мегапроекти

Погледнати от високо новостроящите се мегапроекти в турския мегаполис Истанбул наподобяват на тези в Дубай и Хонг Конг. Особено с блестящите си кули и нестандартни форми. Едно по-детайлно вглеждане в тях обаче веднага показва незавършеност, липсата на прозорци, разхвърляни мебели и най-важното – липсата на компании, които да ги обитават.

В европейската част на града на 100 % строителството е замряло, твърдят пред в. „Гардиън“ изтъкнати агенти на недвижими имоти.

Причината – всичко се купува и плаща с долари.

Сривът на турската лира през последната седмица се отрази на световните пазарите, но изненадващо и на истанбулските небостъргачи, с които многомилионният град така се гордее.

Сред праха на булдозерите и камионите се забелязва и мегапроектът на президента Ердоган – новото летище, което има амбициите да бъде най-голямото в света.

Финансирането за тази строителна мощ стои в основата на турската икономика като за нея се отделят около до 20 % от БВП на страната и се дава работа на около 2 милиона души.

Строителите обаче се финансират с евтини заеми в чуждестранни валути, които стават все по-трудни за покриване особено след срива на лирата.  Според правителствената статистика в края на 2016 г. , почти 90% от кредитите в турските компании за недвижими имоти идват от кредити в чуждестранна валута.

Строителната индустрия е отличен пример за зависимост в съседна Турция. Голяма част от капитала идва от заеми, деноминирани в чуждестранна валута.

Например „Сапфир“ – една от най-високите сгради в Европа, завършена през 2011 г. Тя бе финансирана чрез заеми на стойност 164 млн. лири през 2013 г., от които 154 млн. са в щатски долари.

Турция също е силно зависима и от вноса на строителни материали: те са деветият по големина в света вносител на стомана, плащайки 8 млрд. долара през 2016 г., и 9 млрд. през 2017 г., когато лирата започна да пада.

Това прави зависимостта на турската икономика от строителния сектор  особено опасна.

През третото тримесечие на 2017 г. строителството съставлява 18.7% от икономиката. Това прекомерно разчитане на индустрия, която е толкова чувствителна към глобалните спадове, отдавна е била критикувана от турските икономисти.

„Страната всъщност не се различава от личните финанси на човек“ , казва експерт пред британското издание и допълва, че „Ако заемате пари, за да се измъкнете, ще дойде момент, когато кредиторите ще дойдат при вас. Когато всичко е направено с чуждестранен капитал, някой трябва да плати сметката“.

Строителният бум достигна своя връх през 2013 г. и 2014 г., тъй като турските банки отпускат нисколихвени заеми, молове разцъфтяват и се строят десетки нови сгради- – само в Истанбул от 2008 г. има 69 небостъргачи с височина над 100 метра.

На всичко отгоре гордостта на Ердоган: мостовете за окачване, метрото под Босфора и новото летище, което се очаква да струва над 10 милиарда евро.

И почти всички от тях се изграждат от фирми, близки до сегашния президент. Пример е Берат Албайрак – зетят на Ердоган, който заема поста главен изпълнителен директор на Çalik Holding, една от най-големите строителни компании в Турция.

Веригата на участниците в строителния сектор е дълга – от строителни фирми до купувачите на жилища – и всичко се плаща с лири.

„Строителният сектор е като локомотив. Ако той се движи и страната върви напред“.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!