„Изгониха ме от поляната зад блока. Някой беше пуснал сигнал, че там има деца, не само куче“, разказва Юлиана, майка на три деца и собственик на лабрадор. „В същото време в кварталния парк, който в момента е забранена територия за децата, се събират кучкари, но никой не се занимава да контролира това“, споделя още тя. „Това време изкара страшни неща от хората.“
Ограничаването на достъпа до паркове и градинки е една от мерките, които предизвикаха големи дискусии, и продължават да създават напрежение. Разрешението за извеждане на домашни любимци, освен повод за сатира, се превърна и в пореден повод за разделение.
„Всъщност разделение няма. Заповедта на министъра на здравеопазването от 20.03.2020 г. забранява парковете за всички, и изключения за домашни любимци не се споменават. Няма последваща заповед, която да я допълва или изменя“, коментира адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право. Публикуваната по-късно на сайта на министерството новина, че домашните любимци са допустими в парковете, не е източник на правото, поясни още адв. Шаркова.
Неяснотите с домашните любимци обаче са само цветен акцент в дилемата за достъпа до парковите пространства, а в случая със София – и до Витоша. Строгостта на мерките за ограничаване навсякъде по света цели да възпре хората да се събират на едно място и по този начин – да си предават вируса. В повечето държави обаче парковете остават отворени, като се въвежда регламент как могат да бъдат ползвани безопасно.
Как е по света
Във Франция например, която е в пик на разпространението и съответно – на ограниченията, се разрешават разходки с членовете на същото домакинство или индивидуален спорт до един час в радиус от един километър от дома, като следва да се спазва дистанция от най-малко 2 метра от други хора. На солени глоби подлежат всички, които се събират нерегламентирано и не спазват наложената социална дистанция.
Сходно е положението в Германия, Англия, Гърция, Македония. Това са държави, чиито мерки за справяне с епидемията от COVID-19 приличат много на въведените у нас, и следват същия подход. Д-р Антоанета Тончева, която живее в Бавария – една от най-засегнатите германски провинции, разказва, че при тях спортът на открито дори е поощрен, стига да няма струпване на хора. „Разходките с членовете на семейството са позволени, стига да не се събира това семейство с други семейства. Детските площадки за игра са затворени, но никой не е забранил посещенията в парковете. Полицията обикаля и контролира, ако се правят пейка-партита и купони на открито, и тогава разпръсква хората“.
Паркове и градини остават затворени в Италия и Испания, където излизанията извън дома са с най-тежки рестрикции.
У нас ден след въвеждането на забраната, която допуска децата (например) да се разхождат по улиците, но не и в парка, в социалните мрежи се появи петиция под мотото „Върнете ни разходките“. Бегачески клубове също апелираха към Министерството на здравеопазването и оперативния щаб да не се забранява индивидуалният спорт на открито. Засега – без успех.
Какво казва науката
Науката е категорична по темата – времето, прекарано навън, е полезно за нашето здраве. В обръщението си към медиите на 20. март генералният директор на Световната здравна организация д-р Тедрос Гебрейсус акцентира, че СЗО препоръчва 30 минути физическа активност на ден за възрастните и един час на ден за децата, и ако националните насоки го позволяват, това време трябва да се използва за тичане, каране на колело или упражнения навън.
В статия, анализираща преодоляването на епидемията от испански грип през 1918 г., авторът д-р Ричард Хобдей обобщава някои научни открития, направени тогава. „Най-просто казано, лекарите открили, че тежко болни пациенти, лекувани на открито, се възстановяват по-добре от лекуваните на закрито. Съчетанието от чист въздух и слънчева светлина изглежда е предотвратило смъртни случаи сред пациентите и заразяване сред медицинските лица“. Отговорът на въпроса как се е стигнало до този резултат не е еднозначен. Отдавна е известно, че слънчевата UV радиация е естественото антибактериално средство в природата, но въздействието ѝ върху вирусите не може да се гарантира. Мащабно проучване от 2005 г. например установява, че чувствителността на различните групи вируси на ултравиолетови лъчи варира твърде много. Изследователите подчертават също, че резултатите не могат да се прилагат универсално, поради разнообразните вариации според географското положение – различно време и интензивност на слънцегреене, различна влажност на въздуха и др.
Разминаването на живия живот с препоръките на учените често минават незабелязани във всекидневието ни. Но не и сега, когато всички погледи са вперени в науката, в очакване на изход от кризата.
Мерките са политически въпрос, а не научен
„Това е политическо решение.“ Простичкият отговор е на германския вирусолог проф. Кристиян Дростен от университетската болница Шарите в Берлин. В едно от изданията на всекидневния си подкаст за епидемията в Германия, той обяснява, че науката може да докаже ползите от ограничаването на контакта между хората, но не и с какви точно мерки да бъде ограничен този контакт.
„За много от сега наложените [в Германия] мерки, разбира се, няма научни данни, които да казват, че имаме нужда от забрана за излизане или затваряне на училищата и т. н. Има някакви начални хипотези за всяка една от мерките, но в крайна сметка всичко това е въпрос на политика“, разказва Дростен, и допълва: „Трябва да кажем, че тези политически решения се взимат под емоционалните впечатления от система за грижа, поставена на колене, както е сега във Франция. Италия вече не е единствената държава в това положение. И под емоционалния натиск от високия брой починали. Стига се до тази ситуация, когато голяма част от населението не разбира, че трябва да ограничава контактите си, без значение дали полицията ще го преследва за това.“
*Текстът е на Свободна Европа
*Заглавието е на Дебати.бг
