Животът в редица държави бавно се връща обратно към нормалното. Но пътят до края на пандемията все още не е извървян. Всичко зависи от няколко фактора, сред които развитието на мутациите и темпа на ваксинации.
Вече близо година се обсъжда въпросът кога ще приключи пандемията. Доскоро отговорите бяха твърде абстрактни и неточни, но в Германия това се променя. Водещи вирусолози започнаха да говорят, че ни очаква „добро лято“. Все пак броят на заразените намалява, а на ваксинираните устойчиво нараства. Задава ли се най-сетне краят на рестрикциите?
Заветните 70%
В САЩ експертите също са оптимистични. Водещият вирусолог Антъни Фаучи, който съветва и Белия дом, заяви пред „Вашингтон Пост“: „Пандемията от Ковид-19 ще приключи. Ако успеем да ваксинираме около 70% от хората в САЩ до есента, ще излезем от стадия на епидемията и ще навлезем в стадия, в който ще можем да я контролираме“.
Но въпросът не е толкова лесен. Краят на пандемията зависи от множество фактори, някои от които трудно се поддават на влияние.
Учените първоначално говореха, че 60 до 70% от хората трябва да са защитени, за да настъпи т.нар. стаден имунитет. Междувременно обаче се установи, че коронавирусът е по-силно заразен, отколкото се предполагаше. Затова преобладаващото научно мнение гласи, че е необходимо близо 80% от хората да са ваксинирани, за да настъпи краят на пандемията.
Освен това междувременно се появиха редица мутации на коронавирус – във Великобритания, Бразилия, Индия и Южна Африка, които създават допълнителна несигурност. Учените предполагат, че тези мутации се разпространяват поне с 30% по-бързо от първоначалния вариант. Затова може да се окаже необходимо близо 90% от хората да са ваксинирани, за да има стаден имунитет.
Заради мутациите може да се окаже, че стаден имунитет ще бъде постигнат едва когато 90% от населението е ваксинирано.
Заради мутациите може да се окаже, че стаден имунитет ще бъде постигнат едва когато 90% от населението е ваксинирано.
Може да се окаже освен това, че при някои от мутациите ваксините не действат достатъчно ефикасно – такива съмнения съществуват по отношение на южноафриканския вариант. Векторните ваксини, каквато е AstraZeneca, показват ефективност от едва 10 до 57% срещу този вариант. При някои от РНК-ваксините, например тази на BioNTech-Pfizer, се забелязват по-обнадеждаващи резултати.
Има и недостатъчно изяснени въпроси – например доколко ваксините защитават от по-нататъшно предаване на инфекциите. Резултатите от изследванията, проведени от производителите на ваксини показват, че в зависимост от вида ваксина, инфекциите от ваксинирани хора се предават от 67 до 94% по-рядко.
Скептиците вече забавят темпа на ваксиниране
Друг фактор, който влияе върху продължителността на пандемията, е процентът на ваксинираните в отделните държави, който все още доста се различава. В някои случаи дори да са налични достатъчно ваксини, има хора, които отказват да се имунизират. Към тях спадат и такива, за които СЗО засега не препоръчва имунизиране – например бременни жени, деца или хора, които са склонни към алергични реакции.
В САЩ се вижда как имунизационната кампания постепенно се забавя. От средата на април количествата използвани ваксини намаляват. Затова някои щати се опитват да мотивират хората с допълнителни стимули и подаръци. От март насам броят на ваксинираните в Израел също нараства твърде бавно. И в Германия отчитат, че може да се стигне до стагниране.
В САЩ имунизират всички над 16-годишна възраст. Но желаещите да си поставят ваксина вече намаляват.
Според проучване на института „Роберт Кох“, готовността за ваксиниране зависи и от това кой вид препарат е наличен. Скептицизмът спрямо векторната ваксина на AstraZeneca например е значително по-висок, отколкото към препарата на BioNTech-Pfizer.
Отскоро се заговори и за това, че ваксинацията навярно ще трябва да се актуализира с т.нар. бустерни дози след около 6 месеца, тъй като се предполага, че действието на сега допуснатите препарати е временно.
Вирусът ще се превърне в ендемичен
Независимо от всички проблеми, експертите в момента са относително оптимистични и предполагат, че вирусът ще се превърне в ендемичен – с други думи ще стане като сезонните грипни вируси и няма да застрашава здравето в такива мащаби. Докато се стигне дотам обаче, явно ще трябва да се въоръжим с още търпение. Водещият германски вирусолог Кристиан Дростен предполага, че това ще стане факт чак след около година и половина.
Текстът е на „Дойче Веле“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
