Стефан Стоянов за ДЕБАТИ.БГ: Има постоянно нарастващ инвеститорски интерес към Пловдив

Стефан Стоянов е роден в Пловдив през 1982 г., завършва средното си образование в 91-о немско езиково училище в София. По-късно завършва бакалавърска степен по „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски „.
По време на обучението си работи като журналист и редактор в TV Europa.

От 2005 г. до встъпването си в длъжност като заместник-кмет на Пловдив през 2011 г. той е ангажиран в частния сектор с разработването и популяризирането на онлайн медии, медийни мониторинг и анализ, рекламни и PR-кампании.

От ноември 2011 г. той е заместник-кмет на Пловдив, отговарящ за културата, образованието, туризма, иновациите, развитието и европейските политики. В момента е заместник-кмет, отговарящ за “Oбразование, бизнес развитие, европейски политики и международно сътрудничество”.

През последните години Пловдив изпреварва София по скорост на развитие. На какво се дължи това?

Последните години механичният прираст на града е доста висок и в някои години изпреварва София. Това всъщност е разликата между хората, които идват да живеят на дадено място и тези, които напускат на годишна база. Вижда се от 2016-2017 година, че градът започва много динамично да нараства и все пак това са данни само за регистрираните хора. Нерегистрираните всъщност са много повече. През последните години вече можем да кажем, че устойчиво в града има задръствания в час пик и не само, и че десетки хиляди хора идват да живеят тук. Това се дължи на няколко причини. Разбира се, една от най-популярните е икономическа зона Тракия и развиването на индустриалните зони. Близо 40% от нашата икономика е производство и над 75 000 души вече са заети, което прави най-голямата концентрация на индустриално производство в страната и нарежда обединението от индустриални зони в една от най-големите на югоизточна Европа. Тук вече стотици компании оперират. Отделно секторът на бизнес услугите – нещо, което е много популярно в столицата. Пловдив се очерта като втория такъв център в страната и тук стотици компании развиват биснес в аутсорсинг и IT индустрията, но и също така тези големи мрежи на доставки на материали и услуги между компаниите. Всъщност там имаме най-голям ръст и много нови работни места за квалифицирани висшисти, което също много помага да привличаме и задържим хората.

Разрастването на компаниите налага и наемането на допълнителни служители. Срещат ли затруднения безнесите да намерят подходящи кандидати?

Основната положителна миграция към Пловдив е от столицата и от чужбина. Разбира се идват хора от цялата страна, но безработицата остава ниска, много под средните нива за страната. Иначе всеки инвеститор иска квалифицирани и ангажирани с работата си хора, които да работят за него, но конкуренцията помага по-ускорено да се вдига стандартът на живот и заплатите. Това също е положителен ефект от икономическото развитие на региона, и това помага за привличането и задържането на хора. Даже бих казал, че помага и на съседните области, тъй като много често се случва, заради добре развития Юг като цяло, често да влизат инвеститори и в съседните области за по-евтино, но същевременно близо до големите градове като София и Пловдив.

Това развитие изправя ли Община Пловдив пред някакви предизвикателства?

Разбира се, всичко това води и до известни предизвикателства. На около 30 минути от Пловдив, т.е. метрополията на града, са около 670 000 души. Отделно от различни наши проучвания смятаме, че поне 100 000 в града и региона живеят като нерегистрарани. Това е едно доста голямо струпване на хора, което предполага съвсем различна инфраструктура.

Успявате ли да догоните този темп на разрастване?

Нямаме проблемите, които има в София. Има някакъв недостиг на места за детски градини и ясли, но става въпрос за няколко стотин места, които не достигат на година. Същевременно ние всяка година инвестираме в този  процес, давайки си сметка и гледайки в средносрочен план, че ще имаме нужда от повече места. В момента сме в догонваща ситуация, но все пак проблемът не е чак толкова остър. Затова сега разработваме нови проекти за училища, защото в момента има достатъчно места за първи клас, но само след няколко години, ако не работим по разширяването на мрежата и оптимизирането й, може да има недостиг, ако продължи този ръст. В момента имаме проект за чисто нова сграда за училище в историческия център на града, имаме проект за разширяване на друго училище. Каним се да започнем проектиране на още една нова сграда и едно разширяване до края на тази година. Паралелно с това работим по 10 обекта в предучилищната мрежа – детски градини и ясли. Ако колегите от строителството се справят в разумни срокове, очаквам, че ще можем да посрещнем нуждите адекватно. До края на годината би трябвало да отворим и нови детски градини с още около 300 места. Важно е планирането в средносрочен план, за да можем да отговорим на нуждите на хората, които живеят тук.

По време на кризата причинена от коронавируса забелязва ли се отлив на инвеститори или някакво забавяне на развитието?

През първата половина на 2020 година световната икономика определено се реорганизираше и запитванията бяха много по-малко. Въпреки че местната индустрия продължи да се разширява, почти нямаме спряни обекти в производството. Даже имаме нова тенденция – по-високо технологични производства да се ситуират в самия град и в момента се строят такива производства, което е доста по-скъпо. От началото на 2021 година можем да кажем вече, че има по-голям интерес към Пловдив и буквално всяка седмица разговаряме с потенциални инвеститори. Само тази седмица сме говорили с три чуждестранни компании и две български. Тоест има един постоянно нарастващ интерес, който е много любопитен. Донякъде е очакван, защото България като член на ЕС е изключително атрактивна, а същевременно разположението и баланса между цена на труд и качество на производителност е в добър баланс. Не сме толкова много индустриализирани като Централна и Северна Европа. Потенциалът тук е голям и на мен ми се струва, че в следващите 7-10 години България ще е най-атрактивното място за установяване на производство в рамките на ЕС, именно заради тези нови фактори – добра среда, обучени хора и лесен достъп до най-богатия пазар в света.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини