Явор Дачков беше любимият журналист на баща ми, Бог да го прости. Отиде се на 60 години и беше убеден, че Явор е свестен човек, антикомунист, добро момче.

Като го слушахме заедно по радиото едно време, и аз мислех същото.

После се запознах. Когато стана, Дачков беше върл костовист (периода Кулезич).

Както ми казаха, сестра му държала ресторант в „Синия лъв“, където си устроихме редакцията на възстановената „Демокрация“. Когато влязохме, беше гробница. Изкъртени плочки, печки, мокри стени, олющени тапети, погреб.

Постегнахме и си направихме редакция, офис, както му викат жълтопаважниците.

Между другото, работа по новобългарски е офис. Не с мотиката или с трактора. На бюро и в офис.

Между другото.

И по някое време Явор, по това време костовист, взе да лепи некролози за Васил Илиев на дувара на „Синия лъв“, в които намекваше, че СДС е в основата на ВИС.

Написах статия, която вече не помня подробно, но завършваше с „Ех“.

Дачков намери начин да се извини.

Иван Кръстев казваше за Дачков – Явор е добро момче, но има два проблема. Първият – че иска всички да го харесват. И вторият – че светът е различен, когато го погледнеш от позиция, различна от белите покривки на „Синия лъв“.

Мисля, че първият проблем Дачков си го реши. Отрече се от Костов, отиде при Патрашкова и Алексей, не му пука.

Решаването на втория предстои.

Не смятах да пиша за Дачков – ама те, на. Поток.

По онова време Явор почна да издава „Гласове“. Издаде аудио на речите на Тодор Живков, имаше търговски успех, и му завидях, честна дума.

Но се присетих, понеже видях, че по някое време Тома Биков, депутат от ГЕРБ, бил бил главен редактор на това нещо, на „Гласове“.

Биков е дипломиран артист. Играл е в Старозагорския театър, но запомнящите му се роли са като учредител на Куневата партия, съветник на Румяна Бъчварова, сега – като основен говорител на ГЕРБ.

Питал съм се как този човек, на ръба на костовизма, куневист, реформатор и артист в истинския смисъл е там, където е.

Приятели ми казаха. Той има много свободно време. И ходи там, където ние не ходим.

Напомня ми на незабвенния Мишо Михайлов. Също артист. Ходеше с месеци в един офис, етаж по-долу от „Бъдеще на България“ на Елена Костова. Накрая се видя и на другия ден смени Стояна като шеф на пресцентъра на Костов.

Те така.

Както е рекъл поетът, тъй върви светът.

Мислех накрая да изведа поука. Защо сме там, където сме.

Има ли нужда.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!