правосъдие“ – „Тая ще стане, когато си видите ушите“.
Покрай тези уши малко замирисва на пача, но още не є е времето. Ще се наложи да почакаме до декември!
А дотогава – надяваме се, че след като сте вече въоръжени с тия начални познания по превод от парламентарен български на нормален такъв, целодневните преки предавания от пленарната зала вече няма да ви се струват чак толкова скучни и безсмислени.
Румен БЕЛЧЕВ
Още новини от деня – четете тук.
