След вагнеровския „поход на справедливостта” към Москва останаха много неизвестни, но пък се изясни най-важното: през февруари миналата година нито Украйна, нито НАТО, нито т.нар. „колективен Запад” е имал намерение да напада Русия. Така рухна основният стълб на руската пропаганда – че страната им е била заплашена и принудена да се защитава с нападение.
Признанието го направи Евгений Пригожин, доскоро най-приближен на Путин, негов личен готвач. Призна го може би в яда си, но по-вероятно да е било от водката. Тя, водката, е начинът да разбереш Русия. Поетът Тютчев бе казал,че „Русия с ум не можеш да я разбереш” – и това е вярно, разум за руснака не ти трябва. Гледай шишето и стакана – те обясняват всичко.
Сто процента метежникът Пригожин бе на спирт от 40 процента, когато с главорезите си тръгна да завзема Москва. Тогава, на не съвсем трезва глава, каза някои истини: че частната армия „Вагнер”е създадена през 2014, за да подпомага проруските сепаратисти в Донецк и Луганск, и за завземането на Крим. Готвачът Пригожин издаде още тайни от кухнята: че Русия е нападнала Украйна, защото руските генерали са затънали в корупция и злоупотреби. Изпратили са хиляди войници на смърт, за да прикрият далаверите си. А сега лъжат за реалния брой на жертвите, лъжат за загубите, за да замажат собствената си некадърност…
Какво е казал на Пригожин белоруският президент Лукашенко, че да спре марша му към Москва? Може да го е поканил „да пият по едно”, в стил „тъй меня уважаешь”. Бившият затворник, сега милионер и командващ частна армия, не е могъл да му откаже и е зарязал справедливостта и търсенето на отговорност от управляващите в Кремъл заради гуляй с белоруска водка и черен хайвер…
Така ли е било, няма да разберем.
Но разбрахме, че митът за Путин, великия държавник, рухна за един ден.
Руският президент се показа по телевизията само да каже, че са му забили нож в гърба, и се скри в многобройните си бункери да си пази гърба от ножа на Пригожин. Изпокриха се и неговите приближени – кагебисти и генерали от армията, някои даже избягаха зад граница. А в превзетия от „вагнеровците” Ростов на Дон хората по улиците скандираха името на немския композитор, сякаш гледат „Рейнско злато”.
И се разбра, че Русия е неуправляема и слаба, пред рухване. Като в 1917-а. Същата „революция” може да се повтори и сега.
За момента метежът на Пригожин се размина, но дали утре друга частна армия няма да се надигне към Кремъл в нов поход за справедливост? Ами ако войниците от украинския фронт обърнат пушките към Москва?
Само ден преди метежа на Пригожин нашият президент отново, за пореден път, се обяви против изпращането на оръжие за Украйна. Такова решение на редовното правителство щяло да вкара България във война. Сякаш всички европейски страни, които подпомагат военно нападнатата Украйна, са вече в окопите на фронта.
След метежа изведнъж Радев обърна хастара и от Австрия, където бе на посещение, взе да говори колко е важно българското членство в НАТО, как само НАТО може да ни защити при събития в Русия.
Добре, а ние лоялен член ли сме на Алианса? Досега не бягахме ли по тъча, не се ли снишавахме, вместо да сме солидарни и да действаме заедно с другите европейски страни?
Външната политика на Радев и служебните му правителства ни докараха до „най-слабото звено” в отбранителния съюз.
Единствената надежда да „затегне” слабото звено сега е във военния министър Тагарев. Но дали нашите „миротворци” в парламента и в президентството ще му позволят, или ще побързат да го бламират и свалят?
Михал Мишковед