кампания Делийски
На снимката: Страхил Делийски

Страхил Делийски е политолог, доктор по политически науки. Преподава политически комуникации и политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на множество публикации върху българския политически процес.

Г-н Делийски, през следващите дни очаквате ли промени в социологически прогнози и нагласи за вота? 

Различните типове избиратели, имат различен тип мотивация. Така че е много вероятни и през последните два дни в някои групи избиратели да заработи някакъв механизъм. Но какъв ще е той едва ли някой може да каже. В крайна сметка, като че ли виждаме някакви обособени основни тенденции, които надали в кой знае каква степен ще се променят за два дни. Тази, която поне на мен ми прави впечатление, е ниското равнище на декларираните нагласи за гласуване. Ако се върнете назад във времето, ще видите, че те са 70%, а сега са доста по-малко. Което ясно показва, че няма готовност за масово гласуване. И това е тенденция, която едва ли за два дни ще бъде кой знае колко променена. Това как ще повлияе на резултатите, ще видим. Трудно можем да предвидим. Но това е нещо, върху което трябва да мислим оттук нататък. Дали само пандемията е причината, дали има някакви други причини. Другата тенденция, е според мен, видима е за очертаването на ядрото на следващия парламент. Очевидно има партии, които са на ръба, както се казва, за преминаване на 4%-ната бариера. За тях ще е много важно каква ще е избирателната активност. Ниската избирателна активност предполага по-нисък праг, високата по-висок. Оттук дали, в контекста на ниска избирателна активност, дали партиите, които са близо до бариерата, ще успеят да мобилизират своите избиратели, е въпрос, който може да бъде повлиян за два дни. Така че, не всичко е решено.

Според вас как протече тази предизборна кампания, беше ли вяла? Защо лидерите липсваха и от какво се страхуваха? 

Това е изключително сериозен въпрос. Имаме тенденция към все по-голямо лидерско влияние върху партиите и в същото време липсва, какъвто и да е лидерски дебат. Аз наистина нямам обяснение. Ще видим какви ще са резултатите, може пък да се окаже правилна стратегия. Но със сигурност, при тази свръхперсонализация на партиите и изобщо на политическия процес, избирателите или суверена, както обичат да се изразяват напоследък повечето политици, сякаш очакваше да го види. В същото време, не съм сигурен дали подобен лидерски сблъсък щеше да даде повече надежди на избирателите. Най-малкото, защото ние знаем какво е нивото на разговорите между лидерите в последните години. Аз не си представям лидерски сблъсък, като сблъсък на идеи, стратегии, концепции и представи. Така че едва ли толкова много сме изгубили.

Не знам дали ги е страх, не мога да кажа. Но, да, странна е тази липса. Дали пък не се дължи на някакво адекватно усещане, че нямат какво да кажат. Но, вижте, в контекста на една кампания, в която липсваха големите идеи, липсваше големия позитивен разказ, концепция за България. Забележете, дори я нямаше темата за огромните средства, които ще дойдат от Европейския съюз за възстановяване, за развитие, за трансформация на икономиката. А това е  грандиозен исторически момент в Европа. Това можеше да е аргумент за всеки един. Именно около тези грантове, в крайна сметка, голяма част, от които ще са безвъзмездни и са десетки милиарди евро, трябваше да се ориентира дебата. Какво правим, как ще изглежда България след десет години, в контекста на тази голяма цел за преструктуриране на икономики, за реформиране на системи и всичко останало. Така че, големия, смисления дебат липсваше. Станахме на равнището на разговора, че всеки за всеки е лош. Не се разбра какво ще се случи. Всяка партия се фокусираше по-скоро върху недостойнствата на останалите, отколкото върху собствените си позитивни идеи за развитие. Използваше се тревогата, страхът. Този регистър, в който влезе кампанията, до голяма степен определя и слабия интерес към изборите.

Според вас ще остане ли устойчивата тенденция след изборите лидерите да бягат от избирателите и да общуват с тях чрез алтернативно начини като социалните мрежи?

След изборите ще им се наложи да проявят някаква форма на лидерство. Това е повече от сигурно, защото обществото ще очаква някакво смислено обяснение по това как ще се структурира и управлява изпълнителната власт. Ще е необходима висока степен на поемане на отговорност. Едва ли мнозинството от българското общество ще прости на политическите лидери едно безотговорно и неадекватно поведение след изборната ситуация. Ще се изисква особено силно лидерство, защото тези избори ще отворят повече въпроси и проблеми, отколкото ще решат. Ще видим дали ще заработи инстинктът за самосъхранение на политическите лидери. И то не толкова, защото си „слуга на народа”, а просто, защото ако непромениш, ще изпаднеш от играта. Очаквах го от доста време да се прояви, но не става.

Каква е Вашата лична прогноза – след изборите ще продължи ли моделът Борисов или избирателите и партиите ще потърсят нова и модерна форма на управление, различна от едноличното?

Това е силно персонифицирано управление, а доколко е еднолично не може да се каже. Това е специфичен стил. Възможно е обстоятелствата да наложат да се търси друг вариант. Но и обратното е възможно. Този модел работи, но много зависи ще успее ли ГЕРБ да намери партньори в следващото Народно събрание, а това зависи дали ВОЛЯ и НФСБ ще успеят да влязат. Ако това се случи не смятам, че ще има драма около съставянето на правителство и във възпроизвеждането на нещо, което сме виждали досега. За ГЕРБ – очевидно е, че консолидират своите избиратели, но не знам дали си дават сметка – с подкрепата на 15% и по-малко се управлява много трудно. Това е толкова ниска степен на легитимност, че не искам да съм на мястото на тези, които ще управляват. Това се видя особено добре през последните 4 години. Почти цялата енергия на правителството отиде в потушаването на скандали. Не се управляваше, а се спасяваше положението. Ок, ще победиш в изборите, защото конкурентите ти не са в добро състояние, но големите възпроси идват след тези избори – това трябва да разберем. Свръхзадачата на политическия елит след изборите ще бъде да даде достатъчно убедително. Степента на доверие към политическия елит е толкова критично ниско, че всяка една неубедителна проява, ще предизвика сигурно обществено недоволство.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!