Няма да гласуваме машинно единствено на изборите за местна власт, решиха депутатите с окончателните промени в Изборния кодекс.
Първоначалното предложение, което подкрепиха ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“ предвиждаше ограничението на машинния вот да обхване и изборите за национален парламент, но в последния момент управляващите се отказаха от него.
Аргументите на вносителите са свързани с това, че изборите с многомандатни избирателни райони са значително по-сложни от останалите, а това налага по-различни бюлетини, както и по-сложен софтуер.
Това все пак не им попречи да оставят машинното гласуване на парламентарните избори.
Вносителите (ГЕРБ) се позовават и на доклада на ЦИК за европейските избори, провели се у нас на 26 май, според който машинното гласуване е неоправдано скъпо.
Тогава такова се проведе в 3 000 секции в страната, а последните промени в изборното законодателство предвиждаха на местния вот наесен те да бъдат увеличени на 6 000.
В подкрепа на машинния вот категорично се обявиха останалите две парламентарно представени опозиционни партии – ДПС и БСП.
Според тях машинният вот трябва да бъде запазен, а от ДПС дори настояха и за машинно отчитане на гласовете.
Въпросът с машинното гласуване е от години в българското общество. През 2014г., с промени в Изборния кодекс, беше прието да има машинно гласуване във всички избирателни секции. ЦИК обаче наруши десетки пъти закона, отказвайки да въведе машини, като често си измисляше причини.
Машинното гласуване във всички секции трябваше да е факт още за парламентарните избори, които се проведоха на 26 март 2017 г., като преди това ЦИК и институциите изчерпаха законовите си възможности за тестване на системата. ВАС дори осъди ЦИК и постанови машинно гласуване да има във всички секции.
Такова обаче нямаше – на Комисията и на правителството не им стигнаха време и ресурс да го организират, обществената поръчка за осигуряване на машините се провали, въпреки допълнително предвидените пари за целта, а оправданието бе, че „ако изборите бяха след 2 години, можеше и да има машинен вот“.
Две години минаха и машинно гласуване във всички секции пак нямаше. Причината – поредната промяна в Изборния закон от 15 февруари. Тогава депутатите решиха с машини да се гласува в 3000 секции на европейските избори и в 6000 на местните.
По време на дебатите, Данаил Кирилов – тогава председател на правната комисия в парламента – каза, че категорично ГЕРБ не иска машинно гласуване. „Това е архаичен метод, използва се само в слабо развити демокрации. След машинно гласуване във Венецуела има 1.5 млн. фалшиви гласове“, каза Кирилов.
Няколко месеца по-рано обаче премиерът Бойко Борисов заяви, че подкрепя машинното гласуване, но не и електронното. Той се обоснова с атаката срещу президентския вот в САЩ през 2016г.
След изборите за ЕП през май, управляващите отново решиха да променят закона. ГЕРБ се позова на доклада на ЦИК, според който машинното гласуване е скъпо и неефективно, предлагайки да гласуваме с машини само на президентски и европейски избори.
Законът беше приет на първо четене миналата седмица. Последва сериозен обществен отзвук и управляващото мнозинство даде назад. Все пак на местните избори на есен ще се гласува само с хартиени бюлетини, а дали ще има промени в ИК след това, предстои да се разбере.
Важно е обаче да се спомене, че в повечето европейски държави и САЩ гласуват с машини, тъй като то осигурява максимална степен на сигурност на вота и максимална бързина на отчитането му. Досега обаче се среща усилена съпротива от страна на партиите и Централната избирателна комисия да дадат възможност на българските гласоподаватели да гласуват с машини. При този тип вот вероятността за манипулации на изборите е нищожна, а и се избягва вероятността от хакерски атаки.
